Mikael Stanne (DARK TRANQUILLITY): "Обичам забавлението без правила и ограничения, просто се хвърляй с главата напред"

   DARK TRANQUILLITY, заедно с AT THE GATES и IN FLAMES поставиха началото на т.нар. "шведска мелодична дет метъл сцена" в началото на 90-те години на миналия век. На 25 април DARK TRANQUILLITY отново ще свирят в България, при това със специални гости MOONSPELL (поръчай билет онлайн). Съпорт са HIRAES. DARK TRANQUILLITY и MOONSPELL вече бяха заедно в София преди три години отново по покана на "BGTSC" (в рамките на "Sofia Metal Fest"), но тогава с разменени хедлайнинг позиции. Този път концертът е част от "Endtime Signals Tour" на DARK TRANQUILLITY в подкрепа на последния им албум.

   Интервюто с фронтмена на групата Mikael Stanne, което може да прочетете по-долу, е излъчено в предаването "От другата страна" по радио "Варна" на 14 април.

Привет, Mikael, как си?
Добре съм, добре съм. Доволен съм, че съм си за кратко вкъщи.

Как е положението в Швеция?
Върнах се преди няколко дни от Азия и Финландия. Доста концерти направихме. За това и е се радвам, че съм си у дома. Това е напълно достатъчно. Ще си почина и ще се подготвя за предстоящите турнета. Всичко е както трябва.

Усети ли разликата между азиатските и европейските фенове?
Със сигурност. Това е съвсем естествено. Беше интересно. Бяхме в Австралия. За първи път свирихме в Тайланд. Отскочихме и до Сингапур. И там не бяхме свирили преди. Супер беше да се завърнем в Китай след десет години или нещо такова. Беше интересно да видим как феновете реагират на групата, как възприемат музиката ни. Много ясно мога да заявя, че много хора не са ни виждали на живо. А това е винаги очарователно. Дори е страхотно просто да видиш как им се отразява нашата музика въпреки очакванията, които са имали. В Азия е много различно и наистина ми харесва. Няколко пъти свирихме в нови градове, което не се случва толкова често на този етап от кариерата ни.

А откриваш ли разлики в начина, по който интерпретират музиката на DARK TRANQUILLITY?
Определено смятам, че има такива. Бих обяснил така. Както ние възприемаме музиката от Америка, от Германия или Англия по различен начин, така е и с азиатците. По-различно е. Все едно за основа на интерпретацията служи територията, на която са израснали феновете. Което е доста интересно. Моето пеене по скандинавски или северен маниер за тях означава нещо друго. Е, може би е разбираемо за някого от Азия. Но смятам, че настроението, музиката, мелодиите и начинът, по който комуникираме, са донякъде универсални, независимо от местната интерпретация. Надявам се, че тези неща преминават териториалните бариери, ако ги има. Интересно е да откриваш разликите и в какво се крие техният произход. Който е свързан с начина, по който се слуша музиката в различните части на света. Със сигурност е така и е фантастично, че имаме възможност да го усетим.

