ALL THAT REMAINS - "A War You Cannot Win"

2012, Prosthetic Records

All That Remains и досега не са загубили връзката с мело-дет уклоните на първия си албум, което придава на музиката им нещо различно от множеството знайни и незнайни метълкор формации от последните години. В същото време те не се смущават да звучат и донякъде мейнстрийм, което ги прави еретици в очите на по-праволинейните фенове, но пък "отваря" музиката за по-непредубедени слушатели.

   "A War You Cannot Win" е шестият им албум и като обща насоченост продължава линията на последните два, доближавайки се повече до "Overcome", отколкото до "For We Are Many". Творбата се придържа към познатата схема - първото парче "Down Through the Ages" е въвеждащо, второто - "You Can't Fill My Shadow" - по-агресивно със следващи по-мелодични и баладични песни. Присъстват и задължителните акустични композции - "Calculating Loneliness" и "Intro", която се явява една от закачките в албума, тъй като е включена не в началото, а по средата на диска. "Stand Up" и едноименното с албума последно парче определено са хитовете в "A War You Cannot Win". Към тях може да се прибави и "Asking Too Much", началото на която много напомня рефрен от "Civil War" на Guns N’Roses.

   Като изпълнение, това, което веднага прави впечатление, са определено по-добрите ясни вокали, както и добре звучащите комбинации с екстремните включвания. Сериозен недостатък на "A War You Cannot Win" е липсата на изненади, което може да се изтълкува и като липса на развитие. Съществува известна вътрешна еволюция, но тя едва ли ще се приеме еднозначно, защото определено е към по-голяма достъпност и мелодичност. В крайна сметка пред нас е албум, който ще заеме солидно мястото си в дискографията на All That Remains. Албум, с който групата не само печели битката, но загатва, че може и да спечели войната за творческо дълголетие.


1111111xoo

HeathenHeart




 Други ревюта на ALL THAT REMAINS