DARK TRANQUILLITY - "We Are the Void"

Dark Tranquillity заедно с In Flames и At the Gates поставиха началото и оформиха т. нар. Гьотеборгска дет метъл сцена. Трите банди започнаха заедно, но пътищата им се разделиха. At the Gates вече не съществуват, а In Flames станаха големи, особено след като смениха посоката. Съдбата отреди на Dark Tranquillity позицията на група, която е винаги някъде наоколо, но никога в светлината на прожекторите. За над 20 години момчетата от Швеция издадоха девет студийни албума. Последният - "We Are the Void" - събира в себе си като кръстопът всички пътища, които Mikael Stanne и компания прекосиха от 1991-ва до днес. За мнозина единственото верую си остава далечният "The Gallery". За други - нагазването в експериментите и депешарския саунд на "Projector" е върхът. След него Dark Tranquillity избраха да бъдат себе си и смесиха по най-добрия начин електрониката с агресията. Доказателството е "We Are the Void". Наследник на "Fiction", но още по-мелодичен и още по-модерен. Електронните моменти тук са по-засилени, а около тях се гради структурата на песните, като в част от композициите основните рифове следват кийборда на Martin Brandstrom. Типичен пример е още откриващата "Shadow in Our Blood". Втората песен "Dream Oblivion" е може би най-запомнящият се момент от албума, с грууви ритъма и прогресив елементите. "The Fatalist" препраща директно към предишния опус от 2007-а "Fiction". В по депешарски нежната "Her Silent Language" чистото отнесено пеене е преплетено по ункален начин с ревовете на Mikael Stanne. Самата композиция звучи като излязла от албум на HIM, докато не се включат китарите. Безнадеждна атмосфера, подхранвана от кийборда, преминава като нишка през всичките единадесет части. Демоничната "Arkhangelsk" е оплетена в ембиънт и блек изригвания, а едноименната "We Are the Void" напомня първите години на групата. Меланхолията е рамкирана от груби и насечени рифове. Готическата "Iridium" закрива диска, но не и болката, която той носи.

   За над 20 години Dark Tranquillity, освен че запазиха почти оригиналния си състав, останаха и верни на себе си. Експериментите, които шестимата предприеха в края на двадесетото столетие, се оказаха плодотворна почва за развитието им днес. Единственото, което не е мръднало за толкова много години, е гласището на Mikael Stanne - все така гневно и яростно. Тотален контрапункт на мелодичността и неразделна част от нея.

   И ако досега не сте слушали Dark Tranquillity, "We Are the Void" е диска, с който бихте могли да започнете.