ДРАГОМИР ДРАГАНОВ - "Alter Ego"

Драгомир Драганов е познат преди всичко като дългогодишен китарист на Епизод. Характерно за тази група е, че почти цялото й творчество е обвързано с лириките на чужди и български поети, а собствени текстове в него присъстват много рядко. Изключение е единствено албумът "Респект" от 1999-а, съставен в над 90% от композиции с авторски текстове, чийто създател е... Да - Драгомир Драганов. Някъде по онова време той издаде и стихосбирка, загатвайки още тогава за своите креативни способности. Чак 10 години по-късно - през настоящата 2009-а Драго се осмели да реализира и самостоятелен албум, който е изцяло инструментален, въпреки споменатите поетически достижения на автора си. Доста изненадващо, броени дни след официалния анонс за първия солов диск на Драго, дойде и новината за раздялата му с Епизод. Точните причини за нея не станаха достояние на широката публика, а дали самостоятелните изяви на китариста са сред тях, можем само да гадаем...
   Но нека сега се съсредоточим върху "Alter Ego" - соло албумът на Драгомир Драганов, който е вече факт от няколко месеца.
   Включени са 13 парчета с общо времетраене малко над 49 минути. В записите участват и: Яна Иванова (ритъм китара; Rampart), Стоян Петров (ударни; Velvet Project, екс-Епизод), Вилислав Нешев (соло китара; Velvet Project) и Свилен Иванов (бас). Общото между отделните композиции в албума е класическото хеви метъл и рок звучене и доброто продуциране, показващо ясно, че отделните части принадлежат на едно цяло. Липсват протяжени многоминутни изпълнения, отделните парчета са стегнати и траят точно, колкото е необходимо. Целият диск е пропит от дълго притаени и неизказани чувства, най-сетне намерили пътя навън и представени ни в музикална форма. Алтерегото на Драго е като че ли неговата истинска същност. Заглавията са на английски език, съставени в болшинството си от една, две или три думи. И въпреки това - всяко от тях носи в себе си цялата емоционална гама, изобразена във физическия свят с ноти и музикални инструменти.
   В диска няма титулно парче, но може да се каже, че "Strings of Power", към което бе заснет и видеоклип, се превърна в нещо като химн на "Alter Ego", както и на самия Драго, след като страничният му проект стана основен.
   Като единствен недостатък на албума може да се посочат реминисценциите, изникващи тук-там, но без да бъдат натрапващи се. А и къде в съвременната музика няма такива?
   Българският рок изживя апогея си в края на 80-те, началото и средата на 90-те, преживя по-късната духовна и материална криза, но все още търси себе си. През новото хилядолетие за най-добрите родни достижения в музиката (каквито все пак не липсват) една от най-големите похвали е да кажем, че "това не звучи като българска група". А не бива да е така. Трябва всеки музикант да потърси, да експериментира, да вложи необходимите усилия и да даде най-доброто, на което е способен. Тогава успехът ще дойде от само себе си. С "Alter Ego" Драго Драганов дава ново начало на собствения си стремеж към съвършенство и можем да се надяваме, че ще продължи и ще успее, за да достигне още един връх. Осемхилядници, очакващи да бъдат покорени, винаги ще има.