Репортаж от 49-ото издание на сръбския фестивал "Гитариада"
Докато у нас се случваше поредният абсурд около избора за нов омбудсман, в съседна Сърбия - само на 30-ина километра от Видин - една легенда напомни по впечатляващ начин за себе си и за поредна година показа, че нормални и адекватни неща могат да се случват дори на Балканите.
Ако думата "легенда" ви се струва преувеличена за рок фестивала в провинциалното градче Зайчар, тук е мястото и времето да споменем, че зайчарската "Гитариада" е най-старият действащ рок фестивал в Европа и тази година между 29 юли и 1 август беше неговото 49-о издание. И ако у нас известността му клони към никаква, то причините за това вероятно се кореният най-вече във факта, че югославската сцена в общия случай е тотално непозната на редовия роден рок фен, а тя определено има с какво да го спечели и впечатли. Фестивалът стартира през далечната 1968 г., когато в България сме можели само тайно да си мечтаем за подобно нещо, слушайки радио "Свободна Европа" в малките часове на нощта. Оригиналната му идея е да представя пред широката публика млади групи без подписан договор със звукозаписна компания и официално издаден албум, като бандите се състезават за Голямата награда. Някои от значимите имена на съврменната юго сцена и на тази от соц-времената (GALIJA, BJESOVI, VIKTORIJA) са получили началния си старт именно от победата си на "Гитариадата". С годините покрай надпреварата се включват и гостуващи утвърдени банди от бивша Югославия, като днес те са основната атракция на трите вечери на фестивала, без да се пренебрегва конкурса за млади групи.
Освен главната рок сцена, още множество по-малки сцени бяха разпръснати из целия град (на някои от тях свириха имена като Мирослав Тадич, а на "Bike Stage" в петък забиха сънародниците ни от ЕР ГОЛЯМ), а освен тях програмата предложи множество други разнородни атракции като арт фест, мулти-култи щандове, изложби и представяне на илюстрована рок енциклопедия и много други. Огромни билборди и безброй плакати не позволяваха на зайчарци и техните гости да забравят какви забавления ги очакват във всеки един ден от мащабното събитие.
На тазгодишното издание, което по вече утвърдена няколкогодишна традиция се проведе паралелно със Зайчарския мотосъбор и беше с вход сводобен, наред с големите екс-юго имена, бяха поканени и две такива от чужбина в лицето на немците GUANO APES и британците THERAPY?.
В предварителния конкурс за участие на "Гитариадата" се включиха няколко родни групи, от които журито отличи пловдивчаните MERIAN, но на тяхното представяне ще обърнем внимание след малко.
Първата вечер на фестивала всъщност се пада нулева и премина под емблемата на 19-ия поред мотосъбор на Зайчар. Десетките хиляди, дошли в приятната прохладна вечер на поляната до градския хиподрум, се насладиха на изпълненията на местни легенди като китариста на 90-тарската алтърнатив сензация BLOCK OUT Nikola Vranjkovic, хърватския певец и актьор Darko Rundek, а за финал на сцената се появи добрият ни познайник Влатко Стефановски, който този изпълни виртуозния си фолк-фюжън с помощта на легендарния хърватски вокалист Gibonni.
Вторият ден (първи официален на "Гитариадата") представи изключително силни емоции на многохилядната публика, защото на сцената се изправиха две от най-актуалните и обичани в страните от бивша Югославия днес банди - белградчаните VAN GOGH и босненците DUBIOZA KOLEKTIV. Това беше и денят на първите полуфинали в надпреварата на младите банди. Шоуто откриха младите алтърнатив пънкари от Ниш DOK7, които са носители на наградата на публиката на "Гитариада" през 2011-та, след което започнаха и първите полуфинали.
Избраните 14 групи бяха разделени на два блока по 7, като всяка имаше възможността да изпълни по две парчета. Не знам дали 14-те избранника са били най-доброто, което е можело да бъде селектирано сред близо 300-тата кандидати, но едно не може да се отрече на организаторите и журито (сред които и Васко Громков) - разнообразието от стилове бе наистина огромно и едва ли е останал човек в публиката, който да не си е харесал поне една от групите. Кандидатите за слава и звукозаписен договор ни представиха една еклектична мешавица от поп рок, хард рок, готик, пауър метъл, ню метъл, траш, деткор, та чак до електризирано подобие на DEPECHE MODE. Първата половина от полуфиналистите беше представена от M.E.C.E. (Сърбия), KRSTASI (Сърбия), HUR LEUR (Сърбия), DAS RAGE (Хърватска), WIND STAIN (Хърватска), JENNER (Сърбия) и UP N' DOWNS (Словения), като WIND STAIN изпъкнаха с перфекционистичния си алтърнатив/брит поп, а JENNER (на следващата снимка) бяха тоталната атракция на целия фестивал в качеството си на траш метъл група, съставена от четири знойни красавици по ултра-къси гащета, свирещи слейъроподобни (за да не кажем копи/пейстнати, но кой ти гледа музиката в този случай) резачки с всички прилежащи им стойки, чупки и хедбенгинг. DAS RAGE пък излязоха без барабанист и в бяло-черни униформи в стил дарк уейв, но изпълнението им бе съпътствано от технически гафове, породени от липсата на човек зад кожите и чинелите, заменен от лаптоп.
