Brendan Perry: "DEAD CAN DANCE подхождат към изпълненията си като към класически концерти"

   DEAD CAN DANCE е група, която дълго време не бе посещавала България. DEAD CAN DANCE е група, която привличаше фенове от България до съседни страни, винаги когато имаше концерт наблизо. И макар и Brendan Perry, и Lisa Gerrard да ни бяха гостували по отделно, до 2019 г. не бяхме имали удоволствието да се насладим на живо на представление на DCD. Тогава групата изнесе великолепен концерт в Античния театър в Пловдив, а на 14 май, отново по покана на "EventEase", ще гостува в София. Събитието ще се състои в Зала 1 на НДК (поръчай билет онлайн).

   Към края на миналия месец радио "Z-Rock" излъчи интервю с Perry, което бе любезно предоставено и на нашия сайт. Разговорът с легендарния музикант, който ще намерите по-долу, е на Краси Москов.

Здравейте, мистър Perry! Как сте?
Добре съм, благодаря.

Липсваше ли ви сцената? От колко време не сте имали концерти, без значение дали с DEAD CAN DANCE или соло?
Повече от две години. Мисля, че две години и половина. Това е много дълъг период от време. Да, разбира се. Нашият живот досега е бил така устроен, че винаги сме планирали концерти минимум два или три месеца в годината. Всяка година. И сме смятали, че така ще бъде, докато сме в състояние да го правим, докато здравето ни позволява. Имахме много дълго турне през 2019 г. и смятахме да продължим в следващите години, но ето какво се оказа - практически бяхме принудени да се пенсионираме преждевременно.

Е, не още, не още.
Да, хахаха. Но аз прекарах последната година, знаейки, че в края на краищата ще се завърнем и ще можем отново да правим концерти. През цялата минала година бях стопроцентово отдаден на това, да работя върху нови аранжименти и върху продукцията на новия концертен сет на DEAD CAN DANCE. За пръв път през живота ми се случва да отделя толкова много време на това. Случвало ми се е да се фокусирам за година върху създаването на нова албум, но сега наистна за пръв път се случи да насоча вниманието си за толкова дълъг период върху това, как да изглеждат концертите на групата, знаейки, че през тази година ще можем да се върнем на сцената и да представим тази музика.

Бяхте в България през 2019 г., точно преди надигането на тази пандемия. Помните ли този концерт в Пловдив?
О, да, помня го. Беше на рождения ми ден.

Да, точно така. По мнението на всички, имам предвид наистина всички, този концерт беше абсолютно съвършен. Възможно ли е изобщо този път да го надминете, да направите още по-добър?
О, да, убеден съм. Колкото и да беше добър онзи концерт, новите ни ще бъдат от много по-висока класа. Встрани от големите подобрения в аранжиментите на песните, за които вече стана дума, ние вече имаме много по-добро оборудване.
Имаме много по-добри технологии, които използваме за звука и за цялостното ни изпълнение. В момента сме много по-добри.

Със същите музиканти, с които бяхте през 2019 г., ли се завръщате сега?
Да, ще бъдем със същите музиканти, с изключение на David - нашия перкусионист. Ще бъдем седем човека.

Възнамерявате ли да правите промени в сетлиста и ако да, в каква посока ще бъдат тези промени?
Отново ще включим песни от целия ни музикален каталог. Голямата разлика този път ще бъде в това, че на предстоящото турне ще пеем като хорова група. Шестима от нас, тоест, почти всички, ще пеем в хорова хармония. Досега сме го правили един или два пъти и то за отделни песни. Този път минимум половината от нашия сет, с други думи, поне около час, ще бъде хорово изпълнение. Ще изпълняваме стара музика, но аранжирана по нов начин, с акцент върху пеенето. Мисля, че ще ви въздейства наистина силно. Знам, че в България обичате своята традиция на хорово пеене.

Да, така е.
Бих казал, че това е една от най-драматичните промени. Брат ми Robert ще се включи много по-интензивно на перкусиите този път. Според мен той е отличен перкусионист. Наистина се вълнуваме от това, което ни предстои.

