EXODUS - "Exhibit B: The Human Condition"
2010, Nuclear Blast Records/Wizard

Акустичното начало на "The Ballad of Leonard and Charles" прелива в скоростна трашария и желанието да чуеш и останалите дванадесет парчета нараства в геометрична прогресия... преди да се блъсне челно в дължината на композициите. Което се оказва и най-големият недостатък на "Exhibit B". Цели 74 минути и 14 секунди! Това дори прогресив банда рядко си позволява. Ако добавите и бонуса "Don't Make No Promises (Your Body Can't Keep)" по Scorpions за Япония или "Devil's Teeth" за САЩ, получавате близо 80 минути!?! 74 минути за един траш албум са прекалено много време. Дори и самият диск да прелива от разнообразие и гняв, какъвто не е новият Exodus. А тези 74:14 минути омръзват още на петата композиция "Downfall" (среднотемпова касапница, подходяща за мошпит и други брутални танци), която също е над 6 минути. Кризата удари яко бандата още с поругаването, смело наречено "Let There Be Blood" (ревю). Един ненужен презапис на култовия "Bonded by Blood". Още тогава се появиха съмнения, че групата е изчерпала идеите си. Фактът се потвърди през май 2010 година, когато излезе деветият студиен изблик на Exodus.
Този албум можеше да звучи добре, ако в него имаше по-малко парчета. Или те бяха просто по-къси. Изнасиленото сглобяване на отделни инструментали по-скоро е оказало вредно въздействие. Сола, рифове, свирене, свирене, сола, рифове, Dukes (който май наистина не е за тази банда) безсмислени вокални партии, още рифове, още свирене, още сола, които звучат по мегадетски. И едно препускане по грифовете. Чак свят ти се завива. От незнаенето на пощада основният композитор Gary Holt се е оплел в струни като пиле в калчища. Да не говорим за близо 10-минутния хаос "The Sun Is My Destroyer", в който дори участието на Peter Tagtgren не спасява положението, а оригиналниченето в припевите на "Democide" е откровено некадърно.
Текстовете отново критикуват политиците, религията и сериозни проблеми като стрелбата в училище ("Class Dimissed (A Hate Primer)"). "Nanking" (07:22 мин.!) е с яки лирики (за едно кърваво и както винаги безсмислено клане от 1937 г., случило се на китайската река Яндзъ) и с нищо повече. Добро попадение е огнената "Beyond the Pale". "March of the Sycophants" - избухващи рифове и интересен мелодичен финал. Но това не стига за цял албум. Е, има и по-къси грууви парчета като "Hammer and Life", която хвърля мост към "Toxic Waltz", и напълно ненужния инструментал "A Perpetual State of Indifference", който прелива в добрия край "Good Riddance" - яростна трашария, подкована от почти блек изблиците на Rob Dukes.
С "Exhibit B: The Human Condition" Exodus показват своята по-мелодична страна. Но те си бяха мелодични и без да правят супердълги композиции. Те бяха мелодични дори в яростта си. А сегашната мелодичност сочи в посока Heathen, чиито нов диск "The Evolution of Chaos" изпочупи керемидите.
И все пак - кой по дяволите е втълпил на музикантите, че с напредването на възрастта трябва да се забравят от свирене и да надскачат себе си с композирането на предълги песни?!? Защото за една треторазредна траш банда "Exhibit B: The Human Condition" щеше да е грандиозен успех. Но за легенди като Exodus - по-добре да си беше останал в репетиционната.










Alatriste
Други ревюта на EXODUS