Фантастика и хеви метъл
 Или четат ли книги онези, които изкарват хляба си с истерични фалцети и оглушителни джангъри Автор: Адриан "Maldoror" Лазаровски Статията е публикувана за пръв път в престижната българска антология за фантастика "Български фантастични ваяния 2007" - издание на "ЕГИ".
Настоящият текст не претендира за изчерпателност
- целта му е по-скоро да поднесе позната вече информация по забавен
начин, понеже хуморът (уви!) почти отсъства от света на твърдата
музика. Авторът се надява, че опитът му на музикален журналист с над
8-годишен стаж няма да попречи на неерудираните читатели да се насладят
на статията, макар и да си дава сметка, че кризисният период за
повечето рокгрупи започва именно на деветата им година. "Опасно е да бъдеш ироничен в света на рока и метъла" Bruce Dickinson 1. Интро или Що е то “хеви метъл" и има ли почва у нас Хеви метъл. Джангър. Писъци. Крясъци. С една дума - гюрултия*.  * Неслучайно един от химните в жанра се нарича "Роден съм да ‘дигам гюрултия" - авторите са Motorhead. - Бел. авт. Дълги коси и озъбени физиономии. Кожи, вериги и обици. Черни тениски с облещени уроди, размахващи средни пръсти, а за фон - изобилие от зъби и черепи (също озъбени)*. * Може и рогати - Бел. авт. Гривни, нашийници и пръстени (естествено, че метални). Никакво злато. Златото е цигания и няма нищо общо с метъла. Носят го само рапърите (зад Океана) и чалгаджиите (у нас). Кодова дума - "true" (истински, верен, предан). Оттам и всички производни - "true metal" (истински метъл), "true path" (верният път), "true warriors" (истински бойци)... та чак до антитезата в лозунга "Death to false metal" (Смърт на фалшивия метъл), изкована от идеолозите Manowar още в началото на 80-те години. И - за да бъдем максимално правдиви - да не пропускаме трогателната картинка на дружно повръщащи на детската площадка пред блока металисти. Това е то "хеви метълът"... или поне представата за него в главите на повечето хора, незапознати с този музикален феномен.* * Мнозина биха възразили срещу определението "музикален", но не съм го измислил аз, а западната журналистика, така че хвърляйте камъните по "Керранг!" и "Ролинг Стоун" - Бел. авт. 2. Първи куплет или Етимология на понятието Всъщност понятието "хеви метъл" съществува доста преди да започне да бъде употребявано като етикет за появилия се в края на седемдесетте поджанр на рокмузиката. Според изследванията терминът бил използван за пръв път от американския постмодернист, алкохолик и наркоман Уилям Бъроуз (мир на праха му) в романа "Голият обяд", издаден през 1959 година*. * Това доказва, че ако не метъл-изпълнителите, то поне музикалните журналисти четат. Техните литературни пристрастия (доколкото ги има) обаче ще разгледаме в друг материал - Бел. авт. А първото споменаване на словосъчетанието в музикална композиция се случва в бунтарския химн на Steppenwolf от 68-а "Born to be wild", където бандата се обяснява в любов към мотоциклетите - "I like heavy metal thunder" (Обичам грохота на тежкия метал). Повече от ясно е, че почитателите на Херман Хесе (Steppenwolf означава именно "Степен вълк") имат предвид моторите, а не музикалния феномен, населил земята с немити дългокоси създания, облечени в черно, които изпълзяват от бърлогите си при всеки концерт на кварталните атракции Апатия и Жестока съдба*, за да се наливат с бира с водка и после да бълват стомашни сокове в детските градинки (както споменахме по-горе). * Няма лъжа, няма измама - в края на 90-те години във Варна се подвизаваха две такива банди и пишещият тези редове дори бе вокалист (слава Богу, за кратко) на едната от двете. Няма да уточня коя, защото все пак ми е останало малко лично достойнство. - Бел. авт.  