Wolf Hoffmann от ACCEPT: "Не сме тук, за да казваме на хората как да живеят, а да ги забавляваме"

   Каквото и да кажем за ACCEPT ще е или премного или недостатъчно. Затова и потърсихме единствения, който помни началото на групата, за да ни представи новия албум на бандата "Humanoid". Гологлавият китарист ще поведе ACCEPT и на фестивала "Midalidare - Rock in the Wine Valley" през тази година. Бандата е хедлайнър на първия ден 12 юли (поръчай билет онлайн). Ясно е, че става въпрос за Wolf Hoffmann, който продължава и то много успешно да поддържа една класическа хеви метъл банда пълна с живот.

   Интервюто с Wolf Hoffmann е излъчено на 3 юни в "От другата страна" по радио "Варна".

"От другата страна": Привет, мистър Hoffmann, в момента съм в Пловдив. Спомняш ли си концертите на ACCEPT тук?
Wolf Hoffmann: Разбира се, че си спомням Пловдив. Много добре. Мястото на концертите тогава беше прекрасно. Много добре си спомням стария римски театър. Беше невероятно. Иначе ме намираш в Кьолн. Постоянно пътувам между САЩ и Германия.

Какво те води в Германия?
Като цяло съм в Европа, защото имах някои участия в медиите в Париж и Стокхолм. После реших да остана още няколко седмици, защото исках да се върна и в Германия.

Как се чувстваш, когато се върнеш в родината си?
Емоциите са смесени. Чувството е странно, когато живееш в Америка или дори на друг континент. Винаги има сравнения кое къде е по-добре. Едно е по-добре в Америка, друго - в Германия. Сравненията са неизбежни. Все едно се намирам между два свята. Има много неща, които харесвам в Германия. Заради факта, че от години живея в САЩ, много неща там ми допадат.

Поводът за разговора с теб е новия албум на ACCEPT "Humanoid". Той концептуален ли е по някакъв начин?
Не сме го създали с идеята да бъде концептуален. В заглавната песен противопоставяме човека на машината. Това е много важна световна тема днес. И е доста добро вдъхновение за песен. Когато се замислиш за Изкуствения интелект и роботите, виждаш че те са навсякъде около нас. Тази тема е много гореща в артистичната общност. Все пак Изкуственият интелект вече създава изкуство. То може да бъде визуално, видео, музика. Може да създава текстове и да свързва думи. Ние като творци се безпокоим, защото все още не знаем дали ще е просто още един инструмент. Ще видим как ще се развият нещата. Дали ще го използваме, както става с компютрите, или ще станем свидетели на това как Изкуственият интелект разрушава човешкото изкуство? Не знам. Все още се намираме по средата на тази еволюция.

Според теб, какви са предимствата при използването на Изкуствения интелект?
Той има невероятно мощно съдържание. Всеки, който го е използвал, коментира че е направо отнесен и никога не си е представял колко мощен инструмент може да бъде. Убеден съм, че много хора ще го използват по всякакви причини. Сигурен съм, че Изкуственият интелект ще е полезен за много неща. Друг е въпросът дали ми харесва. Това е друга история. Самият аз като творец харесвам идеята, че само хората могат да създават изкуство. От друга страна, когато погледнеш Изкуствения интелект в изкуството, той не създава наистина автентично изкуство. Той използва вече съществуващото и създава негова нова версия. Копия на създаденото от другите. В повечето случи изкуството, създадено от Изкуствения интелект, в голяма част от случаите не е оригинално. Има много проблеми, които чакат да им се намери решение. Не съм тук, аз да ги предлагам. Ние просто създадохме песен за него, защото е нещо актуално днес.

Защо тогава хора се страхуват от него?
Не знам. Защо трябва да се страхуват? Аз не се притеснявам. Само си задавам въпроси. Обезпокоен съм до какво ще доведе. Но трябва да почакаме. Не съм ясновидец. Просто виждам, че е гореща тема днес.

