"Midalidare Rock 2024", Ден 2: "Седем"

   Вторият от трите дни на фестивал "Midalidare Rock 2024", 13 юли, отново събра тълпи от рок фенове в с. Могилово, но както и предишния ден, логистично и организационно всичко премина като по вода (въпреки продължаващите горещници). Тази вечер ни очакваха много групи (седем само на основната сцена) и всички те се представиха с подобаващ хъс, като предадоха своята енергия на феновете. Макар и видимо по-малобройна в сравнение с концерта на ACCEPT предишната вечер, качеството не беше за сметка на количеството и българската публика за пореден път доказа колко е пламенна и отдадена.

   Около 20-минутно закъснение в програмата като че ли принуди откриващата банда JELUSICK да препуска през сета си, но хърватинът Dino Jelusick с помощта на колегите си музиканти се възползва максимално от заделеното за него време и изпълни 30-те минути на сцената със здрав, неподправен рок в най-добрите традиции на жанра, показа завидни вокални данни и успя да се пошегува тук-там с фрази като "Виждам много познати физиономии, които не съм срещал никога преди" и "Как така той е по-красив от мен? Той е басистът."

   Основната задача на Dino и момчетата бе да представят дебютния си албум "Follow the Blind Man" (2023) с енергични парчета като "Reign of Vultures", "Healer" и навяващото спомени за PANTERA "Died", а "The Great Divide", в която ни въведе мелодичен клавирен пасаж, изсвирен от вокалиста, беше като извадена от учебник пауър балада.

   Макар JELUSICK да са дебютанти, самият Dino има завиден стаж на сцена от най-ранна възраст, като е печелил първото издание на детския песенен конкурс "Eurovision" през 2003 г. От 2016-а обикаля на турнета със суперуспешния американски проект TRANS-SIBERIAN ORCHESTRA, а от 2021-ва е официален член на WHITESNAKE, лично поканен от легендата David Coverdale.

   Страхотният тембър и ошлайфаната до блясък вокална техника на 32-годишния певец му вещаят солидна рок кариера, стига да попадне на правилните хора, които да го подкрепят по пътя му нагоре. Още една от съставките в рецептата на успеха е налична - публиката вече показа, че го обича. След последните акорди на "Fly High Again" родните фенове го изпратиха със скандирания на името му и с надежди за следваща среща.

   Първи "смъртен грях"

Сетлист на JELUSICK:
01. Reign of Vultures
02. Healer
03. Died
04. The Great Divide
05. Fly High Again

 

   Втори ден, втора група - ред бе да излязат и да ни завладеят италианските "бойци с дракони" от RHAPSODY OF FIRE. Една група, която все още нямаме възможност да видим със самостоятелен концерт в България. Преди 10-ина години бяха последно у нас заедно с GAMMA RAY в зала "Универсиада" в София и преди това на "Kavarna Rock Fest 2012".

   За тези 10 години бандата претърпя редица промени, напусна ги Fabio Lione, който беше с толкова красив, оперен глас все едно беше роден за тази група и този вид песни, дългогодишния барабанист Alex Holzwarth също ги изостави. А реално групата никога не е идвала у нас с виртуозния китарист и основател Luca Turili. Единственият оригинален член и присъстващ във всичките им албуми е Alex Strapolli - човекът, който е обвиняван за всички тези раздори и напускания на основополагащите членове. Може би след години някой автор като Джорд Р. Р. Мартин ще се вдъхнови и ще напише епос за случващото се в групата и ще вкара много дракони.

   Поради получилото се закъснение RHAPSODY OF FIRE започнаха своя сет в 18:35 ч. с "Unholy Warcry" от "Symphony of Enchanted Lands II - The Dark Secret" (2004). Предвиденото им време бе съкратено от един час на 40 минути, което не остави възможност на италианците да задълбаят в дебрите на богатото си творчество от 14 студийни албума. Актуалният им запис "Challenge the Wind" (2024) беше представен от едноименната песен.

