SABATON - "The Art of War"
2008, Black Lodge Records/Wizard
В началото на Втората световна война, след успеха на полската офанзива, Хитлер дава
право на Ервин Ромел да създаде свое войсково подразделение изцяло според желанията и
вижданията си. Въпреки, че дотогава не е ръководил танкови единици, Ромел се спира на 7-а
Панцер дивизия и на 15 февруари 1940 г. поема нейното командване. В последствие тя
получава прозвището "Гешпенштердивизион" или Призрачната дивизия, тъй като атакува от
изневиделица без през по-голямата част от времето никой, дори и немското Висшо
командване, да знае кога къде се намира. Самият Ромел понякога умишлено прекъсвал
връзката си с генералния щаб, за да извършва нападения без намеса отгоре. Обясненията
идвали по-късно, а, както знаем - победителите не ги съдят...
2500 години по-рано китайският генерал Сун Дзъ написва книга, която е бестселър и в наши дни - "Изкуството на войната".
През 2008-а шведската пауър метъл наказателна бригада Sabaton кръщава новия си албум "The Art of War" и го превръща в концептуален, свързвайки смислово не историите, разказани в отделните песни, а паузите между тях, които съдържат кратки интерлюдии с цитати от "Изкуството на войната" на Сун Дзъ. Определено - добър тактически ход за завладяване на нова територия във фонотеките на войнолюбивите метъл фенове.
Откриващото парче на диска е "Ghost Division" (вж. по-горе), а това, което следва - опустошаващ блицкриг със средствата на съвременния хеви метъл. От предишните творби на Sabaton прекрасно знаем как тези сурови северни мъже успяват да надъхат и събудят първичното във всеки потенциален слушател, връщайки го във времената, когато войната е ежедневие, но освен голямо зло, е и изкуство... (Един момент да проверя пощенската кутия дали не ме викат в запас.... Не, жалко, но ще компенсирам с още няколко завъртания на новия Sabaton)
...И бойните действия продължават от тонколоните, а не след дълго определено ще разцъкам малко "Panzer General", започвайки кампания от Испания и Полша, пък докъдето успея да стигна на запад, изток, север и юг...
Sabaton не се ограничават и ни развеждат из окървавените окопи, както на Втората, така и на Първата световна война ("Cliffs of Gallipoli"), нито се опитват да прокарват някаква пронацистка пропаганда, възпявайки подвизите и на немското, и на руското ("Panzerkampf"), че и на полското оръжие ("40:1"), оставяйки ни само да събираме гилзите след края на всяка песен.
Музикантите маршируват от един плацдарм към друг и не взимат пленници. Все пак, към края на албума се забелязва леко отслабване на огневата мощ, има парчета, които не са със същия взривен заряд като първите, макар и в никакъв случай да не биха оставили пушката ви да ръждясва на тавана. Този спад не ни дава възможност да декорираме "The Art of War" с максимална оценка, но само след три дългосвирещи албума (преди настоящия), нека оставим за Sabaton открит фланг, за да щурмуват отново кота 10 след някоя друга година. Междувременно, ако ви се отдаде възможност - не пропускайте концерт на тези момчета, бил той в нашия тил (малко вероятно) или отвъд фронтовата линия. И задължително посетете шоуто в пълно бойно снаряжение!
Satyr
2500 години по-рано китайският генерал Сун Дзъ написва книга, която е бестселър и в наши дни - "Изкуството на войната".
През 2008-а шведската пауър метъл наказателна бригада Sabaton кръщава новия си албум "The Art of War" и го превръща в концептуален, свързвайки смислово не историите, разказани в отделните песни, а паузите между тях, които съдържат кратки интерлюдии с цитати от "Изкуството на войната" на Сун Дзъ. Определено - добър тактически ход за завладяване на нова територия във фонотеките на войнолюбивите метъл фенове.
Откриващото парче на диска е "Ghost Division" (вж. по-горе), а това, което следва - опустошаващ блицкриг със средствата на съвременния хеви метъл. От предишните творби на Sabaton прекрасно знаем как тези сурови северни мъже успяват да надъхат и събудят първичното във всеки потенциален слушател, връщайки го във времената, когато войната е ежедневие, но освен голямо зло, е и изкуство... (Един момент да проверя пощенската кутия дали не ме викат в запас.... Не, жалко, но ще компенсирам с още няколко завъртания на новия Sabaton)
...И бойните действия продължават от тонколоните, а не след дълго определено ще разцъкам малко "Panzer General", започвайки кампания от Испания и Полша, пък докъдето успея да стигна на запад, изток, север и юг...
Sabaton не се ограничават и ни развеждат из окървавените окопи, както на Втората, така и на Първата световна война ("Cliffs of Gallipoli"), нито се опитват да прокарват някаква пронацистка пропаганда, възпявайки подвизите и на немското, и на руското ("Panzerkampf"), че и на полското оръжие ("40:1"), оставяйки ни само да събираме гилзите след края на всяка песен.
Музикантите маршируват от един плацдарм към друг и не взимат пленници. Все пак, към края на албума се забелязва леко отслабване на огневата мощ, има парчета, които не са със същия взривен заряд като първите, макар и в никакъв случай да не биха оставили пушката ви да ръждясва на тавана. Този спад не ни дава възможност да декорираме "The Art of War" с максимална оценка, но само след три дългосвирещи албума (преди настоящия), нека оставим за Sabaton открит фланг, за да щурмуват отново кота 10 след някоя друга година. Междувременно, ако ви се отдаде възможност - не пропускайте концерт на тези момчета, бил той в нашия тил (малко вероятно) или отвъд фронтовата линия. И задължително посетете шоуто в пълно бойно снаряжение!
Satyr
Други ревюта на SABATON