Обложката на "Brave New World" на Iron Maiden - футиристична визия на английската столица Лондон с надничащ над облаците образ на талисмана на бандата Eddie 3. Втори куплет или Генезис на явлението (Първа част) На четящите тези редове навярно вече им е дошло до гуша от съмнителните културологични анализи на автора и се питат къде, аджеба, са изброени фантастичните произведения и автори, вдъхновили ДУПЕГ (Дългокосите уроди, произвеждащи еднообразни гюрултии) за написването на това или онова парче, и то не за да проявят по-задълбочен интерес към дискографията на въпросната група, а по-скоро да се фукат пред приятелите си: "Видя ли бе! По моя Орсън Скот Кард има една балада, три черепотрошача и цял концептуален албум, а по твоя загубен Дийн Кунц - само една песньовка, па макар и изпята от великия Ronnie James Dio". Спокойно - и до авторите ще стигнем, но тъй като този материал е адресиран предимно към незапознатите с естетиката и поетиката на хеви метъл жанра, не може да подминем някои важни исторически събития. Та така - в началото на 70-те години ТИМЖ (Тварите, именуващи се музикални журналисти) говорят за "хеви рок", когато описват музиката на Led Zeppelin, Deep Purple, Black Sabbath, Uriah Heep и Rainbow. Именно последните две формации са отговорни за нахлуването на готическата образност в рока - композициите им изобилстват от зловещи мистерии, странни демони, девици в беда и призрачни замъци (Rainbow дори комбинират последните два мотива в "Зелени ръкави от 16-и век" (Sixteenth century greensleeves, която един мой познат любопитно превежда като "шестнайсетвековни зелени сливи". Сто пъти му обяснявах, че никакви сливи няма в текста - просто мацката е заточена в замък и маха с надежда на любимия със зелените си ръкави, - ама явно сливите повече му допадаха). По това време избуява и прогресив- и арт-рокът - Pink Floyd, King Crimson, Yes, Genesis и Rush създават едни от най-значимите си албуми. Повлияни от Рей Бредбъри, Yes записват "I sing the body electric" (Възпявам електрическото тяло), Rush - шедьовъра на прог-рок концептуализма "2112", инспириран от наскоро появилата се на родния книжен пазар канадка Айн Ранд, а баровците Pink Floyd се дрогират и слагат снимки на крави по обложките си. Стремителният полет на музикалната фантазия сякаш не може да бъде спрян... ала точно в този момент от мизерните английски квартали изригва стихията на пънка. Опростил и оварварил до максимум музикалния изказ, пънкът е яростният социален бунт на маргиналите и лишава хард рока от бляскавите му одежди, връщайки изкуството при масите и рокендрола - на улицата. Хората набързо забравят някогашните музикални величия и започват презрително да ги наричат "скучните дърти пръдльовци". ТИМЖ - също*. * В това няма нищо чудно - повечето музикални журналисти са роби на големите издателски компании и в мига, в който хитът на пазара се промени, те надават възторжени възгласи и започват един през друг да възхваляват новия продукт. - Бел. авт. Шефовете на така наречените "лейбъли" - или издателски компании - разтварят широко обятията си за не особено грамотните (понякога само в музикално, а понякога и във всяко отношение) пънкари, които обсаждат студиата и офисите им като персийски пълчища във филм на Франк Милър. В това също няма нищо чудно, понеже за пънка е валидно едно правило - колкото по-малко разбираш от музика, толкова по-яко звучиш. Именно там е и магията на Sex Pistols например - вокалистът Johnny Rotten не умее да хване дори и един верен тон, а неговият колега Сид Порочния (както сам се е именувал) даже не знае какво да прави с китарата си и в повечето случаи само гледа да я стовари върху нечия глава. Това наистина е забележително постижение - дори и да не са учили пеене в консерваторията, повечето хора изфалшивяват средно на седем-осем тона и е нужен истински талант, за да фалшивееш на всяка - пак повтарям, всяка! - нота. 4. Предприпев или Четири любопитни цитата Извадки от речници, енциклопедии и автобуси: "Хеви метълът представлява шумна и опростена форма на хард рок." "Хеви метълът е форма на рок-музика, популярна през 80-те, характеризираща се с проста структура, пронизителни китарни сола, повтарящи се ритми и високи нива на звука." "Хеви метъл: енергична и мощна рокмузика със силен ритъм и фантастичен елемент." "Простовата, шумна музика, която представлява музикалният еквивалент на фантастичните приказки тип "меч и магия." " - К’во ще кажеш за Metallica? - А, Metallica ме кефят. Мелодични са. Не са като Deep Purple - само писъци и крясъци..." (Разговор, дочут в автобус 94)  Втора част на опуса на Rhapsody Of Fire "Symphony of Enchanted Lands" 5. Припев или Генезис (Втора част) И тъй, куцо, сакато и глухонямо се