ATREYU - "Congregation of the Damned"

Atreyu получиха доста положителни отзиви за тази си продукция в специализираните медии. Някои нарекоха "Congregation of the Damned" най-добрия албум на бандата към днешна дата, други го квалифицираха дори като най-силния диск за 2009 година... Е, в такъв случай явно моето мнение леко се разминава с общоприетото. Не че се преструвам, за да мога, видиш ли, да съм "анти" или пък в момента не съм на кеф. Просто не намирам настоящия диск кой знае колко интересен и различен (с някои изключения) от тези, които бандата ни е представяла досега. Да, албумът е силен, приятен за слушане, можеш да си го пуснеш в почти всяка ситуация и да си сигурен, че ще ти "влезе" по точния начин. Само дето мен не ме погъделичка, както го правеха навремето (и все още го правят) "Lead Sails Paper Anchor" (2007 г.) и "The Curse" (2004 г.). Защо? Както съм казвал и преди (виж ревюто на "Lead Sails Paper Anchor" ), смятам, че Atreyu много обичат да "гепват" концепции назаем. И въпреки че предния път изглеждаше, като да са намерили едно напълно подхождащо им лице, сега отново са решили да одерат нечия кожа. Жертви в случая са калифорнийските съседи от Avenged Sevenfold, чийто едноименен албум отпреди две години остави в патологията известно количество трупове за проучване от идните поколения. Очевидно нашите герои са ги изследвали обстойно, защото следи от тази им дейност се забелязват с невъоръжено ухо от началния откриващ риф на "Congregation of the Damned" по цялата дължина на албума. Прави впечатление, че харш-вокалите са върнати, но ако ги отстраним и сканираме тялото на диска, рентгеновата снимка ще открои един модерен хард рок албум с алтернативни забежки. Петимата умело вплитат в композициите си симфонични пасажи, но парчетата не са претоварени с музикални елементи, както е при Avenged Sevenfold, което ги прави по-лесни за възприемане. Леко неприятното чувство за епигонство обаче се е загнездило в ушите ми дори и след десетото слушане на диска.

   Стремежът на Atreyu за постигане на успех е похвален а, съдейки по продажбите, решенията, които им подсказва, са правилни. Резултатът също е качествен. Аз обаче продължавам да си задавам въпроса: дали тук не работи принципът за целта, оправдаваща средствата, вместо за твореца, който не би трябвало да изневерява на себе си? Вече и не съм сигурен коя е истинската откровеност на Atreyu - достатъчно е, че актуалното й проявление някак не успя да ми подейства убедително.