След ожесточената битка дойде време и на едно истинско поп рок бижу - VAN GOGH, които на живо са наслада за слуха и сетивата за всеки фен на рока без значение от стиловите му предпочитания. VAN GOGH са сформирани в края на 80-те от един от по-късните членове на легендарните алтърнатив/ню уейв икони EKATARINA VELIKA (наричани още EKV) - Звонимир Джукич - Джуле. Първите им албуми са с предимно алтернативно звучене, но в последствие се ориентират към по-радиофонично такова и изчистени аранжименти, залагайки на силни мелодии и хващащи припеви. Макар и сравнително лекички в студийните си албуми, на живо вероятността ушите да ви заболят никак не е малка, а контактът с публиката е феноменален и прави половината шоу на белградчани. По този показател повечето родни групи би трябвало да посетят няколко техни концерта и да си водят бележки.
Адреналинът в публиката се запази, а вероятно и се вдигна още повече, със стъпването на сцената на веселяците DUBIOZA KOLEKTIV, които със своята взривна смесица от рок, ска, реге, дъб, електроника, фолклор и кой знае още какво, със сигурност са предизвикали мускулна треска на прасците на хиляди. Босненците явно са изключително обичани у нас, защото отделиха специално внимание на българите, присъстващи на "Гитариадата", с думите: "Знаем, че тук има и много българи! Има ли българи? Всички българи да си вдигнат ръцете!" И май наистина не бяхме чак толкова малко.
Вечерта закриха местните HARD TIME и глемърите KARIZMA.
Третата вечер се очертаваше като най-силната и - поне по моето скромно мнение - така се и оказа. В нея ни очакваха, освен втората полуфинална вечер с българско участие, и възродените GUANO APES, нишката хард рок легенда от 80-те KERBER и словенските индъстриал бащици LAIBACH.
Хърватите MR. ALBINO и SCARLET NOTES откриха вечерта с приятен поп рок (вторите промотираха чисто новия си албум), а след тях за първи път на сцената в Зайчар се качиха немците GUANO APES. С "Добро вече, Заjечар!" и с взривната "You Can't Stop Me" етническата хърватка Сандра Насич детонира бомбата от емоции пред себе си, а след още едно парче от излезлия през 2003-а албум "Walking on a Thin Line" ("Quietly") и едно актуално такова (от миналогодишния "Offline") вече всички наоколо пееха в синхрон. Сандра беше видимо във форма, значително поотслабнала и кипяща от енергия както обикновено, а моментите, в които казваше по някое изречение на хърватски, бяха посрещани с вулканични гърлени изригвания и скандирания "Сандра! Сандра!". Все пак, мисля си, упражненията й по сърбо-хърватски бяха съвсем малко по-смели от стандартните заучени фрази на гостуващите по екзотични места музиканти и като дете на хърватски родители можеше да се пoстарае малко повечко. Немците наблегнаха осезаемо на последните си два албума, което според мен отне част от потенциалния заряд на едно GUANO APES шоу, защото новите песни са значително по-улегнали и спокойни. Kоето не попречи на Сандра и на басиста Щефан Уде няколко пъти да съборят чинелите на барабаниста Денис Пошвата в еуфорията си. Единствените три песни от албумите, които им спечелиха световна слава преди почти две десетилетия, бяха задължителните "Open Your Eyes", "Big in Japan" и "Lords of the Boards", която изпълниха на бис.
Жребият беше отредил на българските представители да открият втората полуфинална вечер и те го направиха по-най добрия възможен начин. За MERIAN бях чувал единствено около един техен клип преди време, който беше обявяван в Интернет пространството за "първия български готик клип". Готик обаче, освен донякъде облеклото и цветовете, не открих, още повече в музиката, която беше чист радиофоничен рок и дори не ми хареса особено. Затова и бях леко скептичен първо при избора им за участие, а след това и непосредствено преди да излязат на сцената в Зайчар. За моя радост пловдивчани ме опровергаха напълно. Отличното сценично присъствие и поведение на фронтдамата и стегнатото инструментално и вокално изпълнение накараха много сърби покрай нас да ръкопляскат и да си тактуват с крак, а след това нееднократно чувах да се говори за "бугарката" в случайни разговори около мен. MERIAN, както по-късно се разбра, не са успели да се класират на финала само за 3 точки, но участието им на тази легендарна сцена пред десетки хиляди е огромна крачка напред и дано да съумеят да я използват по най-добрия начин. Другата банда, която силно ме впечатли и горещо препоръчвам на любителите на дарк рока с подчертан прогресив уклон, бяха босненците SINOVI (класирали се в последствие на финала). Недуразумението тук за мен бяха босненските сърби ROBINOVI HUDOVI от Баня Лука. Нямам представа какво точно са харесали от журито в този посредствен театър, който ни представиха те, опитващи се да компенсират семплата си и безинтересна музика с клоунско облекло и поведение (включително и с член, чиято единствена роля на сцената бе да "свири" на ракета за тенис, по клин и халат, и с чорап на главата), но това определено беше единствената група, чието място съвсем не бе там. Останалите полуфиналисти бяха хърватите SYLETH, и сърбите Y.O.X. , SVEMIRCI и HIQULUS.
