Силен токов удар разтресе 40 000 в Белград

Във вечерта на 25-и срещу 26 май от Централна гара - София потеглиха три влакови композиции в посока Белград. На пръв поглед в това няма нищо особено, но ако се замислим, случилото се е уникално само по себе си. Никога преди това у нас не е организирано посещение на концерт в чужбина с такива мащаби. Феновете в трите влака бяха близо 2000! Сред тях имаше и немалко български журналисти, поканени специално, за да отразят събитието. Пътуването с "Kavarna Rock 'N Roll Train 1, 2 & 3" беше осъществено основно с подкрепата на метъл кмет Номер 1 у нас - г-н Цонко Цонев.

Пътуването с влак до Белград не е обикновено. 10 часа за около 400 километра - това си е направо приключение! А сега си представете, че тези 10 часа сте заобиколени САМО с рок и метъл фенове, за които AC/DC е нещо като религия. Представете си темите на разговор, песните, облеклото на феновете, настроението на всички... Представете си индустриалното количество бира и всякакъв друг алкохол, качен в тези три влака. Към това добавете и огромните очаквания на всички, относно това какво ще видят и чуят на стадион "Партизан" в сръбската столица и може би ще добиете някаква представа какво представляваше това пътуване.

Влаковете имаха закъснение. Да - 10 часа за 400 километра е прекалено много. Но за това организаторите на пътуването нямат вина. Главният виновник е окаяното състояние на сръбските железници. В голяма част от пътя състоянието на линиите е такова, че влакът не може да се движи със скорост, по-голяма от 40-50 километра в час. На всичкото отгоре има и отсечка, която не е електрифицирана. Там съответно локомотивът трябва да бъде сменен с дизелов, а когато въпросната отсечка свърши, отново да се направи подмяна на локомотива - този път с електрически. Всяка от тези смени продължава по около половин-един час. Като прибавим и бавната скорост - става ясно защо нещата отнемат толкова дълго време. Но пък с компания от хора, които са с твоите музикални и фенски вкусове, нещата изглеждат доста по-добре. Тук е моментът и да похвалим организаторите на това пътуване - преминаването през границата беше максимално бързо. Българските и сръбските митничари и полицаи предварително бяха предупредени и подготвени за трите влака и проверките на паспортите минаха за изключително кратко време. Нещо, което по принцип не се случва често.

Освен въпросните около 2000 фена, които посетиха концерта с "Kavarna Rock 'N Roll Train", на събитието присъстваха още много българи. Някои от тях пристигнаха в Белград с организирани автобусни екскурзии, други - със собствен транспорт. Според различни български медии за сръбската столица са заминали общо между 7 и 8 хиляди наши сънародници. Колко е точната бройка на феновете едва ли някога ще разберем, но две неща станаха ясни. Първо, в деня на концерта в целия център на Белград и около най-интересните културни забележителности на града се чуваше основно българска реч. И второ, този концерт се превърна в най-посетеното музикално събитие от български фенове, извън страната ни. И няма как да е иначе - една от най-великите рок групи на всички времена имаше концерт в съседна на България държава. При това говорим за група, чиито последни изяви на живо бяха преди близо 8 години.

Турнето

От поне 3-4 години феновете на рока очакват новото турне на AC/DC. Защо толкова се забави то няма как да знаем. Важното е, че все пак го дочакахме. И то съвсем логично дойде и с нов албум. Интересът към AC/DC винаги е бил огромен и това доказаха за пореден път и албумът, и турнето. Още в първата седмица след излизането си "Black Ice" реализира близо 1,7 млн. продадени копия само в САЩ, а в момента, в който бяха обявени и датите за концертите, всяка една от тях започна да се разпродава за броени часове. В Северна Америка нещата се случваха единствено в огромни зали. Така бе и в първата част от европейския тур. След това AC/DC се "преместиха" на най-големите стадиони на Стария континент, а щом и тази част от световното им турне приключи, те ще се върнат за втора обиколка в Северна Америка. През следващата година ще посетят и Австралия и Нова Зеландия за серия от концерти.

