Mario Duplantier от GOJIRA: "Посланията в музиката ни не са самоцел"

   Самобитност. Това е може би най-точното определение за GOJIRA във времена, в които мнозина авторитети смятат, че всичко в музиката е вече измислено, постигнато, направено, записано, издадено. Каквото и да кажем за GOJIRA, все ще е малко. Най-известната френска метъл банда издаде актуалния си албум "Fortitude" в края на април. Затова и "От другата страна" по радио "Варна" потърси барабаниста на групата Mario Duplantier, който даде специално интервю за предаването. Разговорът, който може да прочетете по-долу, е проведен със съдействието на българските представители на бандата "Орфей Мюзик".

Привет, Mario, поздравления за новия албум на GOJIRA "Fortitude". Как изглежда развитието на групата в него през твоите очи?
Напълно естествено. Не мисля, че сме изоставили изцяло тежестта. Комбинацията от всичко го поставя някъде по средата като звук. "Fortitude" е наистина зрял албум. Той е много добре обмислен. Всъщност вече не сме тийнейджъри. Започнахме GOJIRA, когато бях на 14. А сега съм на 40. Предизвикателство е да издадем албум, който покрива целия живот на групата, докато сме на тази възраст без да звучим твърде клиширано и карикатурно. По "Fortitude" работихме наистина много. Може би най-много от всичките ни издания. Спомням си времената, когато записвахме "The Way of All Flesh" и "From Mars to Sirius". Тогава бях на 20 и всичко ни се получаваше напълно естествено. Чувствахме, че точно така трябва да бъде. Въобще не се замисляхме върху начина, по който създавахме музика. Днес обаче този процес за нас е по-голямо предизвикателство. Но не мога да обясня защо е така. Както отбелязах, "Fortitude" е много зрял албум. В него напълно съзнателно се опитахме да създадем добър баланс между тежестта, прогресив елементите и поезията. В него има нещо женствено, нещо нежно, той е фин и в същото време грууви. Албумът е разнообразен, има динамика и резултатът ми доставя истинско удоволствие.

Защо тези стъпки напред са важни за GOJIRA при положение, че стилът на групата ви направлява?
Защото имаме необходимост да се чувстваме живи. Не искаме всеки един албум да е препродуциран. Имаме нужда от развитие, искаме постоянно да изненадваме самите себе си. Нуждаем се от предизвикателства, трябва да се самопредизвикваме, всеки път да изразяваме различна гама от емоции ни. Вземи пеенето на брат ми Joe, който е на 44 години. Той не иска да крещи през цялото време, защото днес е по-малко гневен, отколкото в миналото. Просто нещата, срещу които повишава глас сега, са по-малко. От тук знам, че той се стреми да прави по-мелодични вокали. Необходимо е да се наблюдаваш, да се опиташ, да се самоанализираш и да се опознаеш, да се разбереш, да си искрен със самия себе си. А това развитие е естественото.

Музиката ви е натоварена с много послания, свързани с околната среда. Смяташ ли, че с този агресивен стил, те могат да достигнат до повече хора?
Отново ще отбележа, че посланията в музиката ни не са самоцел. Всичко при нас е естествен процес на развитие. Ние правим онова, което искаме. Правила не съществуват. Ако свириш в блек метъл група, може би е естествено вокалите да са неразбираеми. GOJIRA не е блек метъл банда. При нас текстовете могат да се разберат много по-лесно, много по-лесно е да се докоснеш и да навлезеш в песните ни. Ние достигаме до много повече хора отколкото наистина екстремните групи. Смятам, че посланията ни постигат целите си. Промоцията на новия ни албум е впечатляваща тук, във Франция. Свирихме на живо по телевизията, бяхме поканени за участие в най-голямото национално радио. Французите наистина улавят посланията, които имаме в музиката ни. Ще ти дам пример с операция "Амазония", която реализирахме. Всеки е чувал за нея. И иска от нас да говорим по темата. Така че във Франция по отношение на горите в Амазония думата ни тежи. Климатичните промени са факт. Последствията от тях също. Музиката е добра възможност за нас да разпространяваме посланията си. Не знам дали тежестта отблъсква хората, няма значение какъв ни е стилът, дали е реге или джаз, ние говорим за онова, което смятаме за важно.

Защо е важно да се говори за тези проблеми?
Важно е, защото искаме да говорим за тях. Важно е, защото съществуването ни като хора е толкова крехко и чупливо. Всички плуваме в една лодка и ако на дъното ѝ има дупка, всички трябва да се погрижим да я запушим, за да не потънем. Нашата лодка е планетата Земя. И тя е нашия най-важен приоритет. Смятаме, че като човешка раса я заслужаваме, но трябва да бъдем много внимателни. Самите ние от GOJIRA сме израснали сред природата. Тя е любимото ни място. Обичам животните. За това и посланията ни са насочени в тази посока.

Има ли голяма дистанция между наивността на младостта и реализма на зрелостта при вас и в коя точка се намирате вие?
Трудно е да отговоря на този въпрос. Всъщност аз не съм изоставил наивността. Мога да определя начина, по който свиря на барабаните като много наивен. Когато съм зад сета, се чувствам като хлапе, което е страхотно, защото енергията е необуздана. Но е истина, че когато си на 40 и пишеш текстове, си на кръстопът и трябва да вземеш решение в каква посока да продължиш. Което ни прави по-малко наивни. Когато станах за първи път баща на 32 позагубих наивността си. При брат ми е същото, той също има деца. Когато ставаш баща, сам се принуждаваш да си по зрял и отговорен. Както и постоянно да търсиш баланса в живота. Така че наивността лека-полека започва да се изчерпа, когато преминеш 30-35.

