INSOMNIUM - "One for Sorrow"

Insomnium е група, която от създаването си през 1997 г. се грижи за доставянето на необходимото количество северна меланхолия в есенните дни. Приблизително на всеки две години, в края на септември или началото на октомври, мелодичната дет метъл шесторка от провинциалното финландско градче Joensuu ("речната уста") издава поредния саундтрак за есента. С други думи, появата на нов Insomnium неизменно означава, че започва да става студено, небето посивява, листата на дърветата пожълтяват и умират и нещо просто пречи на доброто ви настроение...

   Е, момчетата не са терапевти и няма да ви предложат щастлива панацея за депресията, но със сигурност ще я озвучат подобаващо. Откакто пробиха на международния музикален пазар, името им се превърна в гаранция за качество сред почитателите на мелодичната агресия. Новият им албум "One for Sorrow" отговаря на високите очаквания и отново затвърждава "марката", но този път групата сякаш плава в прекалено познати води. Умението на Niilo Sevanen и компания да пишат едновременно динамични и затрогващи песни, лишени от сълзливи терзания и изпълнени с лиричност, атмосфера и прилепчиви мелодии, бе изкристализирало в опуса "Across the Dark" (2009). Сега за пръв път в кариерата им се появява усещането, че Insomnium окончателно са открили перфектната формула за звученето си и очевидно не смятат за необходимо да я допълват с нови идеи. Ако продължат по този път, рискуват да постигнат ефекта "Amon Amarth" и да се превърнат в добра, но ужасно предвидима група, което ще им коства имиджа на новатори на мелодет сцената, изграден с толкова много упоритост и труд.

   Ако се абстрахираме от лекия дъх на застояло, "One for Sorrow" е първокласен мелодичен дет метъл албум, съдържащ всичко, заради което обикнахме Insomnium - лирични акустични пасажи, инфекциозни мелодии, интелигентно вплетени оркестрови мотиви, рифове в най-добрите скандинавски традиции (може би най-"метълските" рифове на секстета досега) и дълбоките ревове на Sevanen, зад чиято чудовищност прозира и чувственост. Песните нямат онази грандиозност, която превърна "Across the Dark" не просто в албум, а в цялостна, завършена творба, а и звукът не е така излъскан до блясък, но, в края на краищата, не бива да прекаляваме с претенциите. "One for Sorrow" е поредният страхотен саундтрак за тази и следващата есен и ако възприятията ви за дет метъл не се изчерпват единствено с бруталност и първичност (или просто сте северняк по душа), новият Insomnium определено ще ви допадне.