SUBWAY TO SALLY - "Bastard"
2007, Nuclear Blast Records/Wizard
Subway to Sally е една от онези групи, които човек никога не е сигурен как точно да категоризира. Е, освен ако не си пада по модерни определения като: "хеви-фолк-индъстриъл-епик метъл със симфо елементи".
Трябва да се отбележи, че деветото отроче на Eric Fish и компания още с раждането си се заби директно на 7-о място в немската класация за албуми - най-доброто им постижение досега. Факт е, че Subway to Sally е група, щурмуваща големите сцени винаги с хъс и изригваща емоция. Няма значение дали става въпрос за "Wacken" или за "Wave Gotik Treffen" (фестивал с култов статус за всеки един, който се счита за част от субкултурата, свързана с готиката) - песните им винаги се пеят от хиляди гърла. Тъй че - кому са нужни глупави стилови определения в случая? И без това задачата е още по-непосилна, що се отнася до новия диск "Bastard". Той представлява един малък хаос от всичко онова, поднасяно ни от тевтонските наследници в един или друг момент от многогодишната си музикална кариера. Всяка една песен притежава поне един елемент, който в комбинация с другите, сглобява типичен Subway to Sally албум.
В откриващото парче "Meine Seele Brennt" срещаме лека хеви нотка, чието съчетание с невероятния глас на Eric Fish носи онова усещане за епичност, което човек изпитва когато слуша химн. Имаме по малко меланхолия и носталгия в "Umbra" и в прекрасната "Wehe Stunde", където тежките рифове липсват и песента е базирана почти изцяло на фолклорни елементи. Тук за пореден път хер Fish ни омайва с гласовите си способности. Класа! Петата песен "Voodoo" изненадва с участието на българска народна певица, а разтърсващата "Tanz Auf Dem Vulkan" отново комбинира силата на метъла, водена от надъхваща фолк мелодия, която кара кръвта да кипи.
Всъщност, "Bastard" e албум, смесващ звука на корените с новия звук, звука на мрака и звука на светлината. Звука на ентусиазма и енергията. Албум за концерт, за ревящи фенове и споделена еуфория. Защото сигурно можеш да си представиш образно следното - Rammstein, блъснали се с 200 километра в час в In Extremo и отнесли част от Corvus Corax (случайно изпречили се на пътя). Получената пихтия би представлявала "Bastard". Гмурни се и бъди благодарен ако излезеш сравнително невредим.
Morrigan
Трябва да се отбележи, че деветото отроче на Eric Fish и компания още с раждането си се заби директно на 7-о място в немската класация за албуми - най-доброто им постижение досега. Факт е, че Subway to Sally е група, щурмуваща големите сцени винаги с хъс и изригваща емоция. Няма значение дали става въпрос за "Wacken" или за "Wave Gotik Treffen" (фестивал с култов статус за всеки един, който се счита за част от субкултурата, свързана с готиката) - песните им винаги се пеят от хиляди гърла. Тъй че - кому са нужни глупави стилови определения в случая? И без това задачата е още по-непосилна, що се отнася до новия диск "Bastard". Той представлява един малък хаос от всичко онова, поднасяно ни от тевтонските наследници в един или друг момент от многогодишната си музикална кариера. Всяка една песен притежава поне един елемент, който в комбинация с другите, сглобява типичен Subway to Sally албум.
В откриващото парче "Meine Seele Brennt" срещаме лека хеви нотка, чието съчетание с невероятния глас на Eric Fish носи онова усещане за епичност, което човек изпитва когато слуша химн. Имаме по малко меланхолия и носталгия в "Umbra" и в прекрасната "Wehe Stunde", където тежките рифове липсват и песента е базирана почти изцяло на фолклорни елементи. Тук за пореден път хер Fish ни омайва с гласовите си способности. Класа! Петата песен "Voodoo" изненадва с участието на българска народна певица, а разтърсващата "Tanz Auf Dem Vulkan" отново комбинира силата на метъла, водена от надъхваща фолк мелодия, която кара кръвта да кипи.
Всъщност, "Bastard" e албум, смесващ звука на корените с новия звук, звука на мрака и звука на светлината. Звука на ентусиазма и енергията. Албум за концерт, за ревящи фенове и споделена еуфория. Защото сигурно можеш да си представиш образно следното - Rammstein, блъснали се с 200 километра в час в In Extremo и отнесли част от Corvus Corax (случайно изпречили се на пътя). Получената пихтия би представлявала "Bastard". Гмурни се и бъди благодарен ако излезеш сравнително невредим.
Morrigan