   Заместникът на Fabio Lione, Giacomo Voli, завършил на второ място в "Гласът на Италия" през 2014 г, се справяше повече от брилянтно с трудната задача да достигне височините на Fabio. Знаейки, че битката за Осмата планина ще продължи, той трябваше да обучи "бойците" си на терена и ги вкара в wall of death, за да тренират ръце, крака и смелост под звуците на завършващата "Emerald Sword".

   Втори "смъртен грях"

Сетлист на RHAPSODY OF FIRE:
01. Unholy Warcry
02. I Will Be Your Hero
03. Challenge the Wind
04. Dawn of Victory
05. Emerald Sword

 

   PRIMAL FEAR никога не са били банда, която да се радва на особено големи комерсиални успехи. Въпреки това бандата, създадена от Mat Sinner (той е все още е член на групата, но поради тежки реакции към COVID-19 ваксина, се възстановява вече над две години) е тачено допълнение към всеки един метъл фестивал заради еклектичната си комбинация от пауър, хеви и заемки от траша. И всичко това гарнирано с огромния глас и присъствие на Ralf Scheepers.

   След като забавянето на програмата на втория ден беше компенсирано с по-краткия сет на RHAPSODY OF FIRE, PRIMAL FEAR излязоха навреме, около 19:15 ч. и се опитаха в рамките на фестивалния си слот да обхванат колкото могат повече от вече доста набъбналата си дискография. За групата това беше шести концерт у нас и първи с настоящият им барабанист Michael Ehre (познат още от GAMMA RAY) и ясно си личеше, че имат доста фенове в публиката. След два топовни изстрела с "Chainbreaker" и "Rollercoaster" Ralf се обърна с поклон към множеството и сподели колко се радва отново да е България. Градусът на енергията веднага се вдигна още повече с "Another Hero", за да достигне точката на кипене с "Nuclear Fire", на която вокалистът взе разветият от публиката роден флаг и го вдигна високо от сцената. Който знаеше текстовете се опитваше да приглася; други куфееха и размахваха юмруци, а трети се забавляваха като подхвърляха плажна топка над главите на хората. Do you like heavy metal? Do you celebrate heavy metal? Are you born with heavy metal??? бяха риторичните въпроси на Ralf преди началото на една от най-познатите песни на бандата - "Metal is Forever". Звукът на PRIMAL FEAR беше перфектен и това подпомогна още повече да се усети в колко добра форма всъщност е групата и времето им изтече някак неусетно. Краят дойде с "Final Embrace" и на много групички от публиката тези осем парчета очевидно им бяха крайно недостатъчни. Суровите фестивални условия обаче са такива и след 45 минути PRIMAL FEAR си направиха снимка с публиката, Ralf оформи сърце с пръсти, за да покаже, че любовта е и от двете страни и музикантите се скриха, за да дадат път на техниците да подготвят сцената за STRATOVARIUS.

   Трети "смъртен грях"

Сетлист на PRIMAL FEAR:
01. Chainbreaker
02. Rollercoaster
03. Another Hero
04. Nuclear Fire
05. King of Madness
06. The End Is Near
07. Metal Is Forever
08. Final Embrace

 

   Вече влезли в график, точно в 20:30 ч., на сцената излязоха един от стълбовете на пауър метъла - STRATOVARIUS. За последно ги видяхме през 2018 г., когато бяха на общо турне с любимката на българската публика Tarja. Преди това през 2011-а имаха два последователни концерта в два дни заедно с HELLOWEEN.

   Имайки предвид драмите покрай напускането на вездесъщия Timo Tolki, през 2008 г. и заболяването от рак на барабаниста Jorg Michael, си е направо облекчение да кажем, че за последните повече от 10 години групата е в постоянен състав и е непрекъснат участник (като изключим злощастната за всички групи 2020-21 година) на почти всички актуални летни фестивали, какъвто е и (вече) "Midalidare Rock". А именно Timo Kotipelto - вокали, Jens Johansson - клавишни, Lauri Porra - бас, Matias Kupiainen - китара и Rolf Pilve на барабаните.

