DEATH ANGEL - "The Dream Calls for Blood"

Повече от 30 години бандите от Бей Ерия продължават да доказват, че трашът не е просто случайно стечение на обстоятелствата. Много от тях нe успяха, други станаха огромни. В категорията на "вечно добрите", но с колебливо признание, попаднаха Death Angel. Групата продължава да трасира пътя на стила със страхотни примери за скорост, сола и мелодии. Момчетата са използвали в последния албум "The Dream Calls for Blood" от всичко по много. И все пак има нещо сбъркано при тях. Скъсват се от турнета, правят концерти с големите, обикалят всяка една точка на планетата (гостуваха и в България), а когато се стигне до рекапитулация, все нещо не достига, за да се наредят сред най-успешните. От възкръсването им през 2001 г. Death Angel не спряха да вадят албуми, на които десетките пасват идеално. На този път е застанал и "The Dream Calls for Blood". В него музикантите отново са новатори и разкриват друга страна от възможностите си. "Killing Season" (2008) и "Relentless Retribution" (2010) бяха по-гъвкави и разнообразни. Новият диск е по-праволинеен, а педалът в него е настъпен до ламарината. Скоростта е вдигната още повече в сравнение с предишните издания, но бандата не губи позиции, защото отново предлага експерименти - по-директен траш, но отново с типичните за Death Angel крачки встрани - акустика, фънк, груув, шред, модерни решения, епика. Започва да се усеща и сработването между душата и сърцето на бандата Mark Osegueda, вечно готовия да изскочи с хващаща идея Rob Cavestany, талантливия Ted Aguilar и "новата" ритъм секция Will Carroll и Damien Sisson. Вече във втори албум петимата пишат историята си. Съвместната им работа е отново класа. Макар и вариациите във вокалите на Mark Osegueda да са смекчени, границите им отново се размиват във височини и истерия. Китарните дуели и комплексните сола на Rob Cavestany и Ted Aguilar шлифоват десетте композиции от самото начало с олдскул траша на "Left for Dead", през хард рока на "Detonate" и мачкащия химн "Succubus", до финалния над шестминутен среднотемпов епос "Territorial Instinct / Bloodlust". Рамо в солирането при "Empty" удря небезизвестният продуцент Jason Suecof. Специалната версия "The Dream Calls for Blood" е затворена от епичен кавър на блексабатската "Heaven and Hell". "The Dream Calls for Blood" е агресивен като внушителната си обложка, създадена от Brent Elliott White (Arch Enemy, Job for a Cowboy, Megadeth, Trivium).

   Death Angel винаги са били свеж полъх в задръстената от стари и нови банди траш сцена. Макар и да не се повториха нито веднъж, албумите им преливат от първична енергия. Създадени през 1982 г. и едва със седем албума зад гърба им, Death Angel отново оправдават клишето, че за дълголетието е по-важно качеството, а не количеството. 30 години по-късно най-новото доказателство за това е "The Dream Calls for Blood".