Б.Т.Р. - "Deja Vu"

Има три основни подхода в правенето на кавър версии. Първият е да се опиташ да направиш "едно към едно" вече добре познатото на публиката парче. Той има по-скоро забавен характер и се цени единствено и само тогава, когато въпросната песен е ужасно сложна за изпълнение. Вторият подход е да пречупиш композицията през собственото си гледище и стил, но запазвайки същевременно с това основните й характеристики - подредба, мелодия, дух, общ ритъм. Това е най-често използваната формула сред сериозните групи. Третият подход - най-ценният, но пък и изключително опасен, неблагодарен и трудно смилаем, е да прекроиш песента изцяло по свой образ и подобие, съобразявайки се почти само с текста. Около едно миниатюрно ядро да изградиш образец в съвършено нова форма. На този подход се спират единици.
   След толкова дълго творческо мълчание Б.Т.Р. нямаха право на грешка и при изработката на албума си с кавъри на класически родни рок хитове - "Deja vu", те логично са избрали да действат по най-удобния и сигурен метод - втория. Вероятността за издънка в този случай е най-малка и нямаше как професионална група с голям опит зад гърба си като тях да не се справи чудесно.
   Разнообразен е изборът на класиките, които военната машина реши да качи и пораздруса на бронирания си борд. Разбира се, в основата е задължителното свеждане на глава пред кръстниците на българския рок. Щурците са почетени с цели три песни, като от тях само превърналата се вече в на всяка манджа мерудия - "Среща" е по-бавна. Включването й е доста тривиално решение, с оглед на това, че тази песен е ужасно преекспонирана напоследък, изпълнява се над път и под път, от кого ли не, а и самият кавър не прави впечатление с нищо друго, освен с едно добро изпълнение. Нещата съвсем не стоят по този начин при "XX век" и особено при "Вкусът на времето", които боксират по стомаха на слушателя със стегнатите си юмруци. Китарни рифове плющят по гръбнаците на гениалните парчета на Кирил Маричков, а вокалите на Наско са мощни и безкомпромисно точни. Същото важи и за "Пак ще се прегърнем" на феноменалните ФСБ, по текст на сърцеведа със златно перо Михаил Белчев.
   Изборът на песен на Сигнал е една от най-приятните изненади в албума. Огнената "Скъп спомен мой" не е от най-познатите на широката публика хитове на Данчо Караджов и компания, но пък е изящен бисер в творчеството им. Б.Т.Р. удачно са предрешили парчето в стройна униформа, правейки го много по-ритмично и компактно от разлетия и богат на вокални импровизации оригинал. Противно на това, "Блус за двама" на Диана Експрес е в напълно запазен баладичен формат. От музикална гледна точка тук няма особени промени - респективно и тръпка, но пък дори само заради невероятното вокално изпълнение на Наско, версията доставя удоволствие. Умопомрачителните му височини могат да се чуят и в "Както казват хората" на позабравените Фоноекспрес, която се усмихва ведро от акустичната прегръдка на Слави и Киро.
   В "Deja Vu" изненадващо намират място и няколко великолепни песни, които не се вписват напълно в стиловете, окупирани от самите Б.Т.Р. - хард и хеви рок. И е парадоксално, че именно те са най-ценните интерпретации в албума. Изящната "Почти забравена любов" на Васил Найденов разцъфва в блусарската изповед на момчетата от най-концертиращата българска група в последното десетилетие. Плавната акустична версия на "Малкият принц" на Дони и Момчил също сюрпризира повече от приятно. Ренесансовото ухание на песента с най-крехка възраст от всички кавърирани класики не се размива ни най-малко в по-твърдия аранжимент, изразяващ се в отчетлив барабанен ритъм и няколко по-агресивни разлагания на места. "Следи" на Стенли, освен че е с най-прекроен от първоначалната структура строеж, е и композицията, която блести с най-пищен аранжимент. Симфонични отблясъци обливат добре изградения финал, а Наско за пореден път доказва, че е един от най-способните рок вокали у нас. Чест му прави, че не се е хвърлил да имитира специфичните алтернативни извивки на неподражаемия Стенли, а си пее силово и право, препрочитайки в собствен стил обречените стихове на Наталия Симеонова.
   Независимо от това, че верните им фенове бленуват авторски албум от достатъчно дълго време, въздишката на Б.Т.Р. по музикалното минало на България заслужава похвала. Защото с "Deja Vu" те показват на най-младата рок публика, че имаме наследство, което в никакъв случай не заслужава да прашасва в скрина на забравата.