Предния път забелязах, че и двамата с Lisa не говорите между песните. Защо? Оставяте музиката сама да говори за себе си или има нещо друго?
За нас няма нужда да говорим помежду си или с когото и да е, освен ако няма нещо, свързано с музиката или някакъв технически проблем. Истината е, че от самото начало на съществуването на групата ние подхождаме към изпълненията си като към класически концерти. Постановката ни и отношението ни са като за такъв тип концерти. Поради тази причина свирим и на такъв тип места - подходящи за класическа музика. Не свирим в зали за правостоящи. Много добре осъзнаваме, че природата на песните ни изисква концентрация и фокусиране както от страна на публиката, така и от наша страна. Това не е рокендрол. Не е нещо, което можеш да правиш веднага, след като отвориш очите си след сън. Не е нещо, за което просто трябва да отработиш някои сценични движения. Изисква се голяма концентрация да свириш такава музика. Много неща се променят за нас по време на концерт. Сменяме различни инструменти. Всеки в групата свири на няколко инструмента. Поне на два или три. Всички сме мултиинструменталисти и трябва да се фокусираме върху това, което правим, за да се получи добре.

Как композирате тази музика, за която говорите - музиката на DEAD CAN DANCE? Събирате се в студиото или в репетиционната и го правите заедно или по-скоро си обменяте идеи дистанционно?
От няколко години сме принудени да работим разделени, от разстояние. Единствено в началото, когато аз и Lisa живеехме на едно и също място, създаването на музика беше съвместен процес в пълния смисъл. Не мога да кажа, че сега не е съвместен, но вече не е до такава степен. Lisa живее в Австралия, аз живея във Франция, така че, нещата не са перфектни в това отношение. Аз смятам, че работата онлайн не е съвсем пълноценна. Не можеш да получиш същата динамика чрез интернет общуване. Съвсем различно е, когато сте един до друг. В момента си говорим за евентуален нов проект на DEAD CAN DANCE и ще се опитаме да го доразвием по време на турнето. Предстои ни дълго европейско турне - два месеца. Така че, ще прекараме заедно доста повече време, отколкото в последните няколко години. Надявам се, че ще успеем да поработим върху този проект, който имам в главата си.

Как Вие лично успявате да отделите процеса на композиране на музика за DEAD CAN DANCE от процеса на композиране като солов артист? Разликата между тях е очевидна, но каква е разликата в личния Ви подход?
Да, трудно е да се отговори на този въпрос. Имам три солови албума, всички много различни помежду си.

Харесват ми.
Благодаря. Да, мисля че измежду тях "Arc" вероятно се доближава най-много до звученето на DEAD CAN DANCE, докато вторият следва увлечението ми към акустичния фолк, блус, а съвсем отскоро и албумът с гръцка ребетика. Истината е, че не обичам да се повтарям. Обичам да изследвам нови музикални територии с всеки албум и няма значение дали пиша за себе си или за DEAD CAN DANCE. "Dionysus", например, е уникален албум. Притежава отличителната стилистика на DEAD CAN DANCE, разбира се, но е нова концепция, в която се впускаме. Затова се опитваме всеки път правим нещо различно. Правя го, защото обичам предизвикателствата. Мисля, че това е важно за мен - да мога да се наслаждавам на процеса, той да се превърне в изследователско пътешествие, без значение дали откривам нови музикални форми, нови инструменти, или нови начини на звукоизвличане. Това е много важно за мен и ме мотивира да правя музика вече 45 години. Наистина е много важно.

Казахте "откриване". Слушате ли нова музика, имам предвид нови артисти, не нови албуми от вече утвърдени имена?
Да, понякога. Приятели ме питат, "Хей, слушал ли си тази нова група или този нов артист?", но аз не слушам радио например, не слушам нова музика, която звучи по радиото. Не ми е приятно. Имам предвид, мога да отделя час да послушам и дори да открия едно-две неща, които да ми харесат, но това е много малък процент и за мен е пълна загуба на време, защото, за съжаление, липсва оригиналност. Мисля, че има много нови открития, но има твърде и много копиране в музиката - да гледа към миналото и да подражава по папагалски начин. Не мога да чуя самите артисти, техния неподражаем глас. С други думи, чувам музикалния жанр, но не и самия артист. Чувам много вокалисти - певци, те просто подражават едни на други. Станало е толкова еднообразно, а гласовете изначално са толкова самобитни, че са мен е странно защо някой би искал да подражава на някой друг, когато може да звучи като себе си и да бъде уникален. Освен това, слушам много музика, но толкова много е записано през десетилетията, през целия 20 век до наши дни, че все още откривам "нови стари" песни, ако мога така да се изразя. Изглежда безгранично, разбирате ли, мисля, че ще ми трябва още един живот.