Всъщност, от всички 48 концерта в Европа (27 в зали и 21 на стадиони), само три не бяха разпродадени изцяло. Това бяха концертите в Белград, Атина и Лисабон. Балканите този път се поизложиха в това отношение... Може би причината е чисто финансова - все пак най-бедното население в Европа живее именно на този полуостров. А ако концертът беше в София, щеше ли да се разпродаде? Едва ли... А можеше ли изобщо да бъде в София? Да, имаше такава реална възможност. Но мениджмънтът на групата в крайна сметка се е спрял на Атина и Белград като единствените две спирки на AC/DC на Балканите. Сръбският концерт обаче беше организиран от цели три фирми, от три различни държави - Сърбия, Румъния и България. "Balkan Entertainment Company" в лицето на г-н Петър Петров беше фирмата, която не успя да докара тази велика група в София само за една бройка. Но пък за сметка на това, беше един от основните организатори на концерта в сръбската столица. Дори в последния момент, поради забавяне от страна на сръбския промоутър, се е наложило "Balkan Entertainment Company" да изпрати спешно 40 човека от България за дострояване на сцената. Към тези факти, като прибавим и няколкото хиляди българи на стадиона, можем спокойно да смятаме, че концертът си е И наш, български. Това беше регионално събитие, в което България играеше ОСНОВНА роля.

Виждали ли сте Lockheed F-117A?

Не? Защото е невидим? Е, ние го видяхме! Или поне онова, което е останало от него. Всъщност, ние видяхме единствения в света свален самолет, произведен по технологията "Stealth". Сърбите видели "Невидимия" и взели, че го свалили. Това стана по време на бомбардировките на НАТО над нашите съседи. Самолетът излетял от италианската база "Авиано" и поел курс към Белград. В нощта на 27 март 1999 г., близо до село Буджановци, сърбите свалят самолета, наричан още "Нощен ястреб", а години по-късно разбрахме от информация в пресата, че това е станало с Полеви Зенитно-Ракетен Комплекс "Игла", сглобен не къде да е, а във ВМЗ "Сопот". Пусковият му механизъм е българско производство, излязло от завода в гр. Самоков. На 28 март 1999 г. белградските вестници написаха: "Извинявайте, не знаехме, че е невидим!" Така НАТО се разделя с един от своите свръхмодерни изтребители-бомбардировачи и това се превръща в една от най-зрелищните загуби на американските военновъздушни сили.

Сърбите си запазват две части от въпросния самолет, а всичко останало предават на руснаците, за да могат те от своя страна да разучат в подробности американската технология. Днес, двете части могат да се видят от всеки (въпреки невидимостта си) в Белград, съответно в Музея на въздухоплаването и във Военноисторическия музей, който се намира в Калемегдан. Това е турското име на Белградската крепост, която в наши дни е заобиколена от голям и красив парк. Крепостта е разположена на десния бряг на река Сава, при вливането й в река Дунав. От самата крепостна стена се открива прелестна гледка към целия "Нови Белград". По време на османското робство въпросната крепост е седалище на турския гарнизон. Превзета е през 1867 година, основно от участниците във Втората българска легия. Днес паркът носи нейното име - Калемегдан.

Така, обикаляйки белградските културни забележителности, немалка част от българите, дошли до сръбската столица заради концерта на AC/DC, уплътняваха времето си в деня на концерта. Не пропуснахме, разбира се, и превърналото се вече в традиция от нашенци посещаващи Белград с цел концертен туризъм ядене на сръбски плескавици и пиене на местна бира, в ресторанта, намиращ се в центъра на Стария Белград. Освен вкусната храна и студеното пиво, за отбелязване е и изключително любезното, добронамерено и шегаджийско отношение на местните сервитьори, които с държането си те предразполагат да прекараш добре, да останеш по-дълго в ресторанта им и съответно да платиш по-висока сметка.

Стадионът и подгряващите

Стадионът на ФК "Партизан" се намира недалеч от най-голямата катедрала в Белград - "Св. Сава". Разположен е на един от белградските хълмове и e наричан от привържениците на спортния гранд "Футболният храм". Капацитетът му по време на концерт може да достигне до около 50 000 човека, но такива събития тук се случват рядко. През 1979 г. на този стадион грандиозен концерт са направили местната легенда Бело Дугме, а през 2004-а на същото място свирят и Metallica, по време на своето "The Madly in Anger with the World Tour".