Скоро ви предстои поредният концерт в България. Предполагам, че ще наблегнете на новия албум на DARK TRANQUILLITY "Endtime Signals"?
Това е втората част от турнето в подкрепа на новия ни албум. И беше някак очарователно, че всички в групата се чувствахме много комфортно един с друг по време на първата част. С Christian Jansson, Peter Lyse Karmark и Joakim Strandberg-Nilsson сме сигурни, че можем да направим абсолютно всичко. Става интересно, когато започнем да избистряме възможностите по отношение на сетлиста за турнето. Още преди да е започнало, знаем че ще звучим по-добре от преди. Сега работим по различен начин. Постоянно се подхвърлят идеи за изпълнение на някоя песен. И няколко седмици по-късно става точно това. И тя е успешна и звучи невероятно. Преди да започнем поредната обиколка, решихме че ще преразгледаме някои от старите композиции, които може би не сме свирили достатъчно или никога не сме изпълнявали на живо. Преживяването наистина е страхотно. В сетлиста има много нов материал. Което е разбираемо, но заедно с него и много изненади, както и страхотни композиции, които преди не сме изпълнявали пред публика или никога не сме свирили в някои от градовете или страните, през които минава турнето. Също така, на тези концерти направихме така, че всяко изпълнение на сцената да бъде представено и визуално. Изкуството на Niklas Sundin е тясно свързано с нашата музика. И сме го обединил по начин както никога преди. Завърнахме се от първата част от турнето с усещането, че то е абсолютно най-любимото ни от всички досега. Може би най-доброто, което някога сме правили по отношение на начина, по който го представяме, по отношение на начина, по който се чувствахме, реакцията на публиката. В даден аспект поехме контрола върху всеки отделен елемент, както и от всяко едно от изпълненията. Понякога просто трябва да се адаптираш към ситуацията, в която си попаднал. Но за това турне сами зададохме тона. Което означаваше, че се получи точно това, което възнамерявахме да направим, и нищо друго. Беше много освобождаващо и фантастично преживяване. Нямам търпение отново да ми се случи. И в същото време да видя пред нас много хора, които не са виждали шоуто, защото е страхотно.

30 години по-късно за каква част от турнетата, които правите, разчитате на опита и за каква част на рутината?
Със сигурност сме натрупали доста опит, за да можем да вършим нещата рутинно. Рутината е в начина, по който пътуваме, в начина, по който влизаме в залите и подготовката за концертите. Но дори когато се качим на сцената, знаейки, че всичко работи, като трябва и вярвайки, че всичко е наредено така, както сме го поискали (защото това ни прави по-добри изпълнители заради начина, по който свирим), едно шоу никога не е рутинно. Това им харесвам на концертите. Ако някога почувствам, че шоуто е поредното шоу или го правим, защото в договора ни е записано, че трябва да свирим, тогава много лесно ще изгубя интерес към подобни прояви. Там на сцената трябва да има елемент на хаос, който е породен от залата, от публиката, от настроението, от атмосферата. Знаеш, че петък вечер се отразява по един начин на настроението. При понеделниците е съвсем различно и ние трябва да направим така, че да му повлияем. Любимият ми момент е неизвестността. Качваш се на сцената без очаквания, без предварително култивирана представа. Знаеш, че всичко с онова, което правим, ще бъде наред, но останалото зависи от настроението и атмосферата на дадената вечер. Обожавам тези моменти. Може да планираме напред, да направим така, че да сме сигурни че всичко е подготвено по възможно най-добрия начин. Но на сцената може да се случи абсолютно всичко. Наистина ценя тази неизвестност и така трябва да бъде. Понякога дори не отивам да видя сцената. Така или иначе ще се кача на нея. Искам да бъда изненадан.

Когато сте на сцената следвате ли стриктно структурата на песните или духът ви ви кара да импровизирате?
Понякога става така, че някое изпълнение се превръща в нова интерпретация на дадена песен. И по-специално, когато свирим по-стария материал. Опитваме се да сме възможно най-автентични в пресъздаването на онова, което хората очакват и в онова, което аз и останалите харесваме в песента. Но също така е забавно да я осъвременим. Да използваме при нейното изпълнение натрупаните знания и силните страни, които имаме днес. Примерно днес при ударните скоростта е по-постоянна. Груувът е друг. В същото време Johan е различен китарист от Niklas Sundin. Свири песните по начин, различен от стила на Niklas. Винаги има по нещо ново. Всеки подхожда с голямо уважение към първоизточника. Изпълнението трябва най-малкото също да толкова добро. Но в същото време може и да е по-добро. Martin променя някои детайли, когато става въпрос за звука на клавирите и звуковата атмосфера. Самият аз също добавям по нещо, защото смятам, че на някоя песен то ѝ е липсвало, когато сме я записвали. Винаги има промени. Обичам да мисля, че всеки път, когато изпълняваме дадена композиция, която сме свирили милиони пъти, вкарваме по нещо ново в нея. Което може би зависи от настроението ни през деня. Поне при мен е така. Мога да интерпретирам някои от текстовете, за да придобият друго значение за мен в този ден, в зависимост от това как се чувствам или как ми е повлияла ситуацията в групата. За мен няма смисъл да изпълняваме песните точно по начина, по който сме ги записали. Това не е никак забавно.

