Репортаж-пътепис от юбилейния 25-и фестивал "Wacken Open Air"

   Изминаха четири години от последния фестивал “Wacken Open Air”, който посетих, и по чиста случайност това е един мандат време. За разлика от повечето български правителства, организаторите на “Вакен” не губят време в празни приказки, а работят здраво. Въпреки извършените от тях “реформи”, в основата си фестивалът е останал такъв, какъвто го помня, а именно - Мека за почитателите на твърдата музика.

   През изминалите 10 години билетите за събитието се разпродават напълно, а последните две издания са абсолютен хит, като юбилейният 25-и “Вакен 2014” се разпродаде за 48 часа, а предстоящият през 2015-а - само за 12 часа. Това са 75 000 билета за 12 часа или средно 104 билета на всяка минута. Дори не успях да се прибера от Германия до София, когато билетите вече бяха изчерпани… Лудница!

   За разлика от предишното ми посещение, когато бях новобранец, този път на мен се падна да бъда водач на малката ни компания, която щеше да се слее с по-голямата българска дружина на място. Пътуването до “Вакен” започна с полет за Мюнхен в 6:25 ч. сутринта на 29 юли, полет от Мюнхен до Хамбург, оттам метро (или S-Bahn) до централната ЖП-гара на Хамбург, влак до малкия град Ицахое и накрая автобус от Ицахое до село Вакен. Прибирането до София премина по обратния маршрут, с малката разлика, че имахме един ден престой в Хамбург и вместо на 3 август, се прибрахме на 4-и.

   На 29 юли към 16 ч. местно време бяхме вече разпънали палатката на Свещената вакенска земя и си казахме “Наздраве” с останалите колеги, пропътували разстоянието от България до металното сърце на Северна Германия, които вече ни очакваха в палатковия лагер. Всъщност, пристигането ни по това време беше принудително, тъй като имахме малък инцидент на летището в Хамбург. От багажа ни липсваше прикачената за него палатка и се наложи да скитаме из града в търсене на нова. “Е, във втория по големина град в Германия да си намериш палатка е лесно”, би си казал някой и би бил прав донякъде. Спортни магазини под път и над път, но когато цените на палатките, които намерихме в първия магазин, започват от 300 евро нагоре и просто виждаш как всичките ти пари потъват само за едно парче полиестер, ситуацията придобива други измерения. Но както е казал бедният, но иначе мъдър български народ: “С питане и до Цариград се стига”. Успяхме да намерим нещо бюджетно, което да удовлетвори нуждите ни и отново бяхме на път - само за да разберем, че влакът ни има един час закъснение. В този момент редовните 10 минути на БДЖ ми се сториха като японска точност.

   На фестивал с размерите на “Вакен”, или по-скоро на събитие с такъв заряд като “Вакен”, човек може да очаква хора от цял свят, които да донесат своя колорит със себе си. Сякаш всички са чакали една година и са задържали цялата си оригиналност (или ненормалност) дълбоко в себе си и са решили да откачат напълно и избият негативната енергия по време на три дни щур купон, за да се върнат отново на скучната си работа след това. Но какво е купон без бира? Милиони литри бира, започнала пътешествието от пивоварните на “Beck’s”, дълбоко в сърцето на Германия, очакваше жадните фенове. А не е ли една от заповедите на метъл боговете “Не само пий, а и замезвай”? Ароматите на десетки видове ястия се носеха във въздуха: мексикански фахитас, турски дюнери, гръцки рибни сандвичи, сръбски плескавици, италиански спагети и задължителните местни специалитети: германски шишове с чисто месо, хамбургери, вурстове, пържени картофки и дори цели печени прасенца. А не е ли една от заповедите на метъл боговете “Не само хапвай, но и пийвай”? Милиони литри бира…разбирате ме накъде отивам. Един безкраен цикъл на чревоугодничество!

