THE DEVIL WEARS PRADA - "8:18"

Тази година есента ме връхлетя по съвсем различен и неочакван начин. Свикнал съм да свързвам идването на сезона с настъпването на септември, със зачестяването на валежите, захладяването и прочее метеорологични промени, но този път всичките тези въздействия ми бяха внушени само от изслушването на отварящата новия албум на крисчън метълите The Devil Wears Prada песен "Gloom". А първоначалните впечатления от новата музика на американците бяха показателна реакция от това, което предстои на всеки, имащ намерение да се гмурне в този запис.

   Най-странната характеристика на "8:18" и нещото, което феновете на групата очакваха най-малко, е неговата силна, твърда и натрапваща се (в добрия смисъл) атмосферичност и влияние. Едва ли някой можеше да предположи, че точно този аспект ще изпъкне толкова много при петия студиен албум на бандата, предвид че преди година те се разделиха с клавириста си и основен отговорник за споменатия елемент от музиката им. Именно хубавите синт и електронни подплънки са може би основното предимство на всяка от песните в настоящия диск, обогатявайки и разнообразявайки всяко от парчетата до степен, която не може да бъде достигната от праволинейния стил, нагласа и инструментално ниво на останалите членове на групата. Доста добър показател, че The Devil Wears Prada доста са напреднали и в идейно отношение, и като музиканти, след като вече не са в търсене на колкото се може по-сложни и объркващи песни, вместо да се съсредоточат върху нещо по-концептуално.

   "8:18" като че ли събира и показва най-доброто, на което TDWP са способни по най-подходящия и приятен за феновете начин. Става въпрос за онази музикална нестандартност на композиране и развитие на песните от първите албуми, съчетана с обхващащия мрак и тежест на приетото от някои за най-доброто издание на The Devil Wears Prada EP "Zombie", както и хомогенността на предшественика на "8:18" - "Dead Throne". С новото си отроче метълкораджиите спокойно могат да бъдат аргумент срещу всички, които изразяват мнение, че този стил е пренаселен и доминиращ от лигави момченца с бретони и тънки гласчета. Новият им албум е толкова стегнат, мрачен и брутален на моменти, че интензивността му спокойно може да ви обърка какъв точно стил музика слушате. Рифовата насоченост на песните, някои по-класически за стила акордни прогресии и липсата на значимо разнообразие от настроения са най-силното, но и най-слабото звено на този запис. Директният и силов подход в тези 44 минути музика наистина прави добро впечатление до един момент, но прекаленото му наслагване и използване карат слушателя да губи концентрацията си след около петата песен. А тук имаме общо 13 композиции, които въпреки краткото си времетраене често се сливат една в друга и губят ефективността си.

   Въпреки това, "8:18" е едно от най-силните и добри заглавия в съвременната американска метълкор сцена, още повече сравнявайки го с излизащите напоследък албуми от течението, които следват определени моментни тенденции, и не представляват толкова добре силните черти на този стил. Така че, въпреки спорадичната си монотонност и цикличност, "8:18" все пак изпъква доста и едва ли ще е правилно да го заклеймим с определение по-лошо от "силен и класен запис".