Две групи тази вечер имаха удоволствието да запишат в CV-то си, че са подгрявали публиката на концерт на AC/DC. Първата - Amajlija, беше местна група, избрана от сръбския организатор на събитието и свиреше нещо като лековат рок. Музикантите се качиха на сцената около 18:45 ч., изпълниха 25-30 минутен сет и бяха възприети добре от сръбската част на публиката. За останалите зрители, придошли не само от България и Румъния, но и от почти целия Балкански полуостров, те не представляваха особен интерес. Впечатление направи единствено барабаниста на групата - дете, на не повече от 11-12 години. Ако не друго, поне то от тук нататък ще има с какво да се хвали цял живот.

След около 20 минути пауза на сцената излязоха ирландците The Answer, които са посочени за подгряващи на европейската част от турнето лично от хедлайнърите. И още след първите няколко акорда стана ясно на всички зрители защо именно те са избрани - като стил групата доста наподобяваше музиката на AC/DC. Към това можем да прибавим и факта, че ирландците, освен на тях, искат ужасно много да приличат и на Led Zeppelin. И се опитват да правят тази комбинация и като поведение, и като музика. Вокалистът Cormac Neeson имаше коса и прическа, която беше почти копие на тази на Robert Plant от началото и средата на 70-те. Той дори се изживяваше като легендарния певец, като на моменти имитираше доста успешно сценичното поведение на Plant. Освен с тези неща едва ли някой на стадиона ще запомни групата с нещо друго. Музикантите пяха и свириха добре здрав хард рок в продължение на около 45 минути, но какво от това? Изглежда, че когато има концерт на мегагрупа, подгряващите като че ли са малко излишни, ако не са известни имена. В противен случай почти никой не им обръща внимание, а в голямата си част хората единствено чакат да видят своите любимци.

Концертът

Часът е 21:00. Светлините угасват, а на огромната видеостена, разположена в дъното на сцената, започва да се излъчва анимация. Филмчето показва пътуването на един влак, воден от парен локомотив. Веднага става ясно, че влакът е по-особен - движи се с бясна скорост, а машинистът му е не кой да е, а самия Angus Young, който е с дяволски рога и опашка. В един от вагоните удобно се е разположил Brian Johnson, а русо едрогърдесто момиче се е навело над скута му и прави разни палави неща. В този момент вратата на вагона е разбита и от там се появяват още две супер секси мадами с ужасяващо къси поли и тесни блузки. Те тръгват от вагон на вагон, като целта им е ясна - да стигнат до локомотива. Там в този момент Angus зарежда машината с въглища и увеличава доста скоростта на влака. Мацките се появяват - адски съблазнителни са и се нахвърлят върху машиниста в опит да го прелъстят. Вече са почти голи и Angus решава, че ще му се случи най-хубавото, когато прелъстителките го връзват и го изблъскват встрани. Чупят спирачната система на влака с явното желание той да катастрофира и успяват да се спасят, скачайки в движение. Скоростта се увеличава неимоверно, докато Angus прави отчаяни опити да се развърже. Това някак си става, машинистът грабва китарата си и в последния възможен момент и той успява да скочи. Локомотивът се забива с гръм и трясък в една стена. Видеоекранът се разцепва на две, като всяка от частите се плъзва в двата края на сцената. Пушеци, взривове и ето го и него - гигантският локомотив е катастрофирал на самата сцена! От там изскачат тези, които чакаме да видим вече толкова много години. Всеки заема своето място. Angus Young излиза най-отпред в средата на сцената, там откъдето започва дългата пътека, стигаща до средата на стадиона, вдига високо ръка за поздрав на публиката и концертът започва! Зазвучават първите акорди на откриващата песен от новия албум на групата - "Rock 'N Roll Train". Гледката и случващото се са някак си нереални. За това допринасят огромната сцена, изключителното осветление, кристалният звук, четирите гигантски видеостени (освен вече споменатите имаше и още две, разположени от двете страни на сцената, за да улесняват видимостта на публиката, избрала да се разположи на трибуните) и - разбира се - катастрофиралият локомотив. Публиката подхваща песента и запява заедно с групата. 40 000 човека подскачат и крещят, а стадион "Партизан" е огрян от хиляди малки, светкащи, червени рогца, които хората са си купили предварително от щандовете за фланелки, дискове и всякакви аксесоари, свързани с групата.

