BULLET FOR MY VALENTINE - "Fever"

Някои критици вероятно ще ви убеждават, че "Fever" е умишлено насочен към американската аудитория (73 000 продадени бройки за първата седмица след излизането... може и да имат право), че е полиран (вярно, резултатът е лъскав, но когато имаш продуцент като работилия с Lacuna Coil, Good Charlotte, Linkin Park, Avril Lavigne и др. Don Gilmore, това малко или много е очаквано), че е лигав (захарта в парчето "Bittersweet Memories" наистина идва в повече), че е направен по матрица и т. н. Други разчепкващи музиката люде ще кажат, че уелсците са предали надеждите, които са им били възлагани след излизането на техния дебютен диск. Е, за всички тези скептици имам новина: времето на "The Poison" отмина, BFMV избраха своя път със "Scream Aim Fire" (ревю), а сега, с настоящия албум, вече здраво набиват крак по него и изглежда все по-малко вероятно просто да се врътнат и да тръгнат назад.

   Както стана ясно, обвиненията не са съвсем безпочвени и при все това някак губят давност в контекста на записа. Защото след поредното (вече им изгубих общата бройка) извъртане на "Fever" аз чувам основно яка музика. 11-те парчета изключително добре гравитират около тънката граница между метъл и рок, а основното помощно балансиращо средство е прекрасният усет на четиримата към мелодията. Множеството концерти в подкрепа на излезлия преди две години "Scream Aim Fire" и добрата му комерсиална реализация явно са окрилили Matt Tuck и компания и са им дали необходимата увереност да се развихрят с онези изразни средства, с които сякаш само експериментираха в предния си студиен опит. Резултатът недвусмислено може да се категоризира като метъл, в който поп-уклонът е чуваем, без обаче да дразни и същевременно създава онази характерна предпоставка за лесно потъване в ритъма на "Fever". Още с началните акорди и класическата постройка на "Your Betrayal" приятните тръпки полазват по гръбнака и песен по-късно намират пълна реализация в сексуалната жажда на едноименно парче. И всичко това изригва необратимо в абсолютния апогей "The Last Fight" - припев, натъпкан с убийствен хитов потенциал, разбиваща динамика и соло, способно да ви изправи на нокти от удоволствие. Веднъж "излъгани" да се пуснете по това течение, BFMV няма да ви изпуснат нито за миг - през магическите хармонии на "A Place Where You Belong", през водовъртежите на "Pleasure And Pain", през надигащата се като вълна пред прибой "Dignity". Споменатата в началото "Bittersweet Memories" е необходимият отдих преди финалния щурм на "Begging for Mercy" и "Pretty on the Outside". Именно тук проличава и основният негатив на диска, защото последните парчета леко се размиват едно в друго, макар поотделно всяко да носи своите несъмнени достойнства.

   Иначе в този си вид "Fever" e най-правилният албум, който BFMV можеха да извадят на пазара през 2010 г. и не би било никак изненадващо, ако се превърне и в най-успешният им, защото завладява, повлича и с лекота те кара да запееш заедно с него. А за такъв тип музика това е от първостепенна важност. Какво? Критиците ли? Тях винаги ще ги има...