SABATON - "Coat of Arms"

Ето го дългоочакваният нов албум на една от най-обичаните групи у нас, чиито два концерта на родна земя не само се превърнаха в "култови" в най-добрия смисъл на думата, но и превърнаха тази пламенна обич във взаимна любов. Новият албум на една от най-оригиналните и самобитни метъл банди, които се открояват на фона на безчислените легиони от "трю" и "пауър" апологети както с нетипичните за стила дълбоки, ниски вокали на Joakim Broden (ехтящи като безпрекословни заповеди на бойното поле) и насечените мощни рифове, побратимяващи Sabaton с на пръв поглед коренно различни формации като Rammstein и Fear Factory, но и с афинитета си към военни конфликти от нашата съвременност, последиците от които все още тлеят в огнището на историята. И, не на последно място, "Coat Of Arms" се пада и наследник на брилянтни албуми като "Primo Victoria", "Attero Dominatus" и "The Art Of War", поради което не само интересът, но и очакванията към него са наистина неимоверно завишени.

   Първото впечатление от новия диск е неговата стегнатост и лаконичност. Десет песни с общо 40-минутно времетраене; това е с цели 10 минути по-малко от "The Art Of War", при положение че сред 13-те парчета в него имаше само 3 интерлюдии. По отношение на звука също са настъпили промени - клавирът не е изнесен толкова напред за сметка на китарите (както бе в предишния диск) и продукцията, макар и отново перфектна (как може да е другояче с Peter Tagtgren зад звукозаписното табло) не премазва слушателя като танк "Тигър I" руска сламена колиба. Това обаче не е за сметка на епиката и драматизма - макар и кратки, парчетата са натъпкани догоре с експлозиви и всяко от тях (с изключение на последното) разказва въздействащи истории за кръв и смърт от кръвожадния двайсети век (не че новият се очертава да бъде по-малко кръвожаден). Напълно в унисон с предварителния замисъл на групата (който самият Joakim разкри в интервю пред "Metal Katehizis" още при второто си гостуване в България), на прицел сега са не толкова преекспонираните и широко известни военни кампании, ето защо разглежданите теми съвсем закономерно намират своето изражение в по-концентриран и сбит материал.

   Албумът започва с посветената на Итало-Гръцката война от 1940-1941 година (а не на битката при Термопилите, както мнозина предполагаха заради сравненията с древна Спарта и споменаването на цар Леонид) "Coat of Arms" - постепенно разгръщаща се епика с лирична увертюра, която става все по-неустоима и завладяваща с всеки следващ прочит (последното между впрочем се отнася за всички песни от диска). Следва обидно кратката (по-малко от две минути и половина) "Midway", която разказва за най-грандиозната тихоокеанска битка през Втората световна война. Въпреки лаконичността си, това парче изобилства от изненади както в структурен, така и в музикален план, и можем само да се надяваме тази еволюция да продължи и в по-нататъшното творчество на великолепната шесторка. Трак номер три - "Uprising" - е една от двете по-"емоционални" композиции (заедно с "The Final Solution") в албума - пореден пиетет към полската самоотверженост и героизъм след емблематичната "40:1", но този път във фокуса е Варшавското въстание от 1 август 1944 година. Тогава Червената армия спира на няколко километра от полската столица и в продължение на два месеца наблюдава безучастно как елитни немски дивизии избиват над 250 хиляди поляци - цветът на полската храброст, който впоследствие сериозно би застрашил надвисналата над Полша съветска диктатура. Тази вълнуваща драма е пресъздадена в среднотемпов шедьовър, едновременно трогателен и съкрушителен, в който Broden крещи на полски: "Бий се, Варшава!" Рязка промяна на темпото и настроението със "Screaming Eagles" - експлозивният й припев, ситуиран в самото й начало, помита черепните кутии с чутовна мощ, а картечните откоси на куплетите доубиват всички оцелели (ако има такива) с ураган от куршуми. Темата този път е обсадата на френския град Бастон от съюзническите войски през декември 1944-а и по-конкретно подвизите на 101-а въздушно-десантна дивизия. Така стигаме до един от двата недостижими върха в "Coat Of Arms" - потопената в мрака на Холокоста "The Final Solution", чието атмосферично, почти мистично начало я сродява с "Angels Calling" и "Light In The Black" (в която между другото за първи път в творчеството на Sabaton се споменава словосъчетанието "final solution") от "Attero Dominatus", а куплетите и припевът (въпреки сходството му с "He’s the Man" на култовите Heavens Gate) са образец за съвършена хармония между послание, текст и звучене. След подобен апогей няма как да не се наблюдава известен спад, ето защо посветените съответно на чуждестранните пилоти в британските ВВС и норвежката съпротива "Aces in Exile" и "Saboteur" бледнеят на фона на досегашния материал. Това обаче драстично се променя с другия гениален опус в "Coat Of Arms", доказващ, че 4 минути и 14 секунди са напълно достатъчни, за да побереш в тях същината на най-бруталната и безмилостна военна машина в историята на човечеството - Вермахтът. Лирическият мерник на Broden в случая е насочен към малкия човек - обикновеният войник, понесъл на плещите си чудовищното бреме на войната, и то не за себе си, а за Родината си ("Non sibi sed patriae", както се пее на латински във въпросната "Wehrmacht"). Тук индъстриъл-звученето и паралелите с банди като Rammstein са най-силни, а шоковото въздействие на парчето е толкова силно, че в съзнанието на слушателя се възправят безконечни редици от маршируващи смъртници и зловещи колони от черни танкове катафалки. В ярък контраст с траурния мрак на "Wehrmacht" блесва ослепителната "The White Death" - брилянтна композиция с "говорещи" китари, в чиято носеща конструкция е вплетен изумителен риф, свързващ всички части от прецизния й като снайпер механизъм - неслучайно тя възпява легендарния финландски снайперист Симо Хаюха (1905 - 2002), наречен от руснаците "Бялата смърт" заради 542-амата убити от него червеноармейци по време на добре познатата на Sabaton-феновете Зимна война между Съветския съюз и Финландия от 1939 година. С това "сериозната" част от албума завършва и е време за задължителния купон в традициите на "Metal Machine" и "Metal Crue" от "Primo Victoria" и "Attero Dominatus". Този път заглавието е "Metal Ripper" и в текста и музиката му могат да се открият множество препратки към вечни рок и метъл химни като "The Ripper" на Judas Priest, "Highway To Hell" на AC/DC, "Neon Knights" на Black Sabbath, "Mr. Crowley" на Ozzy Osbourne, "Gates Of Babylon" на Rainbow, "Burn In Hell" на Twisted Sister, "Rising Force" на Yngwie Malmsteen, "Balls To The Wall" на Accept, "Where Dragons Rule" на Crimson Glory, "Master Of Puppets" на Metallica, "The Number Of The Beast" на Iron Maiden, "We Will Rock You" на Queen, "Perfect Strangers" на Deep Purple и "Gate Of Heaven" на Heavens Gate. Така "Coat Of Arms" завършва, оставяйки ни в очакване на следващия концерт на танковата дивизия Sabaton у нас, а ние нямаме друг избор, освен да си го пуснем отново. Защото, както се пее в едноименния химн, "There's no surrender! There's no retreat!"