   Споменавайки Джордж Р. Р. Мартин по-рано, в STRATOVARIUS свири Jens Johansson, който е брат на Anders Johansson, който бе в HAMMERFALL до 2014-а и двамата пък бяха с Yngwie Malmsteen, който ни дойде на гости само преди две седмици. Сложна сюжетна линия, но да се надяваме, че ще има по-малко убийства ;)

   Петият концерт и първи като фестивален у нас (както самия Kotipelto отбеляза), започна със "Survive" от едноименния и все още актуален албум от 2022-ра. От същия албум чухме също и "World on Fire" и "Frozen in Time". Като типичен северняк, Kotipelto не беше много по думите и правеше съвсем леки анонси преди всяка песен. Това, разбира се, е добре дошло за феновете, защото кой би искал да слуша дълги и заучени слова колко сме велики, вместо размазващи хитове като "Speed of Light" или "Black Diamond"? Все пак, по време на космическия им хит "Hunting High and Low" леденото сърце на Timo леко се отвори, за да си поиграе с публиката и да покажем, че можем да викаме по-силно "Hunting High... and Low!".

   Четвърти "смъртен грях"

Сетлист на STRATOVARIUS:
01. Survive
02. Eagleheart
03. Speed of Light
04. Paradise
05. World on Fire
06. Legions
07. Frozen in Time
08. Black Diamond
09. Unbreakable
10. Hunting High and Low

 

 

   Точно в 22:00 ч. съвсем тихо, нежно и спокойно Axel Rudi Pell се качи на сцената и застана в единия ѝ край, като малко срамежливо момченце. Все едно притеснявайки се от 10 000 човека, които бяха затаили дъх и чакаха първия негов риф. И той не закъсня.

   Започнаха силно с песен от новия си албум от тази година "Forever Strong". Вокалистът Johnny Gioel изскочи от някъде и докато човек го зърне вече беше в другия край на сцената. Ако мигнеш за секунда, беше на ръба на сцената. Загледаш се в екраните и хоп - той вече лежи по корем и те гледа право в очите. Подскача, бяга и, разбира се, пее като звяр. Звяр, държан над година без концерт с любимата си група. Защото това беше първия концерт на Axel Rudi Pell от май 2023 г. насам. Въпреки че италианецът често идва у нас и участва в различни проекти на български групи като SEVI и ERIDAN.

   Завъртя се серия от здрав, изгарящ хард рок с "Wildest Dreams" и "Strong as a Rock". Johnny не спираше да покрива километри на сцената все едно е Хари Кейн. Веднага след някое красиво соло на Axel Rudi Pell се чуваше неговия глас, който дали заради дългата почивка, дали заради хубавото вино на "Мидалидаре" звучеше феноменално.

   Освен класически хард рок, Axel Rudi Pell е известен с докосващите душата балади. Хиляди хора са плакали на "Forever Angel" или "Broken Heart", които за съжаление не успяхме да чуем. За сметка на това, чухме кавъра на "Hallelujah" и класическия хит, за който Axel Rudi Pell е казал на Johnny "пич, написах песен, която ще бъде в сърцата на хората завинаги". Става въпрос за размазващата душата "Oceans of Time" от далечната 1998 г.

   Последва "Fool, Fool" от "Black Moon Pyramid" (1997), за която Johnny спомена, че е поздрав за Jeff Scott Soto, който трябвало всъщност да бъде при тях в момента, но поради "операция на коляното, или нещо такова" не бил успял. Не стана много ясно дали това е истинска история или някаква закачка с бившия вокалист на Axel Rudi Pell от периода му с германската легенда.

   Преди да забият последната песен "Rock the Nation" от албума с кавър версии "Diamonds Unlocked" (2009) (в оригинал е на MONTROSE, американска група от 70-те години на миналия век), Johnny представи групата - стожера Axel Rudi Pell, барабаниста Andre Schneider, замествайки временно Bobby Rondinelli (екс-RAINBOW) и басиста Volker Krawczak, който е с него от самото начало на групата. Клавишните бяха поети от друга, не толкова известна личност, Ferdy Doernberg.