Когато изпълнявате старите песни на DARK TRANQUILLITY, опитвате ли се да съхраните духа на времето, в което са били записани или ги осъвременявате?
Искаме да ги пресъздадем възможно най-вярно, но в същото време ги изпълняваме по различен начин. Научили сме толкова много през годините и би било странно да ги следваме едно към едно. Когато избираме стари песни, ни е доста трудно да ги изпълним след толкова години все едно имаме по-малко умения и опит, за да звучат така, както в албума. Въпросът е те да бъдат обновени на база уменията и опита, които имаме днес, и с които не сме разполагали в миналото. Самият аз постоянно посещавам концерти. Слушам любимите си групи, които изпълняват и стари песни. Чувам ги на живо и смятам, че са точно така, както ги помня. Но, когато се заслушам, разбирам че те са различни. Струват ми се актуализирани, но по естествен начин. Точно това се опитваме да правим и ние. Не мисля, че има някой, който си тръгва от наш концерт, с мисълта, че новият ни стил не му харесва. Ние се отнасяме с уважение към неговата основа и поддържаме развитието му. И мисля, че стилът ни днес звучи по-добре. Така че, ако решим да запишем лайв албум или ако си пуснеш някои от живите ни изпълнения онлайн, ще чуеш колко точно изпълняваме старите песни, но те звучат по-добре.

За какво мислиш, когато си на сцената?
Много неща могат да ти минат през главата, докато пееш или свириш. Най-лошото става, когато си много разсеян или се налага да мислиш за нещо. Може би проблем вкъщи, за който се тревожиш. Това е най-лошата част. Най-добрата е, когато си напълно концентриран върху песните, инвестираш цялото си внимание в публиката и няма нищо, което да те разсейва. В повечето случаи става точно това. Може да си разконцентриран, може да си уморен, да си зает през деня. Има милиони неща, които да ангажират вниманието ти. Но след като се качиш на сцената, чуеш интрото и мониторните слушалки са поставени, всичко останало изчезва. И можеш да инвестираш цялото си същество в концерта. Обичам тези състояния. Разбира се, че има моменти, когато съм на сцената, в които се замислям, какво ще правя след концерта. Което е ужасно. Обикновено започвам да се мразя, когато това стане. Разбира се, случва се на всеки да се почувства по този начин. Любимото ми в девет от десет случая е пълното ми фокусиране върху онова, което трябва да правя. Защото има много песни, много текстове, много тънкости в едно изпълнение. В същото време трябва да се впиша в публиката, да общувам с нея по някакъв начин. Т.е. трябва да присъствам в момента. Да съм там сега. Иначе според мен ще проява неискреност. А това, че не съм там 100 процента, ще бъде лесно забелязано от феновете.

Случвало ли ти се е понякога да си забравиш текстовете?
Разбира се. По някоя дума тук и там. Мисля, че съм създал повече от 300 песни. Така че от време на време мога да се прецакам. Понякога попадам в мозъчна аномалия. Така му казваме на това състояние. Засядам и не мога да си спомня правилното продължение. Дори и да знам какво е, всеки път, когато достигна до определен момент, съм в затруднение да си спомня как продължава всичко. Един вид продължавам да повтарям една и съща грешка отново и отново. Лесно се изпада в подобно състояние. А в същото време съм отделил време да напиша текста, да го запиша. Изпълнявам тези песни многократно и пак се стига до това забиване. Както ти казах, в момента опитваме с композиции, които не сме свирили отдавна и срещаме трудности да се сетим какво стои зад тях, както и да ги запомним. Всичко е наред, когато се връщаме към тях. Оправяме се. В главата ми постоянно звучат толкова много песни, които би трябвало да присъстват в сетлиста.

