Снимки: Metallica.com, Ози, Bojan Hohnjec
Магистрала в Сърбия, на която всяка седма или осма от десет коли е с българска регистрация... Центърът на Белград, в който чуваш много по-често българска, отколкото сръбска реч... Концерт в сръбската столица, на който виждаш български знамена, но не и сръбски... Звучи ви познато, нали? Така е било и така ще бъде. Видяхме го на AC/DC, Iron Maiden, The Rolling Stones, Rammstein и на още кой ли не. Видяхме го и на 8 май 2012 г., когато Metallica представиха целия си легендарен "Черен албум" в Белградския парк "Ушче". Но нека караме всичко поред...
Часът бе 18:25, когато на сцената се качиха музикантите от Gojira. Феновете им вероятно са останали разочаровали след края на тяхното изпълнение. Не, не става въпрос за представянето на групата, разбира се. Става въпрос за това, че на Gojira бяха дадени точно 30 минути за изява. Едва ли някой е очаквал те да свири толкова малко, но въпреки това французите забиха здраво, започвайки краткия си сет с "Oroborus", в началото на която две неща станаха ясни: първо, звукът по време на изпълнението им няма да бъде добър и второ, нервите на сърбите ще бъдат скъсани. А причината за това бяха българските фенове, окупирали тъй наречения "Snake pit". Това е малко, оградено място, намиращо се пред самата сцена, достъп до което имат само членове на официалния фен-клуб на Metallica. Вместимостта му е за около 150 човека, много от които бяха българи. Всъщност, сърбите си позволиха малко преди началото на самия концерт да пуснат вътре и хора, които нямат нищо общо с въпросния фен-клуб. В противен случай българите щяха да бъдат основната част от привилегированите да видят своите любимци на една ръка разстояние.
Gojira свирят "The Heaviest Matter of the Universe", а на два метра над главите на публиката се вее като обезумяло едно знаме. Българското. И така беше по време на целия сет на французите, които изпълниха и едноименната, чисто нова песен, от предстоящия да излезе в края на юни техен пети студиен албум "L'Enfant Sauvage". Концертът им завърши с "Vacuity", като Joe Duplantier (вокалист и китарист) не пропусна да спомене, каква чест е за него и колегите му да свирят на тази сцена, а ето и какво включваше краткото изпълнение на Gojira:
01. Oroborus
02. The Heaviest Matter of the Universe
03. Flying Whales
04. L'Enfant Sauvage
05. Toxic Garbage Island
06. Vacuity
В 20:30 часа Machine Head бяха вече на сцената, като пред погледите им отново се вееше флагът на "Harvester of Sofia" (както можете да се сетите, от първото до последното парче на групата). Сърбите пак скърцаха злобно със зъби, а Robb Flynn и компания започнаха ударното си представяне с две песни от последния си засега студиен албум "Unto the Locust" - "I Am Hell (Sonata in C#)" и "Be Still and Now". Звукът бе доста по-добър от този на Gojira, но все още имаше какво да се желае от озвучителите. Феновете обаче не се вълнуваха особено от такива подробности, защото Machine Head "мачкат" когато са сцената и то доста сериозно. "Imperium" предизвиква първото пого в публиката, а "Aesthetics of Hate" ни припомни за големия Dimebag Darrel. Преди нея Flynn разказва как последното гостуване на групата му в Белград е било точно в деня на убийството на китариста от Pantera. Представянето на "Unto the Locust" пред сръбската (и българска) публика приключи с "Locust" и "Darkness Within", а за финал Machine Head ни бяха подготвили "Halo". Един час мощен сет и силно представяне от страна на американците, които за жалост и тази година пропуснаха да посетят родината ни. Не ни остава нищо друго освен да се надяваме, че това скоро ще се промени и българските фенове ще могат да се насладят на изпълнението на тази група и у нас. Ето и пълния сетлист на Machine Head в Белград:
01. I Am Hell (Sonata in C#)
02. Be Still and Know
03. Imperium
04. Beautiful Mourning
05. Locust
06. Aesthetics of Hate
07. Darkness Within
08. Halo
Концертът на Metallica започна в 21:15 часа, по познатия на всички ни начин: от колоните зазвуча "The Ecstasy of Gold" на Ennio Morricone, а на гигантските видеостени вървяха кадри от безсмъртния филм "The Good, The Bad and The Ugly". Lars Ulrich се покачи на барабаните си за да поздрави публиката, James Hetfield излезе на сцената и първите акорди на "Hit the Lights" взривиха парк "Ушче". Още неопомнили се, феновете вече пееха припева на "Master of Puppets", подпомагани от Robert Trujillo. В една от изненадите на вечерта се превърна "The Shortest Straw" от "…And Justice for All" - парчето не се изпълнява често по концертите на Metallica, а на живо то звучи просто убийствено! Бясното начало на концерта продължи с вечната "For Whom the Bell Tolls", а на "Battery" пред сцената вече не беше ясно точно какво се случва. След подобна серия от песни човек си мисли, че едва ли има нещо, с което да го изненадат повече, но всъщност най-доброто за вечерта тепърва предстоеше.
