ACCEPT - "Blind Rage"

   Вече е официално. Accept се завърнаха. През 2010-а, след близо четиринайсет години без студийна продукция, с "Blood of the Nations" дадоха заявка, че отново ще заемат полагащото им се място между метъл класиците. През 2012-а със "Stalingrad" направиха следващата стъпка в тази посока, а последната им творба вече не оставя съмнение, че Accept отново са тук и са по-силни от всякога.

   "Blind Rage" безспорно е едно от събитията в тежката музика за тази година. Албумът е идеално балансиран, безупречно изсвирен и издържан в най-добрите традиции на хеви метъла - всичко, което може да се желае от една качествена творба в жанра. Има ги агресивните, скоростни парчета и среднотемповите химни, има и песни с баладичен привкус. Тук са режещите рифове, гръмотевичната ритъм секция и техничните сола, които всеки фен на жанра иска и очаква от един хеви метъл албум. С други думи, изненади почти няма, но въпреки това никоя от песните не създава усещане за нещо вече слушано. Дори напротив, всяко парче се запечатва веднага в паметта като нещо ново, нещо различно и приятно. Още откриващата песен, "Stampede", където скоростта и агресията са изведени на преден план, показва ясно какво да очакваме от албума - енергията и ударното звучене властват навсякъде, дори над по-бавните песни. Нежното акустично интро на "Wanna Be Free" може за кратко да създаде очакване за нещо по-спокойно, но веднага след него идва газещият като танк риф и разбираме, че сме попаднали на резачка, с която почитателите на жанра ще крещят от удоволствие и на концерт ще дивеят като за последно...

   Освен в най-добрите традиции на хеви метъла, "Blind Rage" е издържан и в най-добрите традиции на Accept. Почеркът на Wolf Hoffmann се разпознава ясно във всяка изсвирен тон и всеки акорд. Просто тази китара няма как да се сбърка, а песните са построени така, че му дават огромна възможност за изява. В духа на "Metal Heart", и тук имаме препратка към класическата музика - в солото на "Final Journey", закриващата и може би най-скоростната песен в албума, е вплетена една от най-известните композиции на Едвард Григ. Естествено, не е разпознаваема като "На Елизе", но пък се вписва в песента също толкова добре, колкото мелодията на Бетовен се вписваше в така обичаното парче от 1985 г. В припевите на повечето песни ги има обичайните за Accept хорови включвания, идеята за които през годините беше заимствана от немалко хеви и пауър метъл групи. Разбира се, тук са и режещите вокали... на Mark Tornillo. Udo Dirkschneider отдавна вече не е част от групата, но за доста хора е незаменим. За много фенове новата музика на Accept с новия певец е трудна за възприемане. Разбираемо е - винаги е така, когато знаковият вокалист на една обичана група бъде заменен. Но... В момента Udo прави страхотна музика със своята група, а Mark Tornillo разполага точно с дрезгавия тембър, който вдъхва нов живот на старите класики по концерти и който е необходим на сегашното творчество на групата. А, както и в предишните два албума, и тук песните са написани така, че да извлекат най-доброто от гласа му.

   Ако "Blind Rage" има някакъв недостатък, той е, че с него Accept не надскачат ограниченията на жанра, в който творят. В крайна сметка албумът е праволинеен хеви метъл и към него не трябва да се подхожда с очакване за нещо друго. Но, нека не се лъжем, това не е никакъв недостатък. Не и за толкова качествена творба. Защото в едно няма спор - "Blind Rage" е един от най-добрите хеви метъл албуми за годината.