Честно ли е да се каже, че с възрастта и опита като музикант си склонен да жертваш част от необуздаността на музиката в името на по-рационалното и фокусираното създаване на песни.
Със сигурност. С годините губиш част от тази необуздана енергия, която си имал на 20. Когато не знаеш какво правиш, но знаеш какво искаш. Когато става въпрос за групи, които обичам, любими са ми първият и вторият им албум, в които е закодирана цялата амбициозност на музикантите и тяхната енергия. И не толкова техните умения, талант и опитът в писането на песни. Има нещо в това. Има нещо в тази енергия, която прави албумите интересни и хващащи. Много е лесно да се върнеш назад и да попаднеш в капана на работещите формули. Да ги използваш постоянно, защото знаеш, че работят. Когато разбереш как да пишеш песни, продължаваш да го експлоатираш отново и отново. Смятам това за капан, в който много банди попадат. Надявам се, че успяваме да го избегнем. Разбира се, опитваш се да рационализираш нещата, за да ги направиш колкото е възможно по-ефективни. И по пътя се научаваш да комуникираш по-ефективно. Научаваш се как да изградиш емоция, как да се свържеш по-добре с публиката, както и да дадеш на слушателя нещо различно и някак си уникално. Научаването на това отнема време. Навлизането в него също. Избягвайки формулите, не смятам, че губиш твърде много. По-скоро подобряваш нещата, които вече имаш. Но знам какво имаш предвид. Виждам много групи, които смятат, че нещо вече не е интересно и се променят, а ти харесваш тази сурова енергия и нерафинирана сила. Знам, че е трудно да ги запазиш на същото ниво 30 години по-късно. Обаче, можеш да се фокусираш върху други неща и да пресъздадеш дори още по-силно емоционалните моменти, когато знаеш как да го направиш. Нещо, което преди това не си знаел как става.

Бихме ли могли да кажем, че мъдростта, която идва с възрастта, рядко се пренася в музиката? Защото някои от най-важните албуми на всички времена, са създадени от много млади хора, а не от опитни ветерани?
Точно това дискутирахме в предишния въпрос. Според мен се получава така, защото като млад не знаеш точно какво правиш, но притежаваш силна воля и страст за него. По този начин изграждаш и стила си. За групите е много лесно да се опитат да пресъздадат нещо, което са създали преди. Но в крайна сметка ще се провалят, когато го направят. Невъзможно е тази интензивност и страст да бъдат фалшифицирани. Не можеш да фалшифицираш суровата енергия на младостта. И предпочитам наивната младост пред момента, в който бандите започват да поправят всичко в количества, които не предпочитам да чувам. Поправянето е приемливо по друг начин. Иначе съм съгласен с теб. Някои от най-любимите ми албуми са създадени от 25-годишни музиканти.

Има ли пределна възраст при изпълняването на екстремна музика?
Не, няма. Но, разбира се, в някакъв момент се стига до определена възраст, в която издръжливостта вече я няма. Поддържането на форма е трудно или разни неща вече се помнят трудно. Това идва с възрастта. Но докато се чувстваш добре, можеш да продължаваш. Бил съм на много концерти, на които съм чувствал, че групата на сцената е преминала вече разцвета си, така да се изразя. Нали знаеш онази мисъл, че е трябвало да се откажат преди няколко години. За щастие ние от DARK TRANQUILLITY сме достатъчно прозорливи да познаем момента и да се откажем, когато го достигнем. Мисля, че пред нас има още няколко години в настоящото темпо.

