THE REVENGE PROJECT - "The Neverending"

Ако започна това ревю така, както започва новият албум на черноморската грамада, браузърът ви ще забие, а мониторът, таблетът или каквото там сте си купили с триста зора, ще изгърми право във вторачената ви физиономия. Не се шегувам. В първите взривни секунди на "Servents of Heaven" бургазлиите се събуждат от четиригодишното студийно затишие като току-що излязъл от криокамерата главорез с планина от черепи зад гърба си, който, без да губи време, пристъпва към упражняването на занаята.

   The Revenge Project така и не продадоха свободата си на лейбъл. Петимата са знаели, че разполагат с всичкото време на света да работят над песните и с натрупания през годините опит, за да са наясно кои са най-силните им страни и да не експериментират излишно за тяхна сметка. Staffa и Deimoz не са проявили никакви задръжки в композирането. Всяко тонче на всеки риф е било поставяно под микроскоп и изследвано от всеки възможен ъгъл, всяка идея е изведена до върха на своя потенциал и отвъд. Това са твърде много думи просто за да кажа, че Staffa, Deimoz, Kalhas, Articorse и лицето Max Pain са дали всичко от себе си и са се разцепили от свирене, но какво да се прави - цялата група е в потресаващо добра форма. Най-бързите десни ръце в историята на българския метъл съсичат струните, изтръгвайки безумни нотни съчетания ала Slayer, Death, Morbid Angel, At The Gates, мелодии, заразителни по скандинавски и брилянтни сола, които можете и да запеете, ако искате. Kalhas е в стихията си на барабаните и съпровожда китарите на двамата спецове с професионализма на ударниците, пред които несъмнено се прекланя, а басът на Articorse достойно участва в тандем. Max Pain е зарязал чистите вокали и вместо това е усъвършенствал техниката си за абразивност неузнаваемо - дотам, че вече трябва да дава уроци.

   Повече от всякога си личи колко дълъг път е извървяла групата от времето на демото "No Chance to See the Sun Again", което славеше бургазлиите из най-древните български метъл портали. Песните са поели толкова много от развивания с години талант на петимата, че всяка от тях представлява главозамайващо пътешествие, в което е невъзможно да предвидите какво ще последва след поредния вещо изпипан сегмент. "The Neverending" е албум, по който може да се водят записки с любимите моменти от всяка песен, които да се превърнат в обект на напоителни дискусии из форумите. Шедьоври като разхвърлящата рифове и мелодии във всички посоки "Like a Curse", концептуалната и атмосферична "Death Comes with a Smile", побратимяващата траша, дет метъла и хардкора "Illusion of Justice", експлозивната мошърска "Destroy!" доставят непрекъсната класа, а краткото поемане на въздух в двата акустични инструментала доказва, че бургазлиите не са просто изключително компетентна метъл група, а истински артисти. Има какво да се посъкрати от широко скроените композиции, но причината за това не е в липсата на усет, а в неконтролируемия ентусиазъм на музикантите.

   The Revenge Project вече са дорасли да издадат своя "Master of Puppets". Усещането за величие в олдскул форма се затвърждава както от класическата "модулна" структура на песните, така и от максимално запазения натурален звук на изпълненията, отработвани с часове потене в репетиционната, вместо с ръчкане в Cubase-а. "The Neverending" е толкова силен, че ако TRP го представят, докато подгряват на някоя едрокалибрена чуждестранна група, има реален риск да я засенчат. Летвата за българския екстремен метъл вече е страшно високо. Не знам откъде бургазлиите черпят този ентусиазъм в условията на родната ни реалност, но им желая да не ги напуска и дано оценката им подейства мотивиращо.