DRAGONFORCE - "The Power Within"
2012, Electric Generation Recordings
DragonForce е група, която традиционно получава противоречиви оценки. Любителите на спийд-пауър с дълги китарни сола са удовлетворени от изпълненията "като по учебник", докато търсачите на новаторство и експерименти твърдят, че песните на поредните "дракони" винаги звучат като дежавю. Последните добиха надежда, че ще чуят нещо различно след четиригодишната пауза и смяната на фронтмена ZP Theart с младия и не особено известен Marc Hudson. Като добавка в новия албум като беквокалистка се включва Emily Ovenden, която твори в разностранни музикални стилове и е солистка на привличащата интерес група Pythia.
Първите две песни от "The Power Within" правят крехките очаквания за нови повеи на пух и прах, но от "Cry Thunder" изненадите не спират до края на албума. Marc Hudson зазвучава категорично със собствен почерк, демонстрирайки гласови възможности в широк диапазон, недостъпен за предишния вокалист. Останалите от групата са като събудени от дълга летаргия и с нова сила дават каквото могат от себе си. Китарният звяр от Хонконг, Herman Li, подпомогнат от другия водещ струнник, Sam Totman, втвърдява солата в "Give Me the Night". В противовес, китарите ваят нежни акорди редом с лиричния клавир на Vadim Pruzhanov в баладичните части на "Wings of Liberty". Бласт-бийтовете на Dave Mackintosh и ритъмът на Frederic Leclerq са укротени, но скоростно се вклиняват, където е необходимо. Прави впечатление, че най-добре дозирани са парчетата, в които ролята на балансьор е предоставена на вокалните партии ("Die By the Sword" и "Last Man Stands").
Разбира се, има още какво да се желае от албума - на моменти той губи инерция и се дава превес на клиширани мотиви или прекалено дълги сола. Въпреки това, с "The Power Within" DragonForce разширяват диапазона на структуриране и композиране на песните си, без да изневеряват на скоростния си стил - "Fallen World" е обявена от групата за най-бързата песен, свирена от тях до сега. Основното е, че с новото си произведение шестимата музиканти връщат интригата в творчеството си - дали ще продължат по-нов път или "The Power Within" ще остане самотен проблясък на разчупване на статуквото.
HeathenHeart
Първите две песни от "The Power Within" правят крехките очаквания за нови повеи на пух и прах, но от "Cry Thunder" изненадите не спират до края на албума. Marc Hudson зазвучава категорично със собствен почерк, демонстрирайки гласови възможности в широк диапазон, недостъпен за предишния вокалист. Останалите от групата са като събудени от дълга летаргия и с нова сила дават каквото могат от себе си. Китарният звяр от Хонконг, Herman Li, подпомогнат от другия водещ струнник, Sam Totman, втвърдява солата в "Give Me the Night". В противовес, китарите ваят нежни акорди редом с лиричния клавир на Vadim Pruzhanov в баладичните части на "Wings of Liberty". Бласт-бийтовете на Dave Mackintosh и ритъмът на Frederic Leclerq са укротени, но скоростно се вклиняват, където е необходимо. Прави впечатление, че най-добре дозирани са парчетата, в които ролята на балансьор е предоставена на вокалните партии ("Die By the Sword" и "Last Man Stands").
Разбира се, има още какво да се желае от албума - на моменти той губи инерция и се дава превес на клиширани мотиви или прекалено дълги сола. Въпреки това, с "The Power Within" DragonForce разширяват диапазона на структуриране и композиране на песните си, без да изневеряват на скоростния си стил - "Fallen World" е обявена от групата за най-бързата песен, свирена от тях до сега. Основното е, че с новото си произведение шестимата музиканти връщат интригата в творчеството си - дали ще продължат по-нов път или "The Power Within" ще остане самотен проблясък на разчупване на статуквото.
HeathenHeart
Други ревюта на DRAGONFORCE