SWANS - "My Father Will Guide Me Up a Rope to the Sky"

Определяха ги ту като нойз, ту като прото-индъстриъл, ту като шизо-авангард в ранния им период. Впоследствие им лепваха етикети, вариращи от пост-пънк до безумното готик. Е, истината е някъде по средата и няма как да бъде канализирана в някое от любимите (ни) журналистически жанрови клишета. С други думи, Swans винаги са били и (за щастие) отново са една от малкото действително самобитни и, реално погледнато, уникални групи в безбрежния свят на все по-обезличаващото се съвременно аудио-изкуство.

   Изхождайки от горното, никак не е чудно, че когато през 1997 г. Michael Gira реши да сложи край на вечно еволюиращото си творение, създадено 15 зими по-рано в Ню Йорк, мнозина изпаднаха в депресивен ступор. Вярно, човекът с главно "ът" и неповторим баритонов тембър продължи да вае музика с новия си проект Angels of Light, а гласовитата му спътница Jarboe подхвана интригуваща солова кариера, но, естествено, и двете начинания не можеха да стъпят и на малкото перо на "лебедите"... Мъчителното Swans-ко мълчание продължи цели 13 години, по-точно до началото на настоящата 365-ица, когато (слава богу и сатану!) мистър Gira издаде солов диск в (прекалено) ограничен тираж със спорното заглавие "I Am Not Insane", след което оповести кратко, ясно и черно на бяло: "Swans are not dead!"

   Резултатът от това изявление излиза през септември 2010 г. под името "My Father Will Guide Me Up a Rope to the Sky" - първият студиен албум на възродените Swans. Наследникът на "Soundtracks for the Blind" (1996) е създаден от вездесъщите композиторско-китарно-гласови умения на Michael с помощта на половин дузина сродни души, а именно (почти) неизменният шестструнник Norman Westberg, познат още от дебюта "Filth" (1983), барабанистът Phil Puleo и китаристът Christoph Hahn, участвали в различни периоди от съществуването на Swans и Angels of Light, бившият "ангел" Thor Harris (перкусии и клавир) и басистът Chris Pravdica. Вярно, липсата на Jarboe е осезаема, но за сметка на това небезизвестният Grasshopper от Mercury Rev допринася с мандолина към някои от песните в диска, а мултиинструменталният корифей Bill Rieflin, нашумял покрай замесването си в групи като Ministry, Nine Inch Nails, KMFDM и, разбира се, в ролята си на актуалния барабанист на стадионните мастодонти R.E.M., се отчита с всевъзможни ударни, клавишни и струнни инструменти.

   На американския аудио-авангардист Devendra Banhart са поверени вокалите в мизантропичната "You Fucking People Make Me Sick", в чийто припев чуваме и трогващо фалшивеещото припяване на тригодишната дъщеричка на Michael, Saoirse Gira. Всички останали гласови излияния в диска са си на таткото, а най-хубавото е, че тембърът и маниерът му на (себе)изразяване не са мръднали и на йота от това, което сме свикнали да чуваме в записите на "лебедите" от 90-те. В чисто музикално отношение, осемте парчета в диска също би трябвало да се харесат на болшинството поклонници на "късните" Swans - разбирай "мелодичната реинкарнация" на групата, започнала с титаничния "The Burning World" (1989) и продължила до самия край със "Soundtracks for the Blind". Най-закоравелите и предани последователи на Gira би трябвало да са наясно с този факт, тъй като повечето композиции от "My Father..." вече видяха бял свят, макар и в крайно минималистичен и "беден" вид в споменатия по-горе "I Am Not Insane". Сега обаче ни биват сервирани в пълната им прелест - с мизантропичните Swans-аранжименти, мантричното съжителство на баритоновите тиради с хипнотичния ритъм, шизофреничните надбягвания на китарите, пианото и мандолините, циклофреничните редувания на привидно по-спокойни акустични пасажи с истерични шумови изригвания... Да, няма спор - Swans are not dead! Welcome back!