   Под бурните аплодисменти на публиката и с обещание за нов, хедлайнинг концерт, на който да чуем повечето им балади, Axel Rudi Pell и групата му освободиха сцената за MR. BIG.

   Пети "смъртен грях"

Сетлист на Axel Rudi Pell:
01. Forever Strong
02. Wildest Dreams
03. Strong as a Rock
04. Hallelujah
05. Oceans of Time
06. Masquerade Ball / Casbah
07. Fool Fool
08. Rock The Nation

 

   Колко са големи MR.BIG и дали трябва да бъдат хедлайнъри е въпрос на предварителни условия, преговори и данни за продажби на записи. Фактите говорят, че американската хард рок банда е създала хитови творби в периода 1988-2002 г. (до първото си разпадане) и събира своя фенска маса, която е особено вярна в далечната Япония. В момента групата е на турне почти в оригиналния си състав - Eric Martin (вокали), Billy Sheehan (бас) и Paul Gilbert (китара). Изключение прави само младият бразилец Edu Cominato на барабаните, който се присъедини наскоро към MR. BIG за настоящата им обиколка, втората част от "The Big Finish Tour", която започна именно снощи на "Midalidare Rock 2024".

   Смъртта на оригиналния барабанист Pat Torpey през 2018 г. почти сложи край на бандата, но миналата година те откриха идеален партньор в лицето на виртуозния мултиинструменталист Nick D’Virgilio (екс-SPOCK’S BEARD), с когото зад барабаните записаха засега (а може би и завинаги) последния си десети студиен албум. "Ten". Дискът бе пуснат в продажба само преди два дни, на 12 юли. Други концертни ангажименти на Nick обаче му попречиха да присъства снощи на шоуто в България.

   Донякъде изненадващо бе пълното отсъствие на новия албум в сетлиста и родната публика не можа да усети на живо вибриращата енергия на парчета като "Up On You" и "Good Luck Trying", които бяха разпространени като сингли през миналия месец. Настоящото турне "The Big Finish" обаче е преди всичко поклон към покойния Pat Torpey и отбелязване на 30-годишнината от най-успешния албум на MR. BIG, "Lean Into It" (1991). Фестивалната програма явно бе наложила някои съкращения на сетлиста и не чухме албума в неговата цялост, както бе изпълняван в първата част на турнето досега. Но най-важното не липсваше.

   Хиляди гърла щастливо пригласяха на емблемата на MR. BIG, парчето "To Be with You", за което Eric Martin можеше дори изцяло да остави микрофона, но не го направи. Всъщност редно е да се отбележи с какъв плам, страст и желание вокалистът продължава да изпълнява задълженията си, макар годините вече да са наложили отпечатък върху пеенето му. На момчешката му усмивка и чувството му за хумор обаче изобщо не са се отразили. Eric грабна акустична китара и със закачлив преход в стил фламенко се впусна в другия всеизвестен хит - кавъра на Cat Stevens "Wild World" - отново стабилно подкрепен от пеещата тълпа. Едва ли ще излъжем, ако кажем че над 80% от присъстващите бяха там именно заради тези две песни.

   Заклетите фенове пък се насладиха на едно друго, често пренебрегвано, баладично бижу в дискографията на американците – прочувствената "Just Take My Heart". Изобилстваше от възможности да отприщят енергията си и на ураганни резачки като "Addicted to That Rush" и "Colorado Bulldog", да не говорим за най-бързото двойно соло на бас и китара, когато Billy Sheehan и Paul Gilbert извадиха бормашините в разгара на "Daddy, Brother, Lover, Little Boy".

   Бързо измина един час и дойде време за кулминацията на концерта, която започна със соло на Billy Sheehan. Виртуозът показа майсторство, зашеметяваща игра с пръсти и впечатляваща мелодичност, рядко свързвана с инструмент като бас китарата. Солото гладко преля в едно пътуване назад във времето - "Shy Boy" от годините на Billy в TALAS, където се е изявявал и вокално. Музикалното пиршество завърши с още един кавър, "Baba O'Riley" на THE WHO, и горещи благодарности от Eric и Billy към българската публика, ощастливила ги по време на третото им, прощално посещение у нас.

