AVENGED SEVENFOLD - "Hail to the King"

Едва ли има много групи в момента, които могат да се похвалят с предизвикването на такава силна еуфория и привличане на толкова внимание, когато обявят нов албум, както Avenged Sevenfold. Още по-малко пък са тези, които успяват не само да покриват стандартите си, но и все повече да вдигат летвата. Е, A7X са именно такова име и с настоящото си заглавие те отново успяха да докажат, че моментната им позиция на една от най-влиятелните и уважавани банди в света съвсем не е случайна.

   Най-важното, което трябва да се отбележи преди да се правят каквито и да е по-нататъшни оценки, е че Avenged Sevenfold и в този албум не допускат спад на качеството на материала си. Или поне не го правят драстично, до степен, която да подбива реномето им на една от най-постоянните и талантливи групи в наши дни. Факт е обаче, че "Hail to the King" може би не е най-открояващият се музикално албум в дискографията на американците, което вероятно е нещо съвсем нормално, предвид загубата на един от основните творчески двигатели и основоположници на звука на бандата, The Rev. Макар и второ издание след смъртта на барабаниста, това е първа творба, създадена изцяло без неговото участие.

   "Hail to the King" е видимо много по-класически ориентиран, с много по-директен подход и опростени цели, поне в сравнение с предшестващите го албуми. Което, разбира се, не може в никакъв случай да се изтъкне като негатив, въпреки че със сигурност голяма част от критиката ще го направи. Честно казано, вярно е че на този запис му липсва онази обемност и величественост на звука и композициите, които караха всеки слушащ песен на A7X да зяпа от учудване и да се възхищава на тези млади момчета, които показваха уникален подход, усет и иновативност в създаването на оригинално звучаща, но и много достъпна музика. Нека да уточня, че в никакъв случай не може да се каже, че прогресивният подход е в излишък, когато говорим за материала в този албум, но просто Avenged Sevenfold явно са решили да изместят усилията си към малко по-различна цел. И това се оказва много правилен ход. Може би точно затова "Hail to the King" има възможност да се превърне в един от най-успешните албуми на американците и да ги затвърди като най-голямото име на модерната сцена (и не само), защото е много вероятно с този нов oще по-изчистен звук, групата да намери и привлече доста нови фенове, както и да подпечата славата си на предводители на тежкия звук на цяло поколение.

   В този ред на мисли, шестият диск на калифорнийците залага на добре позната ни епичност и мощ, навяваща асоциации с класици от златното минало на тежката музика, като на заден план е оставено търсенето на мащабност в песните и е заложено на много силна и доминираща ритъм секция, както и на могъщите вокали на M. Shadows, които впечатляват именно с ударната си сила. Synyster Gates отново е крайно интересен, свеж и изобретателен, когато става въпрос за китарните партии и, за пореден път, не оставя съмнение, че е рядко срещащ се вид китарист, чийто стил включва музикална техника на много високо ниво, но въпреки това основният акцент в подхода му пада само и единствено върху създаването и подчертаването на хомогенни композиции. Именно мелодичните и разнообразни рифове помагат изключително много на тези 10 песни да не страдат от синдромите, които виреят в повечето групи, опитващи се да създават въздействаща музика по класически образец - монотонността и еднообразието.

   Съсредоточаване върху всеки отделен елемент от албума обаче едва ли е нужен и възможен прийом в случая, тъй като всички сме наясно, че това, което прави и създава тази група, подлежи по-скоро на професионални анализи, отколкото на любителски коментари. Най-важното, което трябва да се спомене е, че "Hail to the King" има изключително голям шанс да се хареса много на всякакви фенове на тежката музика. Класата, идеите, изпълнението и специфичния усет към твърдия звук, които показват американците, са много силен аргумент към всички консервативно настроени фенове на тази музика и към всичките твърдения, че великите групи отдавна са останали в миналото. Така че A7X заслужават напълно всички положителни признания, които се сипят отвсякъде, а ние можем само да се съгласим и да се наслаждаваме на творчеството им, защото те вече са заели отреденото им място - на върха и едва ли има някой, който може да оспори това.