   А къде остава музиката? Нали за нея сме отишли там все пак! Всеки ден музикалната програма започваше в 12 ч. на обяд. Хората се разпръскваха между две огромни, една не толкова огромна и четири по-малки сцени. Всички сцени бяха подредени из фестивалната зона по начин, по който бандите не си пречат една на друга, леснодостъпни са и винаги в непосредствена близост до щанд за храна или наливна бира. На такива огромни фестивали виждаш не само любимите си групи, но и тези, които познаваш малко, както и такива, за които до този момент не си подозирал, че съществуват. Музика на живо има до 2 ч. през нощта, но малцина са тези, които издържат дотогава.

   Без да навлизам в излишни подробности, ще разкажа за групите, които успях да видя и чуя.

   Шведските пауърметъли HAMMERFALL бяха поканили като гост-изпълнители бившите членове на групата Stefan Elmgren, Jesper Stromblad и Patrik Rafling.

   Авангардното финландско трио челисти APOCALYPTICA направиха концерт с финландския “Avanti! Orchestra”.

   Акапелната група от страната домакин VAN CANTO се постара сериозно и от торбата със специални гости извади Tarja Turunen (екс-NIGHTWISH), Andre Matos (ANGRA), Chris Boltendahl (GRAVE DIGGER) и Jorg Michael (STRATOVARIUS). Докато Jorg Michael и Bastian Emig (ударникът на VAN CANTO) опъваха барабаните, две тучни красавици правеха стриптийз танци на два пилона, разположени на сцената, което беше колкото приятно за окото, толкова и неподходящо на фона на дивите барабанни ритми.

   Признавам си, че за STEEL PANTHER знаех твърде малко, но ми беше любопитно да ги видя. Четворката зевзеци от Калифорния не спираше да ръси цинизми, да пее мръснишки песни и да подканва момичетата в публиката да си показват гърдите. За всеобща радост имаше предостатъчно девойки, които ги послушаха, а камерите бързо ги улавяха и показваха в едър план на видеостените, докато публиката подвикваше одобрително. Приносът им към музикалното световно богатство е малко спорен, но със сигурност правят шоу и са големи майтапчии и купонджии.

   Легендарните EMPEROR, които направиха второто си събиране, след като се разпаднаха през 2001 г., свириха под яркото слънце, което не подобава на техния стил и не повече от 15-ина хиляди (звучи много, но зоната излеждаше пуста) уважиха това събитие, като не малка част от тях бяха седнали на сянка и просто чакаха да свършат.

   За SKID ROW и MEGADETH това беше първа изява на “Вакен” и двете групи бяха повече от ентусиазирани да покажат какво могат. Изненадващо Dave Mustaine изглеждаше щастлив и май видях усмивка на лицето му! А след като си направи “епично селфи” с публиката, бях сигурен, че е останал доволен.

   Набралата скорост в последно време щатска група FIVE FINGER DEATH PUNCH също дебютира на вакенска земя и си пролича защо американците започнаха да се чуват все повече и повече по радиостанциите. Наистина направиха ударен концерт.

   Театралът KING DIAMOND започна своето първо участие на “Вакен” точно в полунощ и също не разочарова. Доста рехавата публика ми позволи да се добера без проблем до огражденията пред сцената, за да огледам добре декорите и да се насладя на неговия нестандартен глас. Той е култов изпълнител и легенда в метъл средите и като такъв заслужава адмирации.

   MOTORHEAD никога не са били сред любимите ми групи, но някак си от уважение към групата и мистър Lemmy Kilmister ги изгледах с подобаваща доза внимание.

   BEHEMOTH, CHILDREN OF BODOM, AMON AMARTH, ARCH ENEMY направиха стандартните си сетове като нито впечатлиха, нито разочароваха.