   Шести "смъртен грях"

Сетлист на MR. BIG:
01. Addicted to That Rush
02. Take Cover
03. Daddy, Brother, Lover, Little Boy (The Electric Drill Song)
04. Alive and Kickin'
05. Green-Tinted Sixties Mind
06. Voodoo Kiss
07. Never Say Never
08. Just Take My Heart
09. My Kinda Woman
10. To Be With You
11. Wild World (Cat Stevens cover)
12. Colorado Bulldog
13. Bass Solo
14. Shy Boy (TALAS cover)
15. Baba O'Riley (THE WHO cover)

 

   Моля, господин главен редактор, сложете червена точка 18+! Всички под 14 години да спират четенето сега! Не защото искам да изразя мнението си за всички разотиващи се, които си мъкнеха рибарските столчета, шалтета, килимчета и пикник масички. Не заради късния час и ужасяваща липса на бира в кръвта, поради нещастието да съм шофьор тази вечер. А защото на сцената излизат ... MOTLEY CRUE! Е, явно все пак съм ударил 1-2 бири ...

   В 1:15 ч., близо 7 часа след началото на втория фестивален ден, публиката рязко намаля, но пък останалите заклети фенове, посрещнаха най-голямата група на този фестивал, която не бяхме виждали до сега в България, а именно американските глем шегаджии от STEEL PANTHER!

   Някой друг репортер би казал "Хубави момчета, ама се правят на клоуни." и репортажа би при приключил тук. Но не и този репортер. Впускам се в лириките, за които Майкъл Болтън със сигурност им се е обаждал, за да откупи правата, без никакви предпазни средства.

   Определено STEEL PANTHER не са за всеки и хейтърите отдавна трябва да са заспали. Сетлистът и комедийното шоу започнаха с единствената песен от творчеството им, която няма нужда от надпис "Да не се слуша от малки деца" – "Eyes of a Panther" от дебютния албум "Feel the Steel" (2009). Макар че след задълбочен спектрален анализ това си е определено песен за възрастна жена, която обича да се закача с по-малки момченца (cougar).

   След това Michael Starr ни запозна с плановете какво ще прави утре вечер и с какво ще се "задоволи" тази вечер благодарение на "Tomorrow Night" от "Balls Out" (2011).

   Тук започна частта, в която беше повече типична за "Супершоу Неведа", а именно комедия на много високо ниво тип Къци Въпцаров. Китаристът Satchel, облечен в страшно тесен жълт клин (чието истинско име е Russel Parish) представи групата като току-що влязла в класацията за 10-те най-добри метъл групи ... на този фестивал! На сцената е един от най-великите вокалисти, легенда на глем сцената, човек който е вдъхновил хиляди деца да поемат по неговия път ... да напуснат училище след втори клас - Michael Starr (истинско име Ralph Seanz). Голям кеф е, че MR. BIG са ги подгрявали, а Satchel е по-добър китарист от Paul Gilbert. "Какво стана с гея в групата, много често ме питат? (б.а. Визирайки напусналия басист Travis "Lexxi Foxx" Haley). А аз винаги им казвам - барабаниста Stix винаги е бил част от бандата!". Бурен смях от публиката. Stix, (с истинско име Darren Leade), ни показа своята импровизация на Rick Allen, барабаниста на DEF LEPPARD. Пъхна си лявата ръка в потника, удари няколко пъти барабаните в ритъма на "Pour Some Sugar On Me" и...

   Трябва да отворим една ГОЛЯМА скоба, че STEEL PANTHER са пародийна група. Парти група. Не случайно започнаха толкова късно. Всички тези тежки подигравки с техните колеги са добре режисирани и реално те се опитват да отдадат респект към групи, с които те са израснали. Преди години STEEL PANTHER бяха лично избрани от DEF LEPPARD за подгряваща група, както и от MOTLEY CRUE. Техните рифове и мелодии са или изцяло копирани или са семпли на техните кумири от VAN HALEN, MOTLEY CRUE, DEF LEPPARD, BON JOVI и други основополагащи групи за 80-те години. Така че трябва да приемем всичко, което виждаме и чуваме от STEEL PANTHER предимно с хумор, а не да сме си заврели главите в ... жълтите гащи на Satchel!