Би ли разкрил, кой е изворът на вдъхновение за музиката на ACCEPT?
При мен нещата не работят така. Трябва да стане ясно, че когато започнем да създаваме песни, както в случая - преди година, година и половина, вече сме наясно, че феновете са узрели за нов албум на ACCEPT. Което означава, че ние трябва да започнем да го създаваме. След което всеки един от нас се затваря в домашното си студио и започва да работи. Един вид трябва да си напишем домашното. За мен този период е време на сериозна концентрация и полагане на сериозни усилия. Никога не ме връхлитат вдъхновения по средата на деня, когато съм в градината и кося тревата в усамотение. При мен нещата не работят така. Аз трябва да седна, да си изключа телефона и да започна истински да работя. И евентуално ще измисля музиката и някоя тема за текстовете, или първите варианти на композициите. Това, което се опитвам да кажа е, че създаването на песните е вид работа и изисква полагането на сериозни усилия. При нас идеите не падат от небето. Обикновено започваме да работим по няколко песни и когато имаме достатъчно, се оформя албум. Иначе по никакъв начин не можем да кажем как точно ще се развият нещата. Обикновено става, когато стане.

Имаш ли механизъм, по който определяш коя идея ще си струва?
Не, нямам. Не знам. Понякога просто знам. Обикновено изсвирвам всичките идеи, които имам на Andy Sneap. Оставям на него да ме поведе в някаква степен. Да ми каже какво му харесва. Този подход винаги работи много добре. Той е напълно наясно какво трябва да представлява една песен на ACCEPT. Така че по този въпрос използвам доста често Andy Sneap.

Продуцентът има ли същото значение за една група и нейната музика както в миналото?
Всеки е различен. Няма точно определение какво трябва да прави един продуцент и какво не трябва да прави. Mutt Lange например е известен с това, че има пълен контрол върху всичко. Той използва музикантите като инструмент, за да създаде свой собствен албум. Звучи донякъде негативно, но не влагам този смисъл в него. Това просто е друг начин на работа. Има други продуценти, с които съм работил, които са по-скоро инженери и правят онова, което ти искаш. Или почти. Andy Sneap е някъде по средата. Той участва в избора на песни, невероятен инженер е, създава страхотен звук, опитва се да извлече най-доброто от нас. При него намерихме добър партньор, с когото можем да мелим брашно. Отношенията и химията между нас са съвършени. Той е някъде по-средата между твърде техничния подход и обсебващия процесите. Andy е балансиран продуцент и е точно по вкуса ми.

Всеки продуцент има определен звук, как успявате да не звучите като останалите банди, с които Andy Sneap работи?
Мисля, че става автоматично заради песните, които ние създаваме, начинът, по който свирим, начинът, по който звучат вокалите. Смятам, че всяка банда има свое отличително виждане за музиката, както и звук. От друга страна звукът не е абсолютна величина. Той просто изкристализира. Важно е това, как свириш, как пееш, какво пееш. Всичко това е част от звука, бидейки оригинални до крайност. Мисля, че това е отговорът. Всеки един албум на ACCEPT веднага може да бъде разпознат. Само с първите китарни рифове и вокалите. Само в рамките на няколко секунди вече знаеш, че това, което слушаш, е на ACCEPT. Това е случаят и мисля, че сме го постигнали.

Има ли нещо, което за първи път направихте в "Humanoid"?
Мисля, че всеки албум на ACCEPT е донякъде уникален. Ако говорим за нещо по-различно по отношение на работата или при използването на някакви различни инструменти, не. Работната ни процедура беше усъвършенствана и прецизно настроена при последните шест албума. Работим с Andy и Mark и с останалите от толкова време, че се фокусираме върху съдържанието, защото знаем какво да правим и как да запишем музиката ни. Нашето внимание е насочено повече към съдържанието на албума, а това допринася всеки албум да има своя индивидуалност.