Би ли споменал един метъл албум, който намираш за много изискан и в същото време напълно нерафиниран?
Такива са много от прог албумите, които харесвам. Един от вечно най-любимите ми е "Close to the Edge" на YES. Той е всичко това. Той е маниакален, грандиозен и в същото време обикновен. В него има всичко. Отнема месеци да откриеш и осъзнаеш всички елементи и детайли в музиката. Обичам го. Това е един от албумите, в колекцията им, който слушам най-много. Обичам този контролиран хаос, при който си достатъчно умел, за да направиш каквото и да е, но след това решаваш да се насочиш в конкретна посока. В същото време харесвам и обратния процес. Един от любимите ми албуми е "Illusions" на SADUS. Хлапета, които здраво се опитват да звучат жестоко, бързо и интензивно. Това се вижда, но те не могат да го направят. Защото е твърде бързо, твърде технично, твърде лудо. Обожавам го. Същото е и при банди като ATHEIST и останалите стари прогресив дет групи, с които съм израснал като NOCTURNUS. Обичам подобен подход. Искаш толкова много, на ако го усъвършенстваш, ще го загубиш. Вземи групи като METALLICA. Ако започнат да свирят с метроном, ще загубят цялата енергия, която вкарват в музиката си. Една от любимите ми групи е KREATOR. Имаха за известно време друг барабанист. Ами, те не бяха същата банда. Всичко при тях беше организирано, създадено по схема. Не можех да ги издържа. Винаги търся онзи хаотичен елемент в музиката. Определено може да си най-способният музикант и в същото време да предложиш нещо лудо, което е напълно неразбираемо. Харесвам този подход.

Коя песен на DARK TRANQUILLITY е вашата "Smoke on the Water"?
Не мисля, че имаме толкова отличителна песен. И сме щастливи от този факт. Имаме композиции като "Misery's Crown", която изпълняваме всеки път. "The Wonders at Your Feet" например е много директна и май се доближава до отговора. "Punish My Heaven" беше една от тези композиции, които в по-ранните години бяха основна част от сета, защото определяха звука ни през 90-те. Така че имаме няколко песни и не бих отличил само една, както е във въпроса. Нямаме една единствена песен, която всеки иска да чува непрекъснато. Много съм щастлив и горд с този факт. Защото при нас не става въпрос само за един албум или за една песен, които се открояват много пред другите. Това би означавало, че публиката ни не познава изданията ни и просто слуша само няколко парчета. Това с нас не се случва и съм щастлив от този факт.

Ако имаше шанса да срещнеш 20-годишния Mikael Stanne, какъв съвет би му дал?
Може би да започне да се доверява на хората, с които работи. Също така може би да се откаже от някои от нещата, за които бях толкова непреклонен. Не търпях намеси. Харесваме това, което харесваме, и искаме да сме сигурни, че хората го разбират. Когато основахме групата, специално аз и Niklas бяхме категорични, че никой не може да ни казва каква да е бандата, какво да правим и какво да не правим. Не искахме лейбълите да ни се месят в нищо, не искахме продуценти и мениджъри. Бяхме на мнение, че ние знаем най-добре. И може би не беше точно така. Щастлив съм от всичко научено по време на този процес и как го обърнахме в наша полза толкова рано. Но мисля, че нещата може би щяха да се развият по-гладко, ако малко повече се бяхме доверили на хората

Кой е твоят най-рокендрол момент?
Зависи какво значение влагаш в това. В живота на турне има толкова рокендрол. Правили сме много глупави неща, за които съжаляваме. И тук става въпрос за отрицателните рокендрол моменти като разбиването на бекстейджа, оставяли сме пълно опустошение след себе си. Не е било нещо, което сме си поставили за цел или сме искали. Просто така ставаше. В средата на първото десетилетие от новия век бяхме в период на някакво прекаляване и невъздържание, в който изследвахме колко далече можем да стигнем. Нещо като "колкото повече, толкова по-добре". Без средно положение. При всичко. Всичко трябваше да бъде изнесено до крайност. До максимума. Иначе не о смятахме за интересно. Тези неща са част от живота на музиканта. Причината, да си в група и донякъде да се наслаждаваш на този начин на живот, е че можеш да правиш на практика всичко. И да можеш на практика да правиш всичко и да ес измъкваш, е част от онова, което означава рокендрола. Въпреки че си пораснал, можеш да се държиш като дете. Обичам го това. Обичам, когато можеш да си просто безотговорен и глупав, и да се съсредоточиш върху забавлението. Любимото ми. Няма правила или ограничения. Просто се хвърляй с главата напред.