   ...Michael Starr му хвърли една палка да я хване с лявата си ръка, след което басистът Spyder каза, че Rick Allen бил "All right" (б.а. "Много точен от английски", но буквално преведено е "само десен"). "За всички присъстващи, които не знаят кой е Rick Allen, той е барабанист на DEF LEPPARD, който губи лявата си ръка в автомобилна катастрофа, тъй като е бил в колата с много кокаин и стриптийзьорка", каза Michael Starr на публиката, ".. и това е много рокендрол". С което, основната част от комедийно шоу завърши и започнаха пак да свирят естествено "Asian Hooker" отново от "Feel the Steel". След като хубаво се посмяхме на скечовете им, тази пиперлива песен за възможностите на жриците из цяла Азия, накара публиката да подскача и изобщо да не си личи, че часовникът спокойно си показва 1:30.

   "Ние сме образователна група" каза Satchel. Всички се съгласихме кимайки одобрително. Ние затова сме там. За да се образоваме. В случая получихме урок какво да правим, когато има много големи опашки на увеселителните паркове. Трябва просто да се качим на "Weenie Ride" (Balls Out) (б.а. Яздене на кренвирш) . Сигурен съм, много хора ще послушат съвета и на третия ден опашките пред детските увеселителни съоръжения на "Midalidare Rock" ще намалеят. Ама както е казал поетът - болката е временна, срамът е вечен.

   Ако не сте фенове на STEEL PANTHER, а сте чували случайно за тях, то най-вероятно сте попаднали или на "Death to All But Metal" или на "Community Property", като залагам на последната.

   За да е пълна картинката, не може да пееш за разюздан секс и изневяра, ако няма хубави момичета покрай теб. За вдъхновение, разбира се. По покана на Michael Starr на сцената се качиха момичета, а сигурно и момчета - вакханалията е голяма, които да танцуват под звуците на тази нежна песен. Няма значение дали си дошъл на феста с гадже, съпруг, баща...

   Същите момичета останаха на сцената и може би се разпознаха в "17 Girls In a Row", в която лиричният герой се хвали, че е преспал с цели 17 момичета в една нощ.

   За финал Michael Starr реши да ни заведе на пътешествие. На едно място във Франция, където танцуват голи момичета.

   С тези приятни преживявания и с много, много настроение STEEL PANTHER се разделиха с нас. Въпреки 5-минутното неспирно скандиране на "Още! Още!", което премина в "We Want More!", повече нямаше. Купонът свърши и се наложи последните оцелели неохотно да се разотидат и да се отдадат на презареждане (кой както го разбира). Само малцината, които отидоха на афтърпарти сцената под бялата тента, ги очакваше изненада в компанияа на Michael Starr до още по-малките часове.

   Седми "смъртен грях"

Сетлист на STEEL PANTHER:
01. Eyes of a Panther
02. Tomorrow Night
03. Asian Hooker
04. Just Like Tiger Woods
05. Friends with Benefits
06. Death to All But Metal
07. Weenie Ride
08. Community Property
09. 17 Girls in a Row
10. Gloryhole

   Последната вечер на "Midalidare Rock 2024" вече започва в компанията на SOUNDTRUCK, THE SILENT WEDDING, THE O’REILLYS AND THE PADDYHATS, BEAST IN BLACK и DEEP PURPLE. Репортаж от първия ден ви представихме още вчера.

 

Текст: Маруш "Луци" Денчев, Florimel, Whiplash
Снимки: Иво Канин

 

   От наситения втори фестивален ден на "Midalidare Rock 2024" можете да разгледате кадри в галериите ни:

Снимки на JELUSICK
Снимки на RHAPSODY OF FIRE
Снимки на PRIMAL FEAR
Снимки на STRATOVARIUS
Снимки на AXEL RUDI PELL
Снимки на MR. BIG
Снимки на STEEL PANTHER