Гвоздеят на вечерта, въпреки участието на група от калибъра на GUANO APES, като че ли бяха сръбските легенди KERBER. Мелодичният им хард рок, подплатен с медения глас на вокалиста Goran Sepa - Gale, си е спечелил хиляди, вероятно и милини почитатели, сред които е и големият Ronnie James Dio, който ги избира за своя съпорт банда на участията си на Балканите през 1998-а, включително и за шоуто си в София същата година. Рокаджиите от Ниш записват първия си албум "Nebo je malo za sve" през 1983 г. в Манчестър, под ръководството на басиста на NIGHTWING Gordon Rowley, но големия си пробив осъществяват с втория си албум, също записан в Англия - "Ratne igre". С първите си четири плочи си спечелват култов статус в цяла Югославия и не е чудно, че в петък вечерта десетки хиляди буквално заглушаваха вокалите на Goran Sepa във всяка една песен. На химнове като "Ratne igre" и "Hajde da se volimo", макар и доста радиофонични, се заформяха множество локални мошпитове, достойни за група с далеч по-тежък звук.
Маршовата музика на LAIBACH закри подбаващо тази фестивална вечер, която - както и всички останали - се предаваше пряко по един от сръбските канали.
Тук може би е подходящото място да отбележим прекрасната организация, перфектния звук (като се изключат някои дребни проблеми във финалната вечер), множеството тоалетни, щандове за бира, безалкохолни и плескавици, пред които нито за момент не се образува опашка и всичко ставаше за секунди.
Четвъртата финална вечер започна с вече споменатите технически прблеми, които донякъде провалиха концерта на младежите MANGROV, чиито китари на няколко пъти спираха. След като неизправностите бяха оправени, започна финалът на напреварата за млади банди. Гласът на журито, съставено от представители на всички бивши югославски републики плюс България, отреди за голямата награда да се състезават WIND STAIN, SVEMIRCI, SINOVI, UP N' DOWNS и SYLETH. Ако зависеше от мен, победителят щеше да бъде някой измежду SINOVI и WIND STAIN, които най-много ме впечатлиха и като свирене, и като отношение, а SVEMIRCI и тяхната вокалистка, която и двете вечери се държа доста странно на сцената, изобщо нямаше да стигнат до тук, но в крайна сметка журито избра хърватските пауърметъли SYLETH. Те бяха и сред малцината участници, пеещи изцяло на английски.
След това на сцената се качиха ветераните GALIJA, за които тръпката вероятно е била много специална - 37 години след победата им на "Гитариадата", която им отваря вратите за всички останали големи сцени в бивша Югославия. GALIJA, подобно на KERBER, са от Ниш, но започват да свирят заедно още в средата на 70-те, първоначално прогресив рок, а по-късно и в настоящето - поп рок със силен акустичен уклон. Един интересен факт около групата може би е изумителното сходство на една от песните им ("Imali smo krila") с две парчета на Милена Славова, съответно "100 неща" в първата час и "Защо" във втората. Песента на сърбите излиза няколко години след въпросните песни на Милена, но пък можем да приемем, че сърбите просто са фенове и отдават почит към музиката на рок дивата ни. Шоуто на GALIJA беше украсено с прекрасни визуални ефекти на огромната видео стена зад сцената.
За съжаление трябваше да пътуваме рано сутринта и не можехме да си позволим да останем за последните три групи за "Гитариада 2015" - THERAPY?, GENERACIJA 5 (жизнерадостен рокендрол) и ELEKTRICNI ORGAZAM (сръбска ню уейв легенда), но сме сигурни, че всичко е минало по план и задоволно.
Ако сме спечелили интереса ви с тези малко или много постни редове - не пропускайте следващата година по същото време да изпробвате преживяването "Гитариада Зайчар". На 30 км от границата и напълно безплатно. Врло jе лепо!
Текст: Jimmy Pop
Снимки: Gitarijada.org, Damir Mihajlovic, Zoran Mojsin
Hellrider
9.08.2015 14:53:33
отговори
+ 4 – 1
Еха,доста яко е било наистина,не го знаех този фест,а репортажа е страхотен!И е толкова близо до София,ще го имам впредвид за догодина!
WeRock.bg не носи отговорност за мненията към новините на този сайт.
Забранено е: писането на български език с букви от латинската азбука; писането на коментари, съдържащи груби обидни изрази, независимо срещу кого са насочени; писането на коментари от един и същи потребител, но с различни имена с цел манипулация; писането на конфликтни, провокативни, нецензурни и др. подобни коментари; писането на коментари, представляващи явна или скрита реклама.
WeRock.bg си запазва правото да заличава и всякакви други коментари, които прецени като некоректни или ненужни.
ВАЖНО: Коментарите НЕ са начин за контакт с WeRock.bg. Ако имате въпроси към нас, пишете на имейл адресите, посочени в "Контакти".