DESTRUCTION - "Day Of Reckoning"

Откакто се събраха за втори път през 1999 година Destruction набраха скорост и успяха за 11 години да издадат шест студийни албума, да посетят пет пъти страната ни и да умножат десетократно старата си слава. Не успяха обаче в едно - с всеки албум да задържат нивото, което са достигнали с предходния. Вторият дебют "All Hell Breaks Loose" и последвалия го "The Antichrist" бяха силни. Последва разочароващия "Metal Discharge". Добре, че момчетата се усетиха и веднага ускориха с "Inventor of Evil" и особено със съкровището "D.E.V.O.L.U.T.I.O.N.". Днес пред нас е "Day of Reckoning" - нито много добър, нито много лош албум, но далеч от шедьоврите на Destruction - дискът не предлага кой знае какво разнообразие. Скоростта в някои парчета е вдигната, за сметка на идеите. Schmier, Mike и новият барабанист Vaaver свирят като зверове. Албумът предлага солидна доза техничен траш и много мегадетски влияния - особено в заглавната композиция. Самите Destruction са се опитали да избягат много далеч от себе си, но без да забравят миналото си. Вокалите на Schmier са в горния регистър, като писъците са за сметка на дълбочината. Mike вае рифове и сола, понякога ала-Slayer, а Vaaver е прецизен като немски танк (нищо че е поляк), с интересни прог хрумвания. Албумът не е лош, но му липсва импулсивността на старите записи. Звукът е полиран, усеща се влиянието на американската траш сцена и дори канадската в лицето на Annihilator. Но пък се слуша на един дъх и трудно може да се извади конкретно парче от контекста на целия диск.

   Иначе Destruction са се постарали максимално. Енергията е в пъти повече, отколкото в предишните албуми. Интересни хрумвания присъстват навсякъде. Композициите са умерено усложнени. Отново основна тема в текстовете са магиите, антихристиянството и други подобни разрушителни помисли. Откриващата "The Price" е класическо парче с бликаща агресия, което напомня за златните години на триумвирата. Техничността избуява в "The Demon Is God". Бас-рифът в "Devil's Advocate" е копие на този в "Bestial Invasion" от дебюта "Infernal Overkill". "Hate Is My Fuel" е само за концерти, а "Sorcerer of Black Magic" напомня по всичко за отпечатъка, който Venom са оставили върху групата. Но едва ли от 11 песни ще се появи нов лайв хит както това се случи с "Nailed to the Cross" или "The Butcher Strikes Back" от новата ера.

   Очакваме да видим какво нов ще ни поднесат Schmier и компания след някоя и друга година и колко още концерта ще запишат в България през това време...