ACCEPT - "The Rise of Chaos"

Наскоро в интервю, публикувано на WeRock.bg, Wolf Hoffmann каза, че в днешно време