NAPALM DEATH - "Time Waits For No Slave"
2009, Century Media Records/Animato Music
След два разбиващи концерта в България (и очакващ се трети на 11 януари 2009 г.), отново има защо да говорим за кръстниците на грайндкора - Napalm Death. Този път поводът е чисто новият албум на легендите от Бирмингам с особеното заглавие "Time Waits For No Slave". Съмнявам се, че има посетител на "Metal Katehizis", който да не знае кои са Napalm Death и какво е значението им за развитието на екстремната музика. Още през 1987 година, след излизането на дебюта "Scum", британската критика определя стила
на групата като "краят на музиката такава каквато я познавате". От тогава насам Napalm Death размесиха първичния грайндкор с дет метъл тежест и индъстриъл шумове, но винаги останаха верни на ъндърграунд звученето. Или както те сами отбелязаха в двата си албума с кавъри - "Leaders Not Followers".
"Time Waits For No Slave" е като естественото продължение на предишните два албума: "The Code Is Red..." от 2005-а и "Smear Campaign" от 2006 година. Скоростта и енергията в първите две парчета "Strong Arm" и "Diktat" са размазващи, а оттам нататък до финала на албума възможностите за отдих са много, много малко. Групата леко забавя темпото в "On the Brink of Extinction", за да избухне отново с бесни грайнд набивки в "Time Waits For No Slave". В това парче Barney Greenway е записал по-"чисти" вокали, различаващи се от типичния за него гърлен рев. Разбира се, присъства и другата емблема на Napalm Death - високите истерични крясъци на Mitch Harris, който прави дуети с Barney в почти всички песни от албума. Индъстриъл елементи също не липсват - особено осезаеми са в "Life and Limb" и най вече в "Procrastination on the Empty Vessel". "Time Waits For No Slave" предлага директна, яростна и брутална музика във всичките си 14 парчета. Тук няма ненужни експерименти, а само чиста енергия. Хората, които не понасят Napalm Death, няма да станат фенове и след този албум. Но другите, които ценят силата, агресията и най-вече искреното отношение на грайндкор кръстниците, не ще останат разочаровани. "Time Waits For No Slave" е албум, който призовава всеки един от нас да вдигне глава и да погледне над сивото си ежедневие и проблемите, които го заобикалят. Животът е в състояние да предлага и хубави неща понякога... а музиката на Napalm Death е едно от тях!
icumblood
"Time Waits For No Slave" е като естественото продължение на предишните два албума: "The Code Is Red..." от 2005-а и "Smear Campaign" от 2006 година. Скоростта и енергията в първите две парчета "Strong Arm" и "Diktat" са размазващи, а оттам нататък до финала на албума възможностите за отдих са много, много малко. Групата леко забавя темпото в "On the Brink of Extinction", за да избухне отново с бесни грайнд набивки в "Time Waits For No Slave". В това парче Barney Greenway е записал по-"чисти" вокали, различаващи се от типичния за него гърлен рев. Разбира се, присъства и другата емблема на Napalm Death - високите истерични крясъци на Mitch Harris, който прави дуети с Barney в почти всички песни от албума. Индъстриъл елементи също не липсват - особено осезаеми са в "Life and Limb" и най вече в "Procrastination on the Empty Vessel". "Time Waits For No Slave" предлага директна, яростна и брутална музика във всичките си 14 парчета. Тук няма ненужни експерименти, а само чиста енергия. Хората, които не понасят Napalm Death, няма да станат фенове и след този албум. Но другите, които ценят силата, агресията и най-вече искреното отношение на грайндкор кръстниците, не ще останат разочаровани. "Time Waits For No Slave" е албум, който призовава всеки един от нас да вдигне глава и да погледне над сивото си ежедневие и проблемите, които го заобикалят. Животът е в състояние да предлага и хубави неща понякога... а музиката на Napalm Death е едно от тях!
icumblood
Други ревюта на NAPALM DEATH