Прочетете откъс от автобиографията на Lenny Kravitz "Да бъде любов"

   Както ви съобщихме, на 1 юни на българския книжен пазар ще излезе "Да бъде любов" - автобиография на американската рок звезда Lenny Kravitz.

   По-долу може да прочетете откъс от книгата, любезно предоставен от издателите "Hybrid Books" за нашите посесители.

Изпълнявах новите си парчета пред всички. Един от първите, който ги чу, бе Стиви Смит, човек от Средния Запад, познат както на мама, така и на Лиса. Беше започнал като асистент на дизайнера на костюмите в „Семейство Джеферсън“ и сега беше музикален супервайзър на „Друг свят“. Познавах Стиви, откакто бях малък, и когато той каза, че музиката ми е страхотна, импулсивно го помолих да ми стане мениджър. За мен беше без значение, че преди никога не се бе занимавал с подобно нещо. Доверявах се на инстинкта си, вярвах и на него.

Стиви ни осигури срещи с доста от големите лейбъли. Каръл Чайлдс оглавяваше „Артисти и репертоар“ в „Електра“ – компанията, която тъкмо бе направила як пробив с Трейси Чапмън. Каръл хареса чутото, но заяви, че трябва да ме чуе и на живо с групата ми. Е... ами аз нямах група. Обясних ѝ, че това са песни, които съм написал, аранжирал, изпял и в които съм изсвирил партиите на всички инструменти. Не беше ли това достатъчно, за да си заслужа договор? Очевидно не. „Електра“ пасува.

Както и останалите. Някои от шефовете казаха, че музиката ми не е достатъчно „черна“, а други – че не е достатъчно „бяла“. Това пък какво трябваше да означава, мамка му?

Нямах представа в каква категория попада музиката ми, също както не можех да лепна етикет и на самия себе си. Перспективата да обикалям от офис в офис и да пускам песните си на хора, които не могат да схванат идеята им, ме ужасяваше.

След седмици, пълни с откази, Стив ни уговори среща с Нанси Джефрис, ръководител на отдел „Артисти и репертоар“ във „Върджин Америка“ на Ричард Брансън, сравнително нов лейбъл, настанил се на Алдън Драйв в Бевърли Хилс. Нанси живееше в Ню Йорк и идваше през уикендите в Ел Ей. Когато отидохме в кабинета ѝ – беше четири следобед – тя каза, че разполага само с пет минути, понеже трябва да стигне колкото се може по-бързо до летището. Подкани ни да сме по-експедитивни.

Измъкнах касетата и пуснах „Let Love Rule“.

Нанси я изслуша внимателно. Когато парчето свърши, ни нареди да изчакаме. Излезе от кабинета си и след секунди се върна с Джеф Айероф, един от шефовете на лейбъла. Каза ми да пусна песента отново, за да я чуе Джеф.

Натиснах копчето на касетофона. Също като Нанси, Джеф слушаше много внимателно. Когато отзвучаха и последните акорди, попита дали ще възразя да я пусна за трети път. Никакъв проблем. Той повика партньора си, Джордан Харис. Натиснах бутона отново. Нанси, Джеф и Джордан бяха в пълен синхрон. Харесаха чутото.

Нанси запита дали имам и други песни. Пуснах им „Be“. Джеф надраска нещо на една бележка и я подаде на Джордан. По-късно ми показа, че е написал: „Принс и Джон Ленън ведно“.

Нанси рече, че трябва да тръгва за летището, но Джеф и Джордан знаели какво да правят.
Това пък какво означаваше?

Джеф ми го обясни възможно най-просто. Искали да сключат договор с мен. Нямал представа по какъв начин ще успее да наложи музиката ми на пазара и дали ще има успех. Сигурен бе обаче в едно: че музиката ми е истинска.

Бях като втрещен. Изобщо не очаквах подобно нещо.

Стиснахме си ръцете и аз си тръгнах, все още като замаян.