ALICE IN CHAINS - "The Devil Put Dinosaurs Here"

Новият албум на Alice In Chains слага точка на един ужасно дразнещ спор, който се води в последните няколко години, а именно: "Е ли William DuVall достоен наследник на Layne Staley, или не е?" Очевидно въпросът става напълно безпредметен, тъй като DuVall не изпълнява някогашните функции на покойния Layne. Като цяло подобни сравнения са тотално безсмислени и конкретният случай не е по-различен. Докато в албума на завръщането "Black Gives Way To Blue" (2009) вокалите се поделяха сравнително по равно между чернокожия певец и идеологическия лидер на групата Jerry Cantrell, то в "The Devil Put Dinosaurs Here" съотношението е с огромно преимущество на последния. Участието на William в групата не касае позицията на основен фронтмен и вокалист, какъвто беше Layne, а се свежда до изпълняването на бек-вокали, обикновено октава над гласа на Cantrell, поради далеч по-големия си диапазон; и свиренето на втора китара. Самият Jerry беше споделил в едно интервю преди няколко години: "William е страхотен китарист и присъствието му до мен на сцената ми позволява да композирам парчета, каквито преди не бихме могли да представим на живо." И действително, Alice In Chains звучат по-тежко, по-"китарно" от всякога. "The Devil Put Dinosaurs Here" би могъл да се приеме като логично продължение на "Black Gives Way To Blue", но с една идея по-твърд тон. Акустичните песни в албума са едва две, като "Scalpel" попада в тази категория с известни уговорки, докато неповторимите рифове на Jerry Cantrell са в изобилие.

   Групата категорично не разчита на огромния си успех, постигнат през деветдесетте години на миналия век. Точно напротив - Alice In Chains на 21 век са колкото същата група, толкова и различна. Всичко, което харесваш в тях, все още е тук, но допълнено от нови изразни средства и похвати, които биха били невъзможни в присъствието на толкова обсебваща фигура като Staley. Характерните за групата вокални двугласия в "The Devil Put Dinosaurs Here" са равнопоставена част от музикалната картина и оставят на слушателя възможност да се наслади на брилянтните инструментални хрумвания на Cantrell. И ако смазващият риф на сингъла "Stone" вече ви е поомръзнал от непрекъснато въртене, то "Hollow", "Pretty Done" и "Phantom Limb" ще ви ангажират за доста време напред. Албумът има и своите силни мелодични моменти, които ще откриете в "Low Ceiling" и "Breath On A Window", а акустичните "Voices" и "Scalpel" идват като глътка свеж въздух преди следващите тежки рифове.

   "The Devil Put Dinosaurs Here" е страхотен албум, който напълно отговаря на високите стандарти, поставени от самите Alice In Chains и показва, че групата е в състояние да създава красива музика и след трагичната загуба на емблематичния Layne Staley.