Излишно е да пишем за това какво представлява "Черният албум" на Metallica, колко десетки милиона копия от него са продадени, какво е неговото влияние върху групите от 90-те години на миналия век насам, какво направи той за метъл музиката и т.н. Не всеки ден се отдава и възможността да чуеш този албум в неговата цялост. На концерта в Белград това се случи едва за втори път от неговото излизане през 1991-а година. Всичко започна с кратък филм, прожектиран на видеостените, който ни върна 21-22 години назад, във времето, в което James Hetfield, Lars Ulrich, Kirk Hammett и Jason Newsted пишеха важна страница от историята на метъл музиката, а след него групата заби..... "The Struggle Within"! Странно начало на "Черния албум", но за това в момента нямаше кой да мисли. На сцената имаше подредени над 10 микрофона и James, Kirk и Robert непрекъснато ги обикаляха, за да могат хората застанали от всички страни на сцената да имат добра видимост към тях. Виждаше се, че музикантите са изпълнени с голямо желание и хъс да изсвирят парчетата от албума по възможно най-добрия начин и същевременно това им доставя истинско удоволствие. Заредиха се класика след класика: "My Friend of Misery", "The God That Failed", "Of Wolf and Man" - чак тук някъде публиката разбра, че всъщност албумът е свирен отзад напред, идеята за което е на Lars Ulrich. Няколко думи и за Hetfield: в момента фронтменът на Metallica се намира в изключително добра форма и това се усети от зрителите. Гласът му е на завидно за годините му ниво, а самият той не пестеше нито от височините, нито от онези моменти, в които се налага да разпява публиката.
Осветлението по време на целия концерт беше като по учебник, а звукът в зоната пред сцената - силен и чист. Като цяло публиката може да е доволна от озвучителите. Е, китарата на Hammett заглъхваше на 2-3 пъти, но това бяха по-скоро инцидентни случаи. Не можем да не отбележим обаче, че Kirk сгреши на няколко места по време на концерта, като най-голямата му издънка беше по време на изпълнението на "Nothing Else Matters". Тук той реши да изсвири краткото си соло след първия, а не както е правилно - след втория куплет. Две-три секунди му бяха необходими за да осъзнае грешката и да се върне там, където трябва. Интересен за отбелязване е и факта, че публиката в Белград имаше честта да чуе три от песните в "Черния албум" при едва второто им изпълнение (първото беше предния ден в Прага). Това бяха "The Struggle Within", "My Friend of Misery" и "Don’t Tread on Me", а тук е мястото да похвалим групата за изпълнението им, защото парчетата звучаха така, сякаш Metallica са ги свирили безброй пъти на живо. Доста агресивно бяха представени композиции като "Through the Never" и "Holier Than Thou", по време на които от сцената струеше невероятна енергия, а като допълнение към визуалното шоу спомагаха и отделни кадри от стари клипове на групата.
Представянето на "Черния албум" завърши с неговото начало - "Sad But True" и "Enter Sandman" бяха изпети от началото до края от 30 000 човека присъстващи тази вечер в парк "Ушче" (броят на зрителите е според сръбските медии), след което групата се прибра зад сцената. Това, разбира се, не беше всичко. Бисът започна с гигантските огньове на "Fuel", които, сигурен съм, са стоплили и най-отдалечените от сцената фенове. Оглушителни взривове и пиротехника дадоха началото на "One" и целият Белград се върна за няколко минути в 1999-а година, когато сръбската столица беше бомбардирана (тогава наистина) от самолетите на НАТО. В момента, в който самата песен започна, публиката стана свидетел и на най-красивия момент от целия концерт - до нейния край на сцената имаше изключителна лазерна феерия, на която Jean Michel Jarre, Pink Floyd и още доста музиканти и групи, които са специалисти в областта, могат само да завиждат. Превърналата се напоследък в традиционен завършек на концертите на Metallica "Seek & Destroy" и този път закри шоуто, а след нейния край James, Lars, Kirk и Robert дълго време раздаваха перца и палки на феновете си. Естествено, голяма част от този "урожай" веднага след концерта пое по посока към България. Съвсем заслужено!
Ето и сетлист от концерта на Metallica в Белград, провел се на 8 май, 2012-а година:
Intro: The Ecstasy of Gold (Ennio Morricone song)
01. Hit the Lights
02. Master of Puppets
03. The Shortest Straw
04. For Whom the Bell Tolls
05. Battery
The Black Album:
06. The Struggle Within
07. My Friend of Misery
08. The God That Failed
09. Of Wolf and Man
10. Nothing Else Matters
11. Through the Never
12. Don't Tread on Me
13. Wherever I May Roam
14. The Unforgiven
15. Holier Than Thou
16. Sad But True
17. Enter Sandman
Бис:
18. Fuel
19. One
20. Seek & Destroy
