BURZUM - "Belus"

На 8 март (забавно съвпадение) дългото, 11-годишно очакване на нов албум от Burzum ще приключи. Феновете на екстремната музика са затаили дъх, задавайки си въпроса дали Varg Vikernes е съумял да се завърне подобаващо. Последните два албума на Burzum бяха пресъздадените от компютърните технологии идеи на музиканта, които звучаха доста далеч от представата ни за екстремна музика, камо ли за блек метъл.

   Отговорът на всички тези въпроси е един и се казва "Belus". След половинминутното интро, още с първите няколко секунди и отркиващия риф на "Belus’ Dod" си отдъхнах с облекчение. Китарите са отново тук! Забравете за електронните експерименти в"Dauoi Baldrs" и "Hlioskjalf" - новият албум на Burzum е точно това, за което се надявахме - завръщане към звука на гениалния "Filosofem". Всъщност, поставянето на музиката на Burzum в категорията на блек метъла е до голяма степен необосновано. И в седемте си пълнокръвни албума до този момент Varg Vikernes предлага звукова картина, която е изключително самобитна и оригинална. За мнозина, които за първи път се сблъскват с нея, този тип музика е монотонна и лъжовно елементарна. Зад първоначалното впечатление на "новобранците" обаче се крият много и все по-дълбоки насложени пластове от аудио-атмосфера. Талантът на Varg Vikernes да предизвиква у слушателя множество емоции и да рисува в съзнанието ни живи картини с помощта на три повтарящи се циклично китарни рифа е ненадминат. След като изслушах "Belus" многократно, съвсем естествено се натрапва изводът, че НИКОЙ не успя да издаде подобно звуково пиршество в продължение на цели 14 години (когато се появи "Filosofem").

   С изключение на интродукцията, всички седем останали парчета са подчинени на пилещите китарни рифове и екстремните вокали на Varg, които дори да не са толкова натрапващо крещящи като в "Det Som Engang Var", са доста грубовати и нерафинирани - в добрите традиции на стила. 12-минутният мастодонт "Glemselens Elv" ще ви потопи в безкраен низ от подсъзнателни асоциации с прекрасните си струнни мелодии, които отново се градят от злобарските китари, звучащи изключително плътно и многопластово. Текстовете, както обикновено, са изцяло на норвежки, а съдейки от думите на Varg, темите отново са подчинени на древната митология и езически ритуали, както и могъществото на природата. Парчетата преливат с лекота едно в друго, създавайки от "Belus" едно хомогенно аудио-цяло. За този изпълнител и музиката, която създава е особено трудно впечатленията да бъдат "облечени" в думи. Трябва да знаете, че когато се почувствате изморени от стандартните, изтощени и доста често предвидими откъм идеи екстремни албуми, които ни предлага новото хилядолетие, имате възможността да се потопите в атмосферата на нещо искрено, уникално и наистина творческо.

   Пробвайте да си пуснете този албум някоя вечер когато си легнете, при дръпнати завеси, така че да можете да виждате звездното небе. Ефетът е потресаващ!
   В едно скорошно интервю, Varg беше споделил, че иска чрез музиката си да накара хората да мечтаят. E - убеден съм, че с този път успя да го постигне и то с размаха, на който са способни единствено гениите.