втурнало към лъскавите офиси на директорите на компаниите, които срещу жълти стотинки се сдобили с апетитни музикални продукти. Няма да коментирам колко "апетитни" и колко "музикални" са били, ще отбележа само, че на пазара настанало такова изобилие от едни и същи некадърни и идиотски албуми, че на всички им дошло до гуша* от хората с вирнатите във форма на гребени коси и започнали тайничко да поглеждат към потъналите в прах плочи на Purple, Heep и Nazareth, молейки се за чудо... * Е, в интерес на истината не на всички - създателите на въпросната мода "коси като гребени" The Exploited и до ден-днешен продължават да тръбят, че "пънкът няма да умре"... само дето през последните години стилът им заприличва все повече на метъл и все по-малко на пънк. - Бел. авт. И чудото се случило - началото на 80-те възвестило с гръм и трясък появата на едно ново музикално течение, влязло в историята под гръмкото название "Нова вълна в британския хеви метъл". Представителите на това направление - ДУПЕГ като Iron Maiden, Saxon, Def Leppard, Angelwitch, Daemon и т. н. - съчетали уличната агресия на пънка с музикалното майсторство на "скучните дърти пръдльовци", изпъстряйки текстовете и обложките си с дяволи, чудовища, самолети от Втората световна война, всемирни катаклизми, закачулени фигури, сексуални фантазии и прочие рожби на тийнейджърското си въображение. По-големите батковци като Black Sabbath и Judas Priest надушили накъде вървят нещата и набързо втвърдили звука си, яхвайки могъщата приливна вълна. Когато тя се разбила о бреговете на времето, пръските й родили всички онези поджанрове на хеви метъла като блек и уайт метъл (съответно про-сатанински и про-евангелистки), траш и дет метъл ("thrash" значи тупаник, а "death" - смърт), спийд и дуум метъл (първото е ултрабърз метъл, а второто - ултрабавен), електронен и фолк-метъл, фънк и глем-метъл, готик и хорър-метъл, неокласически и симфоничен метъл (да, и такъв има - защо се смеете?), пауър и слийз-метъл (при пауъра се набляга на мачизма и мускулите, а при слийза - на очната линия, грима и топираните коси) и т.н., и т. н*. * Както казва любимецът на Bruce Dickinson, английският поет Уилям Блейк - пътят на крайностите води до двореца на мъдростта. Дали обаче авторът на "Бракосъчетанието на Рая и Ада" е слушал хеви метъл? - Бел. авт. Водени от жаждата си да подреждат и класифицират, словоблудстващите ТИМЖ непрекъснато измислят нови и нови термини, така че списъкът тепърва ще расте. 6. Соло или Кратък нечленоразделен отдих които е забавлявал публиката досега, а на китариста - да блесне с неподозирани умения (например как шава с бързи пръсти между прагчетата гъсти). И тъй като в солото няма думи, представете си нещо от сорта на - ...дж-дж-дж-вруууммм-уау-ийй-ррррр-дж-дж-дж-уиуиуиуиуиуи-аааааоооооууу-фиу-фиу-фиу-уааааннннннгг!!!-дж-дж-дж... - повторено петнайсет-двайсет пъти.  Проектът на Arjen Lucassen Star One, чийто албум е недвусмислено озаглавен "Space Metal" 7. Трети куплет или "Топ 10 на Хеви Метъл Авторите" Да, дойде времето да проследим какво, аджеба, четат ДУПЕГ. Безмилостната статистика показва, че най-популярните автори сред музикантите (които в повечето случаи пишат сами текстовете си и това им личи) са следните: 1. Дж. Р. Р. Толкин 2. Х. Ф. Лъвкрафт 3. Франк Хърбърт 4. Стивън Кинг 5. Майкъл Муркок 6. Рей Бредбъри 7. Айзък Азимов 8. Едгар Алън По 9. Робърт Джордан 10. Дж. Р. Р. Мартин Едно уточнение - това не е класация, а списък. Ако има някаква рязка граница между броя песни, вдъхновени от един или друг автор, то тя лежи между Толкин и Лъвкрафт, от една страна, и останалите, от друга. Само Х.Ф.