DREAM THEATER - "A Dramatic Turn of Events"

Невероятното само до преди година вече е факт: Dream Theater издадоха запис без Mike Portnoy на барабаните! И няма как със задоволство да не отбележим, че "A Dramatic Turn of Events" всъщност е страхотен албум. Няма да се впускаме в предистория и обяснения как и защо групата се оказа без един от основателите си, всичката тази информация е налична в любимия ви сайт "Metal Katehizis". Тук ще говорим основно за новото издание на прогресив-метъл легендите от Лонг Айлънд, Ню Йорк.

   Сега зад грамадата от барабани е небезисвестният Mike Mangini, който феновете на по-твърдата музика прекрасно познават от участията му в групи като Extreme, Annihilator, Steve Vai и т.н. Особено любопитен факт е, че Mike е работил и по соловите албуми на James LaBrie, което не може да не е изиграло своята роля при избора му за заместник на Portnoy. Незнайно дали заради свежата кръв в групата или заради нещо друго, новият албум на Dream Theater звучи като един вид освобождаване на напрежението. Колкото и нелепа да е тази фраза, именно такова чувство добива слушателят, особено при съпоставка с последните два албума на групата "Systematic Chaos" и "Black Clouds & Silver Linings", a дори и с "Octavarium", които меко казано бяха неубедителни и от тях прозираше творческото изтощение, налегнало групата. Бързам да кажа, че в никакъв случай не бих си и помислил да обвиня Portnoy за това, но очевидно Dream Theater са се нуждаели от някакъв "драматичен обрат" на събитията, за да си върнат добре познатата форма. Също толкова убедено смятам, че Mangini не е допринесъл почти с нищо в композирането на албума, тъй като по времето, когато е приет в бандата, "A Dramatic Turn of Events" реално вече е написан. Очевидно е, че Mike изобщо не се опитва да избяга от стила на свирене на предшественика си, което нищо чудно да е целенасочено. Все пак, смятам, че в следващия албум на Dream Theater ще чуем на какво е способен Mike Mangini и като барабанист, и като композитор.

   Въпреки безспорните си слабости, като на места скучноватите баладични моменти и няколкото определено слаби текста, "A Dramatic Turn of Events" е изключително приятен за слушане. Нещо повече: дори и след 25 години кариера групата продължава да изследва нови територии. Визирам конкретно песените "Build Me Up, Break Me Down" и "Outcry", където са вкарани нетипични електронни бийтове, а на припева на първата LaBrie изкарва едни от най-високите си писъци, които сме чували от него. В албума не липсват типичните за Dream Theater епични над 10-минутни композиции, като този път те са цели четири на брой. Две от тях са "Lost Not Forgotten" и "Bridges in the Sky", които съчетват в себе си всичко, което направи Dream Theater велики. Над останалите някак си се извисява и сингълът, който групата пусна още в средата на август - "On The Backs Of Angels", където в най-силна степен си личи огромното вдъхновение, с което групата е творила новите си неща. Напълно безсмислено е да обясняваме що за музиканти са петимата и на какво са способни. Само ще отбележим, че в "A Dramatic Turn of Events" супер-виртуозните моменти са в изобилие и в същото време са добре премерени така, че да не дотягат на слушателя. Като цяло си личи, че албумът е направен със страхотно желание. Определено се усеща почеркът на Petrucci, който всъщност е основният композитор и текстописец в албума, а освен това е и негов продуцент. Песните са добре балансирани между мелодия и неравноделни типични DT-откоси, като няма как да не подчертаем и много силното представяне на LaBrie, който звучи на върха на възможностите си.

   Разбира се, няма поле за стравнение на новия диск с класики като "Images and Words" или "Awake", но като цяло "A Dramatic Turn of Events" е албум, задължителен за поизстрадалите в последните години фенове на Dream Theater.