LEGION OF THE DAMNED - "Feel the Blade"

От две седмици отлагам това ревю. За да ми мине. Още с първото прослушване на диска се подготвих за клане. Ще сека, си казах. Ще хвърчи перушина! Ще газя! Ще кормя! Червата ще се занижат по клоните, кучетата ще ядат черен дроб, а набучените на кол глави, безмълвно ще разказват за касапницата. От Legion Of The Damned ще останат само няколко струни, продънени кожи и овъглените останки на кабели и микрофони. След две седмици не ми мина. Сигурно се питате защо. Отговорът е простичък. Защото "Feel the Blade" на Legion Of The Damned от 2008 г. е абсолютно същият албум като "Elegy for the Weak" от 2003-а на култовата холандска блек-траш шайка Occult. Е има и разлики. Те са няколко: първо - групата вече не се казва Occult, а Legion Of The Damned; второ - заглавието не е "Elegy for the Weak", а "Feel the Blade"; трето - в описа и на двата албума песните са подредени по различен начин; четвърто - "Elegy for the Weak" е последният албум за Occult, а "Feel the Blade" - третият за Legion Of The Damned. Пето (също много съществена разлика и то май най-голямата) - обложките са коренно различни - от кафеникаво-зелената покривка за маса на "Elegy for the Weak" не е останало нищо. При "Feel the Blade" артуъркът е пълен със символика. И фонът е бял, и има доволно количество кръв, и труп, резултат от усещането на острието най-вероятно, и момченце, и кръст, и вана, и въобще - яко. И шесто - във "Feel the Blade" има три нови песни включени като бонус, от които "Chronic Infection" е кавър на Pestilence. От всичко написано до тук сигурно вече сте си направили определен извод? Точно така. Става въпрос за един и същ албум. Просто преиздаден, без никаква промяна (ако не броим описите и обложките). Почувствахте ли как острието проряза джоба ви? Legion Of The Damned са стари музиканти. Врели и кипели в траша, които с първите си две творби просто изкъртиха. Нищо, че развяваха Slayer, Sodom, Kreator и т. н. като вятър кюлоти на простор. Правеха го по свой начин. С още повече злоба и ярост. Получаваше се. Дори доста добре се получаваше. Никога не се отказаха от "thrash till death"-идеята. Направиха го по римски - "дойдоха, видяха и... паднаха". Това последното не е по римски. Т. е. изведнъж, вместо да продължат в поетата посока не направиха крачка, ами направо се върнаха през цялото маратонско трасе назад. Кому беше нужно, кому питам аз, да преиздаде един култов албум, без да промени поне малко познатото от преди съдържание и да го пусне на пазара като нов? Че това освен да напълни касичката, друга цел няма. И тук дразнят дори цитираните крайъгълни камъни на траша. То от всеки риф и рев надничат едни или други знайни и незнайни бойци, изковали с кръв и жертви основите на този така любим стил. Поне да бяха го сторили като Destruction и техния "Thrash Anthems" или като "Гробищните класики" на Six Feet Under с прочита им на култа "Back in Black" на AC/DC (не, че се получи, ама звучи различно).
    Дойде ред и на оценката. 1 за новия-стар албум. 2 за новия артуърк. По-идеен е. "Feel the Blade" може да послужи на прохождащите в траша, да се запознаят с миналото на Legion Of The Damned и да опознаят учителите им. Оценката стана 3. И 4 за трите нови песни. Щях да дам и една единица за старата бойна слава, но момчетата нещо се поругаха с нея. Затова толкова. Не ме разбирайте погрешно - всичко в албума е направено професионално. Но предпочитам да пиша по-висока оценка на "Elegy for the Weak" на Occult, отколкото на този търговски ход - "Feel the Blade" на Legion Of The Damned.
     Дано предстоящото им четвърто отроче върне позициите на бандата от първите две творби.