   Бях силно заинтригуван да видя DEVIN TOWNSEND PROJECT, но и канадският мултиинструменталист страдаше от липса на интерес от страна на публиката, а и жегата не помагаше много. Дори се чудя защо го бяха избрали да свири на този фестивал, тъй като неговата експериментална музика не се вписва много в праволинейната и твърда атмосферата на “Вакен”. Чепатият му хумор също сякаш не беше много на място. Бих искал да чуя Devin Townsend отново, но в зала, с по-добро озвучаване и по-подходяща публика.

   Накрая ще спомена AVANTASIA, защото за мен те са много повече от музикален проект. Преди да ги открия, преди около 15 години, разбирането ми за рок музика се изчерпваше с METALLICA, Ozzy Osbourne и малкото неща, които пускаха по “MTV”. Знаех много малко, Интернет почти липсваше, а и нямаше кой да ми покаже какво има по света. Но когато попаднах на AVANTASIA и се влюбих в музиката им, започнах да търся информация за тях и да се интересувам от други подобни изпълнители. Така открих групи като EDGUY, GAMMA RAY, HELLOWEEN, RHAPSODY и постепенно се получи лавинообразен ефект за моята меломанска рок култура. Затова групата носи изключително голям сантимент за мен. През тези 15 години, за мое щастие, успях да видя на живо почти всичките си музикални идоли, но AVANTASIA все ми убягваха. Дълги години геният зад проекта, Tobias Sammet, беше решил да не изнася концерти с AVANTASIA, а после, когато започна да прави турнета, аз не можех да отида. И така до нощта на 2 август 2014 г.! AVANTASIA ни разходиха из всичките си осем албума без да спазват сюжетната линия и приказната връзка между отделните песни. Като германец на германци, Tobias Sammet разказваше истории на немски и не разбирах защо сънародниците му в публиката се смеят, но какво пък - смях се с тях. Макар че в моментите, когато шегите му бяха на английски, се радвах че не разбирам немски, защото и английските не намирах за особено забавни, а по-скоро престорени и неестествено преувеличени. Все пак, AVANTASIA си остава проект, а не група, и затова всеки път има нови гост-музиканти. Този път това бяха любимият на всички рок фенове Michael Kiske (екс-HELLOWEEN), Bob Catley (MAGNUM), Ronnie Atkins (PRETTY MAIDS) и, за голяма моя изненада, Eric Martin (MR. BIG). Невероятни професионалисти, те бяха единствената група, която си беше направила звука перфектно. Може би фактът, че се преборих с останалите 75 000 фена, за да съм най-отпред на огражденията, също си каза думата за добрия звук. Дано един ден всички родни фенове имат възможност да видят AVANTASIA в България.

   Не всичко на фестивала беше перфектно обаче. Звукът беше много добър на повечето групи, видеостените и озвучаването имаха разминаване от 1-2 секунди, което създаваше впечатление, че музикантите свирят на плейбек, а от прахоляка, който се вдига в концертната зона, сигурно ще кихам и кашлям още една седмица. Можеше и да се направи много повече по въпроса със зареждането на телефони и електроника. Имаше възможност, но беше доста ограничена за толкова много хора. Също така, беше добре да има и безплатен интернет. И цените бих причислил към списъка с неща за мрънкане, но това е по-скоро мой, български проблем, отколкото проблем за германците. А и не видях някой да възроптае против изброените от мен неща - хората просто се забавляваха.

   Споменах в началото, че фестивалът, и по-скоро организацията, е претърпяла реформи от последния път. Беше преместена къщичката, в която заменяш билета си за гривна, от главния вход на къмпинг зоната към вътрешността, на централния вход на фестивалната зона (където са само сцените, храните и напитките). Така не се получаваха огромни опашки от току-що пристигнали хора с огромен багаж, а всеки имаше време да се настани в къмпинга и чак тогава да отиде да получи гривната си. Проверката за сигурност, която преди беше разположена непосредствено пред двете големи сцени, сега беше изнесена също на входовете към цялата концертна зона - голямо улеснение за феновете за по-бързо придвижване. Тази година всеки посетител получи и безплатна сгъваема еднолитрова бутилка, която можеше да се пълни от няколко пункта с ледено студена вода. Бирата е страхотна, но в жегата си трябва и малко вода. Ама малко!