AC/DC имат да ни кажат много неща тази вечер. Едно от тях е, че адът всъщност не е чак толкова лошо място - "Hell Ain't A Bad Place To Be". Това е и първата песен за вечерта, която датира от времената, в които вокалист на групата е легендарният Bon Scott. От общо 20 песни, които бяха изпълнени, групата зарадва публиката с цели 9 парчета, записани в оригинал от починалия без време и по нелеп начин певец. Творчеството на AC/DC е било винаги тясно свързано с ада и черните, мрачни краски, които понякога затъмняват иначе светлото ни ежедневие. За това се говори и в първия сериозен удар, който групата стовари върху феновете си в Белград - едноименната песен от фундаменталния за рок музиката албум "Back In Black". AC/DC ни зарадваха с цели 4 парчета от него. Това е и най-продаваният албум на група за всички времена, независимо от стиловете - над 45 милиона копия. Единственият по-продаван албум в световен мащаб е на соло изпълнител - "Thriller" на Michael Jackson.

След тази класика дойде отново време за нова песен - "Big Jack". Според мен това е една от не особено сполучливите песни от "Black Ice", но въпреки това тя бе приета с ентусиазъм от публиката. По време на това парче, както и през целия концерт, Angus Young, пременен в добилата световна популярност ученическа униформа, не престана да подскача и ходи по неговия си странен начин, превърнал се в запазената му марка. За два часа той навъртя невероятен километраж, обикаляйки цялата сцена по нейната дължина, като на няколко пъти влезе в пътеката и стигна до самия й край. Откъде този човек намира такава енергия не стана ясно, но е факт, че той не спря дори за секунда. Трябва да прибавим и факта, че във всяка от изпълнените тази вечер песни той подаряваше на публиката по едно от своите сола, превърнали се в един от най-характерните елементи в музиката на AC/DC. Уникален изпълнител, който е като динамит - веднъж запален, ще се взриви и нищо не може да го спре. Знае как да се раздава, да направи шоу и да зарадва хилядите хора, които пълнят стадионите, за да го видят.

"Dirty Deeds (Done Dirt Cheap)" и "Shot Down In Flames" - поредните култови парчета от ерата "Bon Scott" - станаха прелюдия към едно изключително китарно интро, след което публиката винаги бива ударена от силен гръм ( "Thunderstruck" ). Отново невероятен Angus Young, а тук е и моментът, в който трябва да кажем по няколко думи и за останалите изпълнители на сцената. Malcolm Young (ритъм китара) и Cliff Williams (бас, видимо понапълнял от последното турне) почти през целия концерт не мръднаха от местата си (първият вляво, а вторият - вдясно от барабаните). Единствените моменти, в които те променяха позицията си, бяха когато трябваше да отидат до микрофоните и да влязат в ролята на беквокали, за някои от песните. Това, разбира се, не учудва никой, който е наясно с положението - при AC/DC всеки изпълнител си знае къде трябва да стои, какво трябва да прави, как трябва да свири и как да се държи. Всеки от петимата музиканти е професионалист на повече от 100 процента и това е една от причините за дългогодишния успех на групата. И нека не забравяме - въпреки че стои като че ли в сянката на брат си и на Brian Johnson, Malcolm Young освен, че е основател на AC/DC, вероятно е и силният човек в групата. Този, който задвижва нещата и чиято дума се слуша най-много. Phil Rudd (барабани), от своя страна, като че ли е с най-лесната задача на сцената. За около 2 часа, той трябваше да държи прав ритъм, като през това време припалваше по някоя и друга цигара.

