OPETH - "Watershed"

Най-накрая! Голямото чакане, продължило цели три години (от излизането на "Ghost Reveries") свърши! Чисто новият студиен албум на Opeth е вече факт. И което е още по-радващо - той е абсолютен трепач! Но нека караме едно по едно.
   Лошите новини започнаха през май 2006 г. Тогава задържалият се цели осем години ударник на групата Martin Lopez обяви, че напуска по здравословни причини. 12 месеца по-късно дългогодишният китарист на Opeth Peter Lindgren също мина в графата "бивши", този път поради "загуба на ентусиазъм"(?!?). За щастие, както много добре знаем, компромиси при мистър Akerfeldt не се правят и вместо групата да се забатачи в изморително търсене на заместници, такива биват намерени моментално. И то какви! Барабани - Martin Axenrot (Bloodbath, Witchery) и китара - Fredrik Akesson (Arch Enemy, Talisman). Въпреки факта, че само за 5 години Opeth почти изцяло промених състава си, "Watershed" звучи 100 процента по Opeth-ски! Всичко, заради което ги харесвате, всичко, което искате да чуете от тази група е налице. Като започнем от плътните, мощни китарни откоси, виртуозните барабани, супер-бруталните, на моменти злобно съскащи ревове на иначе миловидния Mikael Akerfeldt от една страна и неповторимите акустичните бисери, където агресията отстъпва място на мелодията и нежността от друга, в "Watershed" се срещат всички онези елементи, които правят Opeth уникална група. Но ако си мислите, че "Това вече сме го слушали..." ще сгрешите жестоко! Защото макар и албумът да притежава всички характерни за групата белези, то той е и значителна крачка в музикалното развитието на шведите. Очевиден е стремежът на Mikael Akerfeldt да даде възможно най-голяма свобода както на идеите си, така и на изразните средства. Освен все по отчетливото присъствие на вече постоянния клавирист на групата - Per Wiberg, в "Watershed" чуваме и едно страхотно израстване по отношение на "чистите" вокали на Akerfeldt, който чувствително е разширил диапазона си на пеене. Любопитен е фактът, че в първата песен от албума - "Coil", с прекрасния си глас се включва дългогодишната приятелката на барабаниста на групата, а именно Natalie Lorich. От казаното в последните три изречения може би някои от вас ще решат, че Opeth са "олекнали", "предали истинските си фенове", "станали са комерсиални" и т. н. Длъжен съм да ви успокоя, че това съвсем не е така. Чуйте мачкащата като хидравличен чук "Heir Apparent" и ще се убедите сами. .
   Като обобщение ще споделя, че "Watershed" изобилства от брилянтни идеи, при това адски разнообразни. За мен лично вече е много трудно да нарека Opeth дет метъл група. Но така или иначе, на кой му пука какъв етикет ще им лепнем? По-същественото е, че за пореден път издават размазващо як албум!