HATEBREED - "Hatebreed"

Дали ще ги натикаме в хардкор, метълкор или метъл-нишата е без значение. Единственият сигурен факт е, че Hatebreed са сътворили поредния си мутропръскащ звуков удар. Петорката от Кънектикът, безкомпромисно ръководена от басиста Chris Beattie и фронт-звяра Jamey Jasta вече 15 години, отново демонстрира, че няма ни най-малко намерение да изневери нито на стила си, нито на постоянно нарастващата си орда от почитатели, а напротив - неотлъчно ще ни стоварва все по-идейни и качествени (във всяко едно отношение) аудио-гранати в характерната си, да не кажем неподражаема стилистика.
   С едноименния си диск групата ни бомбардира с 15 юмручни парчета със средна продължителност 3 минути - добрата стара изпитана система, следвана от Hatebreed през цялата им кариера. Момчетата просто знаят как да не позволят на думи като "отегчение" и "досада" дори да не преминат близо до мозъчните гънки на слушателите, още повече, че към характерните чиста злоба, бясна омраза и неподправена агресия е подходено с поредната демонстрация на еволюция в музикантско и композиционно отношение от страна на квинтета. Цялостното звучене на записа също е осезаемо повишено в сравнение с предишните четири студийни творения (без да броим кавър-колекцията "For the Lions"), а не липсва и завидно разнообразие, колкото и странно на пръв поглед да звучи подобно твърдение по адрес на точно тази група...
   Действително, в петия албум на Jamey, Chris, китаристите Wayne Lozinak и Frank Novinec и ударната машина Matt Byrne има от абсолютно всичко, очаквано от дайхард феновете на Hatebreed, при това поднесено по безумно професионален и... интересен начин. От една страна, момците късат главите ни така, както само те умеят, с разчупените, разчупващи и яростно трошащи всичко по пътя си "Pollution of the Soul" и откриващата "Become the Fuse". Не по-малко... всъщност много по-мачкаща е "Through the Thorns", издържана в най-добрите традиции на вакханалии като "Never Let It Die" или "This Is Now" от предишните издания на квинтета. Аналогия със "Supremacy" (2006) може да се направи и чрез настъпателния, среднотемпов кор-химн "In Ashes They Shall Reap", напълно достойно заемащ мястото на "предшественика" си "Destroy Everything", а "No Halos for the Heartless" и насечената от дълбоки олд-скуул белези "Every Lasting Scar" още отсега могат да бъдат обявени без капка колебание за потенциални концертни фаворити.
   От друга страна, "Hatebreed" е изпъстрен и с още по-блестящи и донякъде изненадващи обрати, например регресивно деволюиращата, като изтичаща до последната капка кръв от смъртоносна рана "Everyone Bleeds Now", рязко контрастираща с "Hands of a Dying Man", "As Damaged as Me" и особено "Merciless Tide" - може би най-директните песни в диска. Далеч не на последно място трябва да откроим и вихрено великолепната двойка "Not My Master" и "Between Hell and a Heartbeat", представяща като че ли най-музикантските песни в албума... но не колкото дългата над 4 минути инструментална булдозерна епика "Undiminished" - безспорно най-силно открояващото се парче на Hatebreed на фона на цялостното им творчество (в самия края дори се прокрадва пиано - без майтап!). Единствено "Words Become Untruth" някак си се губи на фона на останалите взривове, a т. нар. "New Diehard Edit" на интерпретацията на "Escape" на Metallica не впечатлява с абсолютно нищо, а и стои като не особено умела кръпка в края на албума... но от тази констатация леко ще си изпати единствено оценката под настоящите писания, не и смертелния кеф от прешленотрошащия хедбенгинг, съпътстващ слушането на "Hatebreed". Зверщина!