Има ли нещо в създаването на музика днес, което ти доставя повече удоволствие от миналото?
Бих отбелязал, че съм по-уверен в онова, което правим. Също така сме по-сигурни по отношение на стила и посоката на ACCEPT, онова, което феновете харесват и което ние харесваме. Наслаждавам се на тези неща страшно много. Мисля, че открихме и дефинирахме много добре новата ера на групата с Mark. Имаме постоянен вокалист от много години. Те са част от кариерата ни, в която сме много последователни. А това от своя страна е много удовлетворяващ период, през който сме преминали. Напълно сме удовлетворени. Наистина много се радвам на последните години. В същото време се радвам и на реакцията на феновете и директния контакт с тях, който имаме. Незабавно получаваме обратна връзка от толкова много точки и краища на света. Точно този аспект от живота на групата също оценявам все повече днес.

Феновете продължават ли да правят сравнения с периода преди Mark?
Вече не. Това остана в миналото. Всеки вече е наясно, че това е нова ера в живота на ACCEPT и тя си е самостоятелна част от кариерата на групата. От това произтичат и въпросите на много фенове защо не сме започнали да правим концерти само с нови песни. Постоянно чувам подобни мнения. Последните ни няколко албума показват една последователност в нашите действия и в тях има толкова много страхотни песни. В същото време те получиха и невероятно положителни коментари. Те от своя страна доведоха до това, че новите композиции, започнаха напълно да засенчват тези от миналото, с които бяхме известни. Ние все още изпълняваме много стари песни, където и да отидем, особено при фестивални участия и хедлайнърски концерти. Но, както казах, има много фенове, които питат кога ще започнем да правим концерти единствено с нови композиции. Това е върховният знак на приемане, върховен знак на уважение и обич от феновете в посока онова, което предлагаме днес. Дори съм мислил за да оставим миналото извън сетлиста.

Каква е крайната цел на твоето изкуство?
Ние сме щастливи от мястото, на което се намираме. Не мисля, че имаме някакви неосъществени цели. Основната винаги е била да създаваме онова, което наистина харесваме, както и да създаваме музика, която феновете харесват. В съзнанието ми няма нищо, което би се сравнило с излизането на сцена, когато получаваме страхотна реакция от публиката, която превръща момента в магически. Нищо не може да се доближи до създаването на песни и изпълняването им пред феновете. Това е магически процес. За мен самия това е изживяване на мечтата. Не се чувствам като маратонец, който си е поставил задачата да достигне финала. Не се поставям на мястото на някого, който ако не качи Еверест, не се чувства щастлив. Мисля, че сме постигнали повече, отколкото сме се надявали. Човече, ни сме шоумени. В музиката ни няма дълбоки послания. Не сме тук, опитвайки се да направим света по-добро място, не сме тук, за да се опитваме да казваме на хората и на света как да живеят или нещо подобно. Има толкова много и различни интерпретации на това, което правим. А в края на краищата ние просто искаме да се забавляваме и да забавляваме хората.

За вас кой вариант е по-добър - да се сблъсквате с консерватизъм или да съществувате в среда, в която всеки крещи в Интернет, за да бъде чут?
Вярно е, че копията на оригиналите в дигиталния свят са много по-шумни, но не мога да променя нищо по въпроса. Това са модерните времена, в които живеем. Интернет и дигиталната ера, в която живеем, промениха завинаги правилата. Тази промяна е ежедневна. Постоянна и няма връщане назад. Ние се опитваме да се наместим и да видим къде ни е мястото. Светът се променя непрекъснато. Има нови банди, които използват инструментите на социалните мрежи, трупат харесвания. Днес съществуват толкова много възможности и трикове, за да позиционираш и да рекламираш албума си. Нещата от ден на ден стават все по-объркващи. За да съм честен, съм запознат с малка част от тях, повечето хора знаят малко повече. Нещата стават все по-сложни. Както казах, правилата се променят всеки ден.