   Не знам за друг фестивал в Европа, който да обявява групи за следващото издание, преди да е свършило текущото. Тази година организаторите не изневериха на традицията - и то как! След 13 години могъщите SAVATAGE ще се съберат отново за един-единствен път и то само на “Вакен”! За да е пълно удоволствието на феновете им, преди тях ще свирят TRANS-SIBERIAN ORCHESTRA, чийто състав всъщност включва всички членове на SAVATAGE без Jon Oliva. Ще бъде тежка вечер за музикантите и феновете им, но на кой му пука? IN FLAMES, SEPULTURA, RUNNING WILD, CANNIBAL CORPSE, U.D.O. и AMORPHIS също бяха обявени - ей така, между другото… Тези и още няколко групи бяха напълно достатъчни, за да свършат билетите за догодина за рекордните 12 часа. Будувах до 4:30 сутринта в хотелската си стая в Хамбург, за да се сдобия с билет за следващото издание!

   Заслужава си да отбележа и прекараните няколко часа в “Miniatur Wunderland” в Хамбург. Това е най-голямата атракция в света, свързана с модели на влакчета. На площ от 6400 кв. м. са разположени 1200 кв.м. копия на местността Харц, измисления град Кнуфинген, Алпите, Австрия, Хамбург, Америка, Скандинавия и Швейцария. Всички тези места са свързани посредством 12 км. релси, по които се движат 890 влакчета с различна дължина, като най-голямото достига до 14 метра. Впечатляващо е да се види как този малък свят работи и как създателите му са се постарали да направят огромно разнообразие от динамични елементи и взаимодействия между тях. Например камиончетата, които се движат по пътищата, могат да се престрояват в отделни ленти, нощно време да си пускат светлините, а когато спрат за почивка, да ги изгасят и пуснат отново, когато потеглят. Има автомобилни катастрофи, при които идва полицейска кола, пожар, който е гасен от пожарна кола и т.н. Всички фигурки са правени с огромна доза креативност и няма как човек да не се засмее, когато в Скандинавия види как семейство пингвини чака влак на перона на ЖП-гарата или как в хотел в Хамбург едно човече седи в тоалетната, зачетено във вестник. Но ако има атракция в “Miniatur Wunderland”, която бие всички останали, то това е летището в Кнуфинген. Там създателите му буквално са “откачили”. Досущ като истинско летище, постоянно се чува шум на самолетни двигатели, самолетите таксират до пистата, излитат, а по-късно същите самолети кацат. Освен стандартните самолети има и една огромна пчела, която също превозва пътници малко в стил семейство Флинтстоун. Хуморът и детайлите са изведени до едно ново ниво и ако имате няколко часа за убиване в Хамбург, особено при лошо време, на всяка цена посетете “Miniatur Wunderland”.

   Започнах с политически паралел и ще завърша с такъв. Германците са били в центъра на две световни войни, различните са били унижавани и унищожавани, държавата им беше разделена на два лагера, на косъм от трета световна война и въпреки това през 2014 година, те направиха за 25-и пореден път фестивал, който обединява хора от цял свят, проповядва разбиране към различните и страст към музиката. За същите тези 25 години, някъде между същите тези два лагера, в 13-вековна България забравихме какво е да обичаш, да си толерантен към чуждото мнение, а “обединение” е празна дума, за която се сещаме на само на 6 септември покрай почивния ден.

   Но “Вакен 2015” вече очаква следващата българска група посетители (а и музиканти - бъдещите победители в първия български кръг на “WOA Battle of the Bands”) и ние ще сме там, верни на един от лозунгите на фестивала - “Ще се видим във Вакен, в дъжд или пек” (“See you in Wacken, rain or shine”).

Автор: Маруш "Луци" Денчев