ARI KOIVUNEN - "Becoming"

Някои се трудят с години по мазета, дрънкат на инструменти втора употреба, плащат за издаването на албумите си със спестявания от закуски и накрая пак са световно неизвестни. Други - вероятно галеници на съдбата - печелят телевизионно състезание за певчески таланти, следва договор с голяма музикална компания и ударен дебютен албум, който за броени седмици става платинен, а след няколко месеца и двойно платинен. Не, не говорим за Тома Здравков, на чиито плещи лежи не една българска рокаджийска надежда, а за 24-годишния Ari Koivunen, който победи във финландското предаване "Idols" през 2007 г. и преди броени дни изстреля втората си творба директно на челното място в класациите в родната си страна.
   Колкото и идилично да звучи "победител в музикален телевизионен формат", колкото и постлан с рози да изглежда пътят на изпълнителя след "коронясването" му за идол, едва ли всичко е толкова просто. Около Ari Koivunen "пърхаха" цял взвод метъл величия, които, образно казано, държаха младежа за ръка за прощъпалника му "Fuel for the Fire". Втората творба на Ari би могла да се тълкува като опит за "порастване", но доста плах. Заглавието - "Becoming" ("превръщане", "преобразяване"), обложката - един по-намръщен и сериозен Ari в доста близък план на фона на пост-апокалиптичен градски пейзаж, режещият каданс на рифовете на откриващото парче "Raging Machine", осезаемо по-агресивните вокали на младежа - всичко това са заявки за повече твърдост и самостоятелност, но със спорен успех.
   Докато сред авторите на песните в дебюта на Ari бяха големи имена не само на финландската, но и на международната метъл сцена -Timo Tolkki (Revolution Rennaissance, екс-Stratovarius), Tony Kakko (Sonata Arctica), Marco Hietala (Nightwish, Tarot) - по-голямата част от второто музикално творение на младия певец е дело на колегите му от групата, с която той свири на живо от лятото на 2007 г. Продуцентите на творбата са същите като на "Fuel For The Fire" - Nino Laurenne (Thunderstone) и Pasi Heikkila (студийният басист на Timo Tolkki за проекта Revolution Rennaissance).
   Стилово парчетата са аналогични на пауър метъла в първия албум на финландеца - мелодични китари, подправени със солидни дози клавири и, разбира се, акцент върху чисти и хармонични вокали. Рефрените са толкова запомнящи се, че съм склонна да приема и категоризации от типа на "поп метъл", въпреки негативния им оттенък. Когато тръгваш по стъпките на големите, е трудно да се откъснеш от сенките им и докато слушах "Becoming", неусетно правех паралели с доказали се в жанра имена. Ако се абстрахираме от гласа в "Hero's Gold", припевът и китарните сола са със Sonata Arctica-привкус, "Keepers of the Night" би могла да е част от дискографията на Europe, а в "My Mistake" няма как да не забележим риф, който препраща чак към ветераните Deep Purple и тяхната "Perfect Strangers" (която, случайно или не, Ari изпя на първия концерт от финалите на "Idols"). Ако и да е имало някакви опити за оригиналност, те остават незабелязани.
   Не може да се отрече, обаче, че продукцията е безукорна - въпреки че в интервю наскоро Nino Laurenne се оплакал, че миксирането му е струвало доста нерви, крайният резултат наистина е със завидно качество.
   Колкото до гласа на Ari Koivunen - за мен тембърът му си остава юношески, но именно характерната му бленда го откроява от тълпата. А и от дебюта насам продуцентите му явно залагат на формула, която да е по-скоро продаваема, отколкото със собствен почерк - Ari все пак е продукт на комерсиален телевизионен франчайз. Така че, ако имате нужда от приятен, предимно позитивен мелодичен метъл без претенции за оригиналност, дайте шанс на младежта. Засега - в лицето на финландеца, а скоро - дай боже - и на нашия сънародник Тома.