ATREYU - "Lead Sails Paper Anchor"

Корабът на Atreyu потегли от пристанището на хардкора и излезе в открито море, яхнал NWOAHM през 2004-а с постижението "The Curse". Само че, както много други, и те се озоваха на кръстопът, след като вълната се разби в бреговете на клишетата и серийното производство на преекспонирани шаблони. Опитвайки се да се самоидентифицират, американците от Ориндж Каунти закачиха дори течението на ню метъла със слабоватия "A Death-Grip On Yesterday". И загубиха инерция.
   Но ето че най-после решиха да теглят една майна на всички и вместо да се опитват да се впишат в поредното модно предизвикателство, започнаха да се вслушват в гласовете, звучащи в собствените им глави, сложиха си оловни платна и потърсиха свой вятър, който да ги понесе отново. Този, който са уловили, явно им се е отразил добре, защото за втори път (след "The Curse") се усеща, че квинтетът наистина е композирал с вдъхновение и идеи. Веднага прави впечатление значително олекотената коцепция - крещящите вокали почти са изчезнали, заменени от чисти такива, като в същото време китарите са изтеглени на заден план, което напомня само за едно: мейнстрийм. Да, определено тези момчета са тръгнали да гонят челните места в класациите и донякъде го постигнаха (албумът дебютира на осмо място в "Билборд 200"), но за щастие компромисът не е за сметка на качествените песни. Въпреки очевидната загуба на агресия зарибяващите мелодии на парчета като "Doomsday", "Two Become One", "Becoming The Bull", "No One Cares" са в състояние да те накарат да си тананикаш припевите още след първо слушане и прави съжалението за изоставените в миналото превъплъщения на тези хамелеони сравнително поносимо. Пост-пънк влияния, сола в риториката на хеви метъла, краски от пиано и струнни инструменти и като цяло едни по-експериментаторски настроени Atreyu, които на места ("Falling Down", "Slow Burn") дават ясни сигнали, че в близко бъдеще е възможно търсенията им да ги отведат и дълбоко в териториите на Lost Prophets.
   Когато залезът се стопи зад хоризонта на фона на едноименния баладичен бисер, виждаме, че корабът май се носи в правилна посока, но бандата ще трябва още доста да поплава, докато намери води, в които тя да бъде властелин. А докато чакаме следващия етап от пътуването, ние можем просто да се пуснем по течението. То само ще ни отведе до решението към коя група да се причислим: към тази на консервативните фенове, които вече заклеймиха албума или към тази на многото нови, които го обикнаха. Истината за качествата му, както винаги, е някъде по средата.