Да, наистина е така. Живеем в странни времена, особено последните две години. Могат ли тези две години да бъдат вдъхновяващи що се отнася до създаването на музика?
Ами, и да, и не. Аз например съм късметлия, имам домашното си студио, мога да работя дори и да избухне световна война. Ако искам, мога да се заключа вкъщи и да продължа да работя.
Но си мисля за други хора, групи и артисти, които в днешно време разчитат предимно на концерти, за да си набавят доходи, защото печалбата от записи не е голяма, особено ако имате предвид процентите, които "Apple Music", "Spotify" и другите стрийминг платформи плащат на артистите. За тези хора беше много трудно, освен ако нямат някой посредник, студио или проект, през който да канализират идеите си през тези две години. Но пък беше интересно. Все още чакам да чуя музика, която директно да адресира през какво минава светът по време на пандемията. Чул съм много малко подобна музика. Мисля, че основно това се случва на политическата сцена, там в момента текат промени. Но за мен, както казах и преди, последната година беше посветена изцяло на това да направя тези концерти по най-добрия начин с нови аранжименти и продукция.

Как се промени обществото, преминавайки през този мрачен период?
Ами, по някакъв начин вече бяхме тръгнали на това ужасно пътешествие, което доведе то завръщане на популистката политика под формата на хора като Тръмп и трайното завръщане на предишните автократични диктатори, които сега се появяват в Източна Европа. Този тип популистка политика, която използва Интернет, за да накара малцинството да звучи като мнозинство и да мотивира хората за политическа промяна. Това е най-голямото предизвикателство за демокрацията на Запада, защото за тези демокрации са трудно извоювани в миналото. Минали са векове във войни и борба за това, да живеем в мир и за правата на жените, примерно. Но това малцинство е решено да върне времето назад, да промени това и да се върне към предишните тиранични диктатури по модела на Владимир Путин. Това е голямата промяна в днешния свят.

Имаме ли поводи за оптимизъм?
Да, има. Мисля, че има реакция, случва се бавно и зависи от хората да реагират против това, да се противопоставят на тези тъмни сили. Този мрачен, бих казал негативен, егоистичен инстинкт съществува в хората. Имам предвид, пандемията ни показа колко сме егоистични, но в същото време и колко сме щедри и отговорни като общество. Виждате двата свята да съществуват рамо до рамо и това е много сложно, но виждам достатъчно положителна енергия да се преборим и това набира все повече скорост.

Споменахте бъдещия DEAD CAN DANCE проект, по който предстои да започнете работа, но какво да очакваме от него - повече от мрака или повече от позитивната страна на нещата, за които говорите?
Не мисля за това като за мрак или светлина или нещо, свързано с тях. Концепцията, която ще развиваме в следващия албум, е базирана на дронова музика. Това е нещо, което съм забелязвал често в музиката - наричат я дронова, когато вземеш вълна, единичен тон, и го развиеш като с диджериду например, който е един от дроновите инструменти. Тези звуци съществуват естествено в природата, машините също създават подобни звуци. Думата "дрон" на английски идва от звука, който издават пчелите - жужене. Всъщност, жужат пчелите-работнички.

Със сигурност звучи интересно.
Да, много е просто, но колкото повече навлизаш в него, толкова по-сложно става. Изучавах индийска класическа музика, в която се използват много монотонни звуци. Много е красиво, защото изследват голям набор от хармонии и можете да ги различите, дори и да е само една нота като До, долно До. Ако идва от струна, ще трепти и вибрира и ако слушате внимателно, можете да чуете целия този набор от хармонии, както при диджериду. Това, което чувате, е изключително сложно. Има много тонална информация в звука на диджериду и тя е свързана с този набор от хармонии и работи с музиката по много фин начин.

Привлякохте вниманието ми. Сега можете и да поканите феновете на концерта на 14 май в София, Национален Дворец на Културата.
О, да, моля, елате. Ще бъде чудесно. Една чудесна вечер.