Има ли нещо в метъла, което те дразни?
Не, не бих казал, че в тази посока има нещо такова. Дори не отделям толкова голямо внимание на музикалния свят. Живея в моя собствен свят. Много съм зает със създаването за ACCEPT. Т.е. много съм ангажиран в моя ACCEPT-балон. А с това не ми се отварят много възможности да следя какво се случва навън. Хеви метълът винаги е бил много мъжествена музика. В него има голяма доза мачизъм. Но не мисля, че много от тези неща трябва да се приемат буквално. Винаги трябва да имаш едно наум. Това, че се снимаме, вдигнали юмруци, не означава, че сме агресивни и искаме да навредим на някого, а че го правим, за да се забавляваме. Мисля, че понякога всички трябва да се отпуснат и да не приемат нещата толкова сериозно. Знаеш какво имам предвид. И по-специално в музиката. Има фенове, които приемат нещата толкова сериозно. Момчета, хайде по-спокойно. Това е само музика. Не сме мозъчни хирурзи, не сме политици, ние сме просто шоумени. Правим онова, което обичаме най-много. И ако някой му се наслаждава, е чудесно. За бога не приемайте всичко буквално или твърде сериозно. Ние не го правим. Това имам предвид. Днес го давам много по-спокойно, когато става въпрос за света на музиката.

Коя е твоята лична музикална революция?
Бих споменал, че класическата музика промени в голяма степен отношението ми и погледът ми върху музиката. Това продължава вече 40 години. При откриването на класическата музика, попаднах на цял нов музикален свят, който намерих за очарователен. Той е толкова различен от хеви метъла, но все пак с известно припокриване. Моята мисия в живота, бих я нарекъл така, винаги е била да се опитам да комбинирам тези два свята. За това и винаги включвам класическа музика в ACCEPT, което наистина работи добре. За това и направих соловите ми албуми, чиято база е класическата музика. Може би това бихме могли да е определим за моя музикална революция. Не знам.

Липсва ли ти мистичния ореол на музикантите от миналото? Днес всеки се интересува от личния живот на всеки.
Това не е ли хубаво? Не е ли това, което хората искат днес. Преди 20, 30, 40 години имиджът на групите беше по-голям от самия живот. Музикантите бяха недостъпни. Личните детайли не излизаха на показ и никой не ги знаеше. Всичко това се промени днес с дигиталните времена и социалните мрежи. Никой вече не се интересува от този супергеройски имидж, който е бил по-голям от живота. Това са вчерашни представи. Днес хората искат да знаят повече за човека зад музиканта. Искат да виждат как живееш, как свириш, как репетираш. Вземи новините. Те преливат от лични истории. Хората искат да знаят какво е вечеряла Тейлър Суифт. Това са характеристиките на времето. Интересно е, нали?

Не мисля. Къде остава музиката тогава?
Музиката е тук и не се е променяла заради това. Дори и да не ми харесва, нещата са такива. Не можем да върнем миналото, нали? И всички се адаптираме.

Спомена, че си в Германия. Когато си там, връщаш ли се към миналото на ACCEPT?
Разбира се. Историята на групата е дълга. През 80-те сме свирили в Кьолн. И дори в края на 70-те. Аз самият съм в тази музикална сцена близо 50 години. В ACCEPT съм вече 48 от тях или нещо подобно. Понякога, когато обикалям някой град, ме връхлитат спомени, когато сме го посещавали и свирили там. През 2019 направихме концертно турне с оркестър. Интересното беше, че първото шоу от това турне беше точно до училището, в което съм учил в продължение на девет години. Във Вупертал, Германия. Все едно попаднах в някакво изкривяване на времето. Отново се почувствах на 15 години, отивайки на училище. Защото то е непосредствено до мястото, където свирихме. Спомних си всичко за района, за сградата, за училището. Дори стаите, всичко.

Някога искал ли си да напуснеш собствената си банда?
Не! Никога. Защото ACCEPT са животът ми. Много е странно. Аз съм последният оцелял оригинален член. Последният динозавър, така да се изразя, в тази банда. Никога не съм мислил за това или съм го преследвал като цел на хоризонта. Просто всички останали са си тръгвали. Аз съм единственият, който никога не е напускал групата. И изведнъж се озовах на позицията да съм шефа или капитана, който управлява кораба. Но това е чисто съвпадение, защото никога не съм напускал групата.