"Black Ice" - едно от най-добрите попадения в новия албум на AC/DC, ще остане в спомените на публиката с брилянтното изпълнение на Brian Johnson. Песента е последвана от нещо, което вероятно е чакано с огромно нетърпение от всички хора, дошли тази вечер на стадиона - класиката "The Jack". Освен, че това е една от най-любимите песни на почитателите на групата, всеки ще види с очите си какво прави по време на нейното изпълнение на сцената Angus Young - задължителния стриптийз! Най-интересният момент, разбира се, е свалянето на ученическите панталонки. Всички смятаха, че както повелява традицията, ще видят боксерки в цветовете на сръбското знаме, но този път националният трибагреник на нашите съседи беше пожален и боксерките бяха просто с надпис "AC/DC". За това пък машинистът-стриптизьор получи напълно заслужените си бурни аплодисменти - явно доказателство за това, че все още се справя достатъчно добре с еротичните танци.
   Angus отдавна бе "загубил" и своята ученическа капа и, когато остана само по панталонки, една поразителна прилика се наби на очи - сякаш австралийският музикант бе служил за прототип на образа на Ам Гъл от киноверсията на "Властелинът на пръстените". Това си личеше особено силно, когато на екраните Angus се появяваше в по-близък план...
   На стадиона отново се е настанила тъмнината. През около 5 секунди се чува звън на няколкотонна камбана, която - осветена от един-единствен прожектор - бавно се спуска от покрива на сцената. Brian Johnson се засилва, хваща се за въжето й и започва да се люлее. Чуваме онзи страховит китарен риф и песента започва... Не са малко песните в рок музиката, които започват с камбанен звън, но само при някои усещането и представите на слушателя са за ад, а не за рай, и за Сатаната, а не за Господ. За обреченост, а не за избавление, и за мрак, а не за светлина. "Hells Bells" (също от албума "Back In Black") е от тези парчета и съвсем заслужено се превърна в един от най-силните моменти на концерта.

След тази мракобесна песен бе необходимо нещо, което малко да разведри обстановката. Това е "Shoot To Thrill", която освен да накара отново целия стадион да заподскача, има и друга цел - да покаже с употребата на кои неща човек трябва да внимава и да не прекалява: "Too many women with too many pills". Поредното ново парче е "War Machine" (цели 5 нови песни бяха изпълнени тази вечер) - вероятно най-твърдата и най-мрачната песен от последния албум на групата. И докато от екраните ни бомбардират военни самолети, а от високоговорителите ни атакува мощен звук, Brian Johnson буквално дава всичко от себе си. За отбелязване е перфектната форма, в която той се намира в момента. От началото до края на концерта гласът му не падна и бе почти същият, какъвто го познаваме от записите на групата. Явно дългите години почивка са дали своето положително отражение върху него.

"Dog Eat Dog" и "Anything Goes" преминаха вихрено, за да дойде време за една от най-веселяшките и обичаните песни на AC/DC - "You Shook Me All Night Long". Тя като че ли е специален поздрав за всички онези момичета, които мъжете обичат да наричат "палавници". Онези, които превръщат нощите им в едно невероятно изживяване:

• She was a fast machine
• She kept her motor clean
• She was the best damn woman I had ever seen
• She had the sightless eyes
• Telling me no lies
• Knockin' me out with those American thighs
• Taking more than her share
• Had me fighting for air
• She told me to come but I was already there
• 'Cause the walls start shaking
• The earth was quaking
• My mind was aching
• And we were making it and you -
• Shook me all night long!!!

Не случайно точно по време на изпълнението на това парче на големите видео стени камерите показваха красиви момичета от публиката, които - качили се на раменете на своите приятели - подскачаха и танцуваха. Усмивки и нескрито щастие озаряваха лицата им, когато забележеха, че са на гигантския екран и целият стадион гледа само тях. От текста на следващата песен ( "T.N.T" ) пък разбрахме какво точно е представлявал Bon Scott и защо обикновените хора, нямащи никаква представа що за музика е рокът, са избягвали срещата с такива като него.

Той ще бъде завинаги любимец на рок феновете по света. Бунтар или непораснало дете? Това няма значение. Значение има онова, което оставяш след себе си. А Bon Scott е дал и е оставил много на рок музиката. И не само на нея. Той е оставил и много жени щастливи, след като те са преминали през леглото му. Вероятно са неизброимо количество, но само на една от тях той е посветил песен - Rosie. Сигурно защото му е била любимка. И как не?! Въпреки че не е била "exactly pretty" и "exactly small", тя е притежавала "прелестни" размери - 42/39/56 (в инчове!). В чаровността на това изящно създание се убедихме и всички ние в мига, в който я видяхме да яхва локомотива по време на "Whole Lotta Rosie" :