Какво оставихте зад себе си, когато навлязохте още по-дълбоко в музикалния бизнес?
Не знам, защото аз все още изживявам мечтата си. Да свириш с METALLICA e сбъдната мечта, без значение колко голяма е групата ти. В миналото имах много предразсъдъци. Постоянно осъждах останалите. С METALLICA беше същото. Предполагах, че като голяма група постоянно се друсат и се държат отвратително с останалите. А всъщност дълбоко съм грешал. В момента и ние сме известни. Разпознават ни. Излизаме с известни личности и смятам, че голяма част от тях са супер отдадени и честни. И отстояват истината. Самият аз изживявам мечата си и при мен няма толкова много разочарования. Парите са едно от тях, защото дори и да си в голяма група, те не са чак толкова много. Освен посоченото, нямам никакви други разочарования.

Намираш ли нещо по-интересно от процеса на създаване на музика днес, отколкото в миналото?
Днес за нас е голямо предизвикателство да създаваме добра музика. В миналото процесът беше като във вулкан. Нещата просто изригваха. Тогава не мислехме за тези неща, не правехме демо записи, просто заедно с останалите от групата създавахме песните, след което се прехвърляхме в студиото и записвахме всичко. Днес отдаваме много по-голямо значение на предварителната работа. А сега, когато създадем нещо велико, го считаме за голямо постижение. Преди композирането беше естествен процес за нас. Днес музиката ни е по-слушаема, защото вече не става дума само за скорост и наличието на жесток риф. Сега имаме нужда от много елементи, за да оформим една песен на GOJIRA, защото сме много придирчиви и критични. Днес търсим комбинацията от енергия, груув, интелигентни текстове, имаме нужда от мелодии и рифове. В миналото тези детайли не ни интересуваха чак толкова много. Знам, че в момента сме се превърнали в по-добри композитори. Но това е доста субективно, защото някои от феновете ни предпочитат суровата енергия на началото. Обаче, ако си пуснеш първия ни албум, ще усетиш, че той звучи не точно евтино, но не е толкова добър, колкото тези, които издаваме днес.

Важно ли е за една банда да има ясни послания, които да са във връзка с реалността?
За нас е важно, но не бих си позволил да съдя останалите. Не искам да съм човекът, който ще каже, че всички трябва да имат силни послания в композициите си. Музиката е абстрактно изкуство. Ако предпочиташ абстрактни текстове, чудесно. Ако решиш те да са свързани с кръв и извращения както при CANNIBAL CORPSE, също няма проблем. Дори не бих желал всеки да говори за проблеми и околната среда. За нас е важно, но е без значение дали го правят всички или само неколцина. Прави онова, което искаш. Пиши за това, което искаш. Артистичната свобода и изразяване са важни в случая. Ние се чувстваме чудесно, когато създадем нещо, когато пеем или свирим. Основната цел пред мен като музикант е да се чувствам добре.

Тогава вие сте повече шоумени или повече артисти?
И двете. Аз съм и двете. Когато съм на концерт, аз съм шоумен, защото се забавлявам, смея се, правя физиономии, скачам от ударните, свиря шумно, опитвам се да създавам настроение. Винаги съм искал тези изпълнения да са забавни. Имаме на сцената дим, пироефекти, специално осветление. Това са приятни моменти и тогава става въпрос за забавление. И в същото време ние сме музиканти. Това е нашата работа. Обичаме музиката, придирчиви сме, работим върху детайлите. Така че сме както шоумени, така и музиканти. И двете.

Каква сила на духа е необходима, за да си здраво стъпил на земята и в същото време да летиш?
Трябва да си спокоен, разсъдлив, да си в хармония, да се грижиш за семейството си и за групата си. Трябва да откриеш тези неща, за да можеш да канализираш енергията си за създаването на нещо хубаво. Необходима е сила, за да си добър баща. Всеки баща всеки ден се нуждае от нея. Също така тя е необходима, за да си примерен гражданин и добър музикант, както и добър барабанист в моя случай. Трябва да работиш здраво, трябва да си винаги на линия, да се развиваш постоянно. Всеки ден се нуждаеш от сила и кураж, всеки един ден от живота си.

Замисляш ли се какво ще оставим след себе си на следващите поколения?
Абсолютно. Тревожа се и в същото време не чак толкова. От една страна това, което ще оставим, навява лоши мисли, от друга - човек винаги върви напред, човечеството се е развило много. Демокрацията по света става все повече. Трябва да отбележа, обаче, че съм роден във Франция и тук проблемите не са чак толкова големи. Щастлив съм, че родината ми е Франция. Знам, че не навсякъде по света е така. Но ако сравнявам нещата с миналото отпреди 100 години, тогава е имало Световни войни. Днес се чувствам добре. Постигнал съм всичко, което съм пожелал. Сънят ми е сън, имам всеки ден храна на масата. Светът прогресира. Разбира се, че има проблеми и един от най-големите е свързан с климатичните промени. И един ден, ако човешката раса изчезне, за планетата няма да е катастрофално. Този проблем, ще е проблем основно за хората. А планетата ще се възстанови. На нея не ѝ пука за нас.