ALL THAT REMAINS - "Overcome"

През месец септември тази година средностатистическият фен на американския метъл нямаше право да недоволства. В рамките на две седмици се появиха новите издания на банди като Trivium, Avenged Sevenfold и Bleeding Through, но първите на дневен ред са All That Remains и техният нов диск "Overcome".
    Да си призная, вдъхновението ми по отношение на ревюто за този албум гони най-ниските зимни температури в братска Русия, най-вече защото намирам прекалено малко разлики между него и предходния "The Fall of Ideals" - оказва се, че рецептата, по която са "сготвени" двата, е доста сходна. Според любимият ми "SA Dictionary", "overcome" нашенецът би трябвало да осмисли като "надделявам, побеждавам, превъзмогвам", което пък ме бе навело на мисълта, че бандата ще кривне от утъпканите пътища на стандартизираните NWOAHM-похвати. Предположение, лежащо драстично далеч от реалността.
    Хубавото в случая е, че материалът е силен, без да звучи като истински досадно повторение. Стартът е сложен там, където бандата ни остави през 2006 г. и още от откриващата тресня "Before the Damned" стават ясни най-малко две неща: Първо - Звукът на Jason Suecof е малко по-ехтящ от изработения от Adam D. за "The Fall of Ideals" и Второ - цялата бандата е в топ форма, а Phil Labonte набързо успява да позакрепи разклатеното ми доверие в него след DVD-то "Live" (ревю). Куплетно-припевната подредба на ревящи и мелодични вокали е нарушена на няколко места - в трепача "Two Weeks" и при налагането на двата стила на пеене във "Forever in Your Hands". В същата графа поставям и "Relinquish", която се явява най-твърдото парче в диска и стои близо до чистия мелодичен дет метъл. Началото на "Chiron" носи лек немски привкус, но после положението се оправя с един най-добрите припеви, които квинтетът е записвал и с чудесното акустично отклонение в средата. Като споменах припевите, е добре да кажа, че и в "Overcome" бандата не изневерява на себе си и те все така грабват ухото. В края ATR са избрали да завършат с кавър по Nevermore и тяхната "Believe in Nothing" (от вече класическия „Dead Heart in a Dead World"), като че ли за да компенсират липсата на по-баладично звучащо парче в диска. 11-те песни финишират с постижение от 38 минути и малко отгоре - стегнато и конкретно. Това го споменавам като плюс, защото в последно време имам усещането, че всички метъл банди са се заели да пишат епични, мащабни композиции и малко откровена директност (поне за мен) е добре дошла.
    Гледната точка върху "Overcome" е ясна: "Ако харесваш ATR и ти е допаднал предния албум, ще харесаш и този. Ако не харесваш..." и т. н. - сещате се. Това е причината да го оценя с толкова, колкото бих поставил и на "The Fall of Ideals", но ако и следващия път положението е такова, благосклонността ми току-виж се изпарила.