В началото Бог е създал небето и земята. След това светлината. А после? После е казал: "Let There Be Rock!". Освен че това е една от най-бързите и диви песни на AC/DC, по време на нейното изпълнение публиката винаги става свидетел на грандиозното соло на Angus Young. Така беше и в Белград. В продължение на повече от 10 минути Angus, оставен сам, не спря да стърже по струните, да пада на земята и легнал да продължава да свири, да обикаля и сцената и пътеката, подскачайки и тичайки по лудешкия си начин. Беше повдигнат на специална платформа в средата на стадиона и под дъжд от конфети продължаваше да се раздава до край. Поклон пред малкия-голям човек, който изкара голяма част от концерта на плещите си. Именно с това разгорещено изпълнение приключи и основната част на този рок празник

Закономерният бис идва с песента, която се е превърнала във визитна картичка на групата. Песен, която можем да наречем "химнът на AC/DC" - "Highway To Hell". Това е магистралата, по която тази група винаги е вървяла. Вече повече от 36 години, без значение от модни течения и стилове. Винаги оставяйки вярна на музиката и феновете си и винаги гледайки само напред, по своя си път. За това и тези музиканти са толкова обичани. За това и винаги стадионите ще са пълни. За това и във вечерта на 26 май в Белград "Highway To Hell" бе изпята от 40 000 човека, а радостното за нас е, че 7-8000 от тях бяха българи.
   Какво следва, когато по време на концерт на AC/DC на сцената се появят 12 оръдия? Две неща: първо, концертът отива към своя логичен завършек и второ, групата изразява своята почит и преклонение към феновете си - "For Those About To Rock - We Salute You!". Топовни изстрели, поклони и... край. Видяхме AC/DC! Видяхме една легенда!

В тази песен има едно изречение, на което хората не обръщат толкова голямо внимание, за разлика от припева, който винаги крещят неистово, но то всъщност е най-важната част от текста:

• Stand up and be counted
• For what you are about to receive
• We are the dealers
• We'll give you everything you need.

Именно това представляват AC/DC. Те са търговци и доставчици. На нещо, от което имаме нужда всички ние, феновете на Праведната Музика. AC/DC ни дават рокендрола в най-чистия му вид. Такъв, какъвто вече никой не прави. Рокендрол, който кара кръвта ни да закипи и някак си съвсем естествено ни показва, че истината е в простите и елементарните неща, а не в ненужно и излишно удължените и усложнени музикални композиции. За това и тези простички неща са гениални. Ето защо, не групата трябва да се прекланя пред нас, а обратното. Не те, а ние трябва да кажем: "AC/DC, we salute YOU!"

Има ли нещо друго интересно на Балканите тази година?

По-интересните и не толкова често посещаващи нашия регион изпълнители са двама. Първият е Carlos Santana, който отново няма да дойде в България, но за сметка на това който иска да го види има голям избор: Букурещ, Истанбул, Атина, Скопие, Белград и Вараждин (Хърватска). Leonard Cohen пък може да бъде видян в Истанбул, Букурещ и Белград, но за момента точно покрай тези негови концерти в тур разписанието му все още има не малки "дупки", така че шанс да го видим и у нас все още съществува.

И тази година на Балканите има значително и като брой, и като разнообразие концерти. Но когато говорим за групи, пред които стои определението "МЕГА", то събитията свързани с рок музиката на нашия полуостров са две. От една страна, това бяха концертите на AC/DC в Белград и Атина. Другото значимо музикално събитие ще се проведе в Загреб. Там, в две поредни вечери на умопомрачителна и мегаломанска сцена ще свирят U2. Това ще стане на 9 и 10 август, на стадион "Максимир", а "Metal Katehizis", разбира се, ще направи всичко възможно да отрази и двата концерта, за да ви пренесе поне за малко в тази изключителна атмосфера. А дотогава е време да обърнем внимание на случващото се у нас. Освен немалкото концерти в столицата ни, предстоят две сериозни музикални събития - традиционния "Калиакра Рок Фест", на чиято сцена тази година ще стъпят доста известни имена и второто издание на "Spirit Of Burgas", когато ще станем свидетели на дългоочаквания реюниън на Faith No More.