Л. например е вдъхновил повече от 100 (!) метъл-формации, като в това число не влиза броят композиции, които всяка от тези банди е написала под въздействието на прокълнатия род-айлъндски гений. Сред тези изпълнители дори има и два състава, нарекли се Lovecraft, както и такъв с табелата "Х. Ф. Лъвкрафт" (навярно да не го объркат с мистериозния Х. П. Лъвкрафт, който се среща често в родните умотворения на ред преводачи и редактори, страдащи или от липса на обща култура, или от незнание, че зад английското "P" се крие "Филипс"). Излишно е да изброявам изпълнителите, фенове на американския баща на космическия ужас - само ще спомена Black Sabbath, Blue Oyster Cult с албумите "Agents Of Fortune" и "Imaginos", готик-динозаврите Fields Of The Nephilim, вездесъщия Peter Tagtgren и Hypocrisy, китарните магьосници Yngwie Malmsteen, Joe Satrianiи John Petrucci, пионерите на дета Celtic Frost с тавата "Morbid Tales", арт-рок легендите Marillion (чието име между другото е взето от "Силмарилиън" на Толкин), немската и канадската банди Necronomicon, майсторите на злокобното Mercyful Fate с тяхната сага за безумния Абдул Ал-Хазред, дет-метъл корифеите Obituary, Entombed и Morbid Angel (цели шест албума с материал по Лъвкрафт), блек-зверовете Cradle Of Filth с "Cthulhu Dawn", Глен-Бентъновия Deicide, класиците Iron Maiden, техно-трашарите Mekong Deltaс "The Music Of Erich Zann", поляците Vader, немските техничари Rage (с концептуалния "Soundchaser" и редица композиции по Х.Ф.Л.), театралните хоръристи GWAR, египтолозите Nile, авангардистите Samael, Sentenced, Therion, Tiamat, Metallica и т. н. Толкин, от друга страна, навярно е любимец на два пъти повече групи - като се започне с нежния саунд на Marillion и се стигне до агресивно-изящната музика на немските бардове Blind Guardian. Последните са претворили в песни почти всеки ред от творчеството му - и "Хобит", и "Властелинът на пръстените", и "Силмарилиън" - по него даже направиха концептуалния албум "Nightfall in middle earth" (Здрач над Средната земя). Другият любим автор на вокалиста на Gardian Hansi Kursch е Стивън Кинг. Неслучайно и самото име на формацията - "Пазителят на слепите" - отвежда към романа "То" на Краля. Освен с едноименната композиция, Ханзи изразява почитта си към американския писател с "Tommyknockers" и "Altair 4" (и двете свързани с "Томичукалата"), както и с цели четири песни по сагата "Тъмната кула". Характерно за Hansi е, че за разлика от 99 процента от металистите, прегърбили могъщите си плещи над белия лист, той не прави сбит преразказ на произведението*, което го вдъхновява, а пише като модерен поет - лиризъм, субективност и поток на съзнанието се смесват в изключително въздействащ текст, чиято сила и експресия поразява и без музикален съпровод. * Например ето как Iron Maiden "претворяват" "Дюн": "...Той е Куизъц Хадерак, той е роден във Каладон и той ще получи Гом Джабар..." Авторът на тези безсмъртни редове - създателят на "Желязната девица" Steve Harris - винаги е твърдял, че текстът на една песен не бива да бъде просто купчина глупости. - Бел. авт.  "Triumph of Steel" на Manowar. Самият албум започва с близо 30-минутна композиция, преразказваща "Илиадата" Интерлюдия или Хронология на една пре-известна дискография Сега му е мястото да се спра на цялостното творчество на класиците Iron Maiden, които може и да не притежават кой знае какви литературни, наративни или интерпретационни качества, но за сметка на това четат обилно и напоително. И понеже са една от най-популярните банди в жанра (над 60 милиона продадени дискове по света), лирическите им напъни са накарали не един и двама металисти да посегнат към книгите (или да ги заплюят с отвращение). И тъй - започвам по хронологичен ред: 1980 - Песента "Phantom of the Opera" е по едноименния роман на Гюстав Льору; "Transylvania" е вдъхновена от "Дракула" на Брам Стоукър, а "Iron Maiden" - от едноименния разказ ("Желязната девица") на същия автор. 1981 - Композицията "Murders in the Rue Morgue" - по едноименния разказ на Едгар Алън По (Убийствата на улица "Морг"), а "Killers", макар и да не е обвързана с конкретен литературен текст, разработва типичния градски хорър сюжет за психопата, дебнещ из подлезите на метрото (Woe to you, о, Обеля и Люлин!). 1982 - През тази година Maiden издават албум със заглавие "Числото на звяра", ала всички онези твърдения, че песента е по едноименния роман на Робърт Хайнлайн, са доста пресилени. Самото парче (което е вдъхновено от продължението на филма "Поличбата" по култовия роман на Дейвид Залцер "Поличбата", издаден у нас под заглавието "Изчадие адово") третира сюжет, сходен с историята в "Black Sabbath" на Black Sabbath - лирическият герой се шматка по тъмно из гората и се натъква на банда вилнеещи сатанисти*. * Едноименната песен от албума "Dance of Death" третира същия мотив, само че този път шматкащият се (и нафиркан) Bruce Dickinson (добре де, лирическият герой) се натриса на разни не-мъртви денс-маниаци, които го карат да танцува чака-рака и да щрака с пръсти, вследствие на което металната му природа е завинаги поругана и омърсена. - Бел. авт. Четири години по-късно Maiden отново ще напишат песен с Хайнлайново название - "Странник в странна страна", - ала влиянието отново ще остане само на ниво заглавие. Иначе "Children of the Damned" е по едноименния хорър филм, а "The Prisoner" - по едноименния фантастичен сериал. 1983 - Един от двата "литературни" албума на лондончаните. Първата песен "Where Eagles Dare" е по Алистър Маклейн (Харис обаче по-скоро е гледал едноименния филм с Клинт Истуд), втората ("Revelations" или Откровение) е вдъхновена от Честертън и Библията, третата ("Flight of Icarus") разработва древногръцката легенда за Дедал и Икар, четвъртата - "Die With Your Boots On" - е инспирирана от пророчествата на Нострадамус, шестата - "Still Life" - е по Лъвкрафт, седмата - "Quest for Fire" - e по екранизацията на романа на френския фантаст Жозеф Рони "Борба за огън"), а деветата - "To Tame a Land" - е по "Дюн"*. * Всъщност първоначално композицията е трябвало да носи заглавието на романа, ала авторът му Франк Хърбърт се заинатява (мразел метъла човечецът, какво да го правиш?) и въпреки че вече бил продал правата, заплашил "Девицата" със съд, ако използват названието "Дюн". Така пропуска, по думите на Bruce Dickinson, възможността за реклама на гърба на бандата. - Бел. авт. Четат и пишат хората, не си поплюват! Особено Брус Сирената - вече е без мустаци, свалил е доста килца и скрибуца наперено по белия лист, редейки думичка след думичка в текстовете на "Revelations" и "Flight of Icarus". 1984 - Maiden записват 13-минутна композиция, в която полу-преразказват, полу-цитират класическата поема на Самюъл Тейлър Коулридж "Балада за древния мореплавател". Правят и продължение на историята от "The Prisoner", озаглавено "Back in the Village", а Bruce не пропуска възможността да блесне с историческите си познания, написвайки парче за древен Египет ("Powerslave"). 1986 - Обложката на този албум е явно вдъхновена от екранизацията на Филип-Диковия "Беглец по острието" на режисьора Ридли Скот. Самата картина (една от най-добрите рок корици на всички времена) засвидетелства почит към Айзък Азимов (сградата с надпис "Asimov Foundation"), Филип Дик (на чието име е кръстен кинотеатърът) и Рей Бредбъри (хотелът "Bradbury Towers"). "The Loneliness of the Long-Distance Runner" пък е инспирирана от едноименния роман на Алън Силитоу (как изобщо Steve Harris е успял да я прочете, е всемирна загадка, съперничеща на твърдението, че Joey DeMaio е чел "Илиадата" пет-шест пъти). 1988 - Другият "литературен" албум на британците е единствената им концептуална творба. Вдъхновението този път е от Орсън Скот Кард и първия му роман за Алвин Създателя, разказващ алтернативната история на Америка - "Седмият син". Maiden озаглавяват творението си "Седмият син на седмия син" и от музикална гледна точка това е шедьовърът им (за съжаление не и от лирическа). Първата песен се нарича "Лунно дете" и заслужава да се отбележи, че английският окултист и черен маг Алистър Кроули има подобно произведение (авторът на текста й е Bruce Dickinson, който е голям почитател на сатаниста), "Infinite Dreams" напомня доста за Лъвкрафт, а "Can I Play with Madness" често се превежда от разни велики ТИМЖ като "Мога ли да танцувам до лудост?" и "Мога ли да танцувам лудо?". След този албум англичаните сякаш спират да четат книги... * * Е, злите езици твърдят, че епопеята "Fear of the Dark" е вдъхновена от сапунката на Сидни Шелдън "Кой се страхува от мрака?", но в интерес на истината трябва да признаем, че поразклатеното по онова време душевно равновесие на Steve Harris не е било чак толкова разклатено. - Бел. авт. ... и вместо това започват да ги пишат. Няма лъжа, няма измама - Bruce Dickinson сътворява два романа в традицията на изключителния британски хуморист Том Шарп и даже споменава един от собствените си персонажи в песента "Holy Smoke" от тавата "No Prayer for the Dying" (1990) - става въпрос за Джими Влечугото, - а в песента "Hooks In You" реди сюжет, нагло изплагиатстван от "Черният котарак" на Едгар Алън По - героят убива жена си и я бетонира в основите на къщата им. През 1995 година момчетата от "Тенеке ханъм" (така било Iron Maiden на турски според познавачите) записват "Sign of the Cross" по "Името на розата" на Умберто Еко и "Lord of the Flies" ("Повелителят на мухите"; връзката с Голдинг обаче е само в заглавието). Пет години по-късно издават албума "Brave New World", едноименната песен от който ("Прекрасният нов свят") представлява сбит преразказ на антиутопията на Хъксли. "Out of the Silent Planet" е по едноименната детска книжка от автора на "Хрониките на Нарния" Клайв Стейпълз Луис, а пилотният сингъл "The Wicker Man" пък е вдъхновен от прашасалия хорър "Ракитовият човек" от 1973 година (режисьор Робин Харди). Тази лента инспирира и "зрелищните" сценични ефекти по време на Турнето на завръщането "Metal 2000". Ако не можете да си намерите оригинала, хвърлете едно око на по-пресния му римейк с Никълъс Кейдж (по екраните в България от февруари 2008-а под заглавието "Капан"), но само ако мразите в червата си Maiden (и по-специално Bruce Dickinson*, който е авторът на текста за плетения човек). Страшното е, че някогашната Сирена е написала и още една песен със същото заглавие... но да не бъдем толкова жестоки. Все пак бъдещият пилот на "Astraeus Airlines" е бил на петнайсет годинки, когато е гледал въпросното филмче за първи път (друг е въпросът защо този връх на кинематографичната глупост го държи в продължение на близо трийсет лета. Сигурно е бил първото нещо, което шестимата от Maiden са гледали след реюниънисткия си запой и филмът е отприщил порой от сладки спомени в душите им.) * Малко преди да се гушне отново в любящите прегръдки на Девицата, чичко Bruce тръбеше наляво и надясно, че любимите му автори са Уилям Шекспир и Уилям Блейк. Тъкмо му бях повярвал (след дълги-предълги съмнения, проверки и колебания), когато той изпраска своя "Wicker Man"... Не, вече няма да ме измами отново, дори и да рецитира "Илиадата" на старогръцки в следващия си солов албум (ако такъв изобщо има). - Бел. авт.  "Virus" на Hypocrisy - планетата ни е изправена пред извънземно нашествие 8. Предприпев или Искрено и лично на четири очи Тук ще ви цитирам откъси от интервютата, които съм взел от най-различни хеви метъл величия, където те разказват за отношението си към книгите и четенето. Започвам с харизматичния вокалист на Helloween Andi Deris. "Какво обичам да чета ли? Джордж Р. Р. Мартин - това е може би любимият ми автор за момента. Обожавам неговата фентъзи поредица "Песен за огън и лед". Харесвам страшно и Дъглас Адамс - "Пътеводител на галактическия стопаджия" е сред най-обичаните от мен книги. Много жалко, че умря." Значи може да се каже, че харесваш фантастика, така ли? "Да, определено - любимите ми филми например са "Матрицата" и "Спайдър-мен"." "Песен за Огън и Лед" наистина има много привърженици сред метъл-средите (и това едва ли е чудно, като се има предвид високия коефициент на насилие и натурализъм в поредицата на Мартин. Китаристът на Hammerfall (Или "Чукопад" по нашенски) Оскар Дроняк ми разказа следното: "Напоследък съм страшно впечатлен от Джордж Мартин и неговата "Песен за Огън и Лед". Можеш да я наречеш фентъзи, но според мен тя е нещо много повече - действието се развива в средновековието, тя представлява истински исторически роман... Абе, в нея има толкова много неща, че не мога да ги опиша. Истински роман е. Също така много обичам Стивън Кинг - любимият ми негов роман е "Град Отчаяние". Иначе не се ръководя толкова от името на автора, когато си купувам книга - просто я взимам, разглеждам я, прочитам написаното на задната корица и ако ме заинтригува, си я купувам." Ето това е мечтата на издателя - влиза човекът в книжарницата, чете хвалебствените анотации на задната корица (написани от издателя, естествено) и хоп! - разделя се с паричките за следващите няколко бирички. Понеже сме на вълна Кинг и "Град Отчаяние", веднага се сещам за талантливия Ник от щатската прогресив група Redemption. Самото название ("изкупление" в превод) е вдъхновено от новелата "Изкуплението Шоушенк" на Стивън Кинг, а отделно в албума фигурират песни по "Град Отчаяние" и превъзходния хорър-роман на Рей Бредбъри "Нещо зло към нас пристъпва". Кинг е любимец и на Marco Hietala от Nightwish - "Копнея да прочета края на "Тъмната кула" на Стивън Кинг, иначе другият ми най-любим писател е Толкин - изгълтах "Властелинът на пръстените", когато бях на 7 години, и оттогава съм я чел най-малко петнайсет пъти!" Поклонник на Стивън Кинг е и екс-вокалистът на Steel Prophet Rick Mythiasin. Както сам ми сподели, другите му любими писатели са Х. Ф. Лъвкрафт, Едгар Алън По, Клайв Баркър и Ан Райс. Любопитното е, че любовта му към литературния хорър не се пренася автоматично и към кинематографския - "Повечето филми на ужасите уж трябва да са страшни, но не са! А понякога са и ужасно глупави отгоре на всичко... Ето защо най-много си падам да гледам комедии..." Холандският мултиинструменталист Arjen Lucassen не чете никакви книги (само музикални списания, и то - в тоалетната, както сам ми сподели), но за сметка на това не пропуска фантастичен филм. Дори е записал цял албум, инспириран от любимите му ленти. Впрочем, нека дадем думата на самия него: "Първите две заглавия - "Lift Off" и "Set Your Controls" - са нещо като интро към албума. В тях казвам на хората, че им предстои да преживеят няколко космически филма, но видени през моите очи. После идва "High Moon" - тя е вдъхновена от филма "Outland" с Шон Конъри. "Songs of the Ocean" е по четвъртия "Стар Трек". "Master of Darkness" е за Дарт Вейдър от първата "Star Wars" трилогия. "The Eye of Ra" е по "Старгейт" - един по-нов филм, където играе Кърт Ръсел. "Sandrider" е по "Дюн" на Дейвид Линч - филмът беше голям боклук, но си го обичам." Perfect Survivor" е по най-любимия ми космически филм - "Пришълецът" на Ридли Скот, първият "Пришълец". "Intergalactic Space Crusaders" е по един английски телевизионен сериал от 70-те, за който никой не е чувал, наречен "Седморката на Блейк". - Как никой не е чувал?!? Та това беше истински култ в България в началото на 80-те години. Аз дори си бях направил бластер от една тръба, свързана посредством кабел с батерийки на колана ми... "Сериозно? Това е страхотно - ти си първият човек, който ми казва, че го е гледал. Всички останали журналисти, като чуят "Седморката на Блейк" и само питат "Моля? Какво е това?". Да, съгласен съм, че е театрален и изкуствен, но ми е направил неизличимо впечатление. Що се отнася до последната композиция - "Star Child" - тя е по може би най-влиятелния научно-фантастичен филм на всички времена - "Една одисея в космоса 2001", по романа на Артър Кларк." Не мога да се въздържа да не спомена и продуктивния китарист и композитор на италианската симфоник-метъл дружинка Rhapsody Of Fire Luca Turilli. Въображението на този човек е сътворило един невъобразимо голям фентъзи свят, за чието обрисуване бяха нужни четири пълнометражни албума и един миниалбум; и тъй като концепцията наподобяваше доста тази от "Властелинът на пръстените", попитах Luca кое от двете - книгата или филмът - са го вдъхновили за "либретото". Отговорът му просто ме порази: "Филмът. Много съм мързелив и още не съм прочел книгата, но Питър Джаксън ми направи голяма услуга. Хареса ми това, че фантастичното е представено по сериозен, реалистичен начин. Такъв е и фентъзи светът, който съм измислил - и той е дълбоко обвързан със света, създаден от Толкин." Както се казва, без коментар. И за да не си помислите, че повечето ДУПЕГ са сенилни аналфабети, които за нищо на света няма да посегнат към дадена книга, ако е филмирана (нали режисьорът им прави "услуга"), ще завърша с откъс от разговора ми с основната фигура в американския пауър-бенд Warlord William Tsamis, който освен метъл-китарист е и университетски преподавател по философия и религии: "Обожавам епичните поеми като "Илиада" и "Одисея" на Омир, "Енеида" на Вергилий, творбите на Уилям Блейк и Джон Милтън. Питаш ме за любимия ми роман? Определено "Братя Карамазови"." С какво те запленява тази книга? "С идеята за Бога - тя изследва по уникален начин идеята за Бога и неговото съществуване или отсъствие. Много ми импонират двамата братя - Иван Карамазов, който отрича съществуването на Господ и казва, че след като го няма, всичко е позволено - включително и правенето на зло - и Альоша Карамазов, който е отдал цялото си съществуване на Бога. Всички си задаваме въпросите, разглеждани в тази книга, питаме се има ли Господ или не, чудим се защо позволява да се случват ужасни неща на земята... В "Братя Карамазови" всички тези проблеми са изследвани по гениален начин."  Поредният поклон пред Толкин - "Nightfall in Middle Earth" на Blind Guardian 9. Припев или Как да преобърнеш жанровите клишета на 180 градуса Сега смятам да обърна внимание на една група, която посети неотдавна нашите географски ширини, ала малцина уважиха концерта й. Иде реч за италианската формация Nanowar Of Steel. Всеки преподавател по теория на литературата ще ви каже, че пародията е висше изкуство - за да съществува, трябва да има конституирани жанрове. Такъв е жанрът на класическия хеви метъл и появата на англичаните Spinal Tap доказва, че традиционната хард енд хеви стилистика е изчерпана още в началото на 80-те. Италианците от Nanowar Of Steel са своеобразен Spinal Tap на новото хилядолетие, когато хеви метълът отново избуява в пъстрата градина на съвременната музика, само дето е десетократно по-смехотворен и клиширан от първообраза си отпреди 20-30 години. Основен елемент в метъла днес - това е приповдигнатата патетика и наивно-глуповатите текстове в стил "фентъзи за олигофрени или колкото се може повече мечове и магии". Именно на това залагат момчетата от Апенините - вместо да се превърнат в една от десетките (ако не и стотици) безлични групета, бълващи до болка познати комбинации от гръмки акорди и патетични песнопения, те решават да преобърнат на сто и осемдесет градуса и без това клатушкащата се кула на епичния метален звук. Основни мишени са им както героите на "възродения" метъл Rhapsody Of Fire (сънародници на Nanowar Of Steel) и Hammerfall, така и "класици" като Metallica, Iron Maiden и Manowar. Достатъчно е само да спомена някои от заглавията на италианците - Manowar реват "Other bands play, Manowar kill" (Другите групи свирят, Manowar убиват), а Nanowar - "Other bands play, Nanowar gay" (Другите групи свирят, Nanowar пък са педали"); Rhapsody Of Fire възпяват магическия Изумруден меч, а Nanowar пеят хвалебствени химни за магическата Изумрудена вилица. "Tricyles of Steel" (Тротонетки от стомана) е закачка не само с металистката любов към мотоцкилетите, но и с конкретните "Wheels of Fire" (Огнени колела) на Manowar и "Wheels of Steel" (Стоманени колела) на Saxon). А христоматийните "The Number of the Beast" (Числото на звяра) на Iron Maiden, "Master of Puppets" (Кукловодът) на Metallica и "Born of Black Wind, Fire and Steel" (Сътворен от черен вятър, огън и стомана) на Manowar се превръщат съответно в "The Number of the Bitch" (Телефонният номер на кучката), "Master of Pizza" (Пицарят) и "Искам пица и хамбургери, но да са направени от стомана". 10. Финал или Последен епично-патетичен гръмко-громолящ джангъро-гюрултийски акорд Финалът е изключително важен за една хеви метъл композиция. При по-скромните ДУПЕГ като Iron Maiden например той продължава средно десетина-двайсет секунди, по време на които басът мърмори нещо под нос, певецът се заяжда с разни хора от публиката, китаристите вече си пият тихо и кротко, а чинелчетата на барабаните звънтят като коледни камбанки, ала при по-самоуверените като Manowar... там може да достигне минута-минута и половина, през които всеки член на бандата се чувства длъжен да произведе максимум шум (вокалистът надава дивашки крясъци, барабанистът сякаш е във фитнес-залата, китаристът се опитва да скъса всичките си шест струни наведнъж, а басистът-идеолог вече ги е скъсал и се залива с бира, като в същото време се опитва да натиска две мадами едновременно). Ето защо, за да не ви развалям добрите впечатления от статията, съм ви оставил за десерт любимата си мисъл, засягаща (в буквалния смисъл, ха-ха) и трите върха на триъгълника Журналисти-Музиканти-Фенове (мисля, че мога да си го позволя, защото съм бил и вокалист, и журналист, и фен): ТИМЖ са хора, които не могат да пишат; те пишат за хора, които не могат да свирят (ДУПЕГ), а после продават съмнителните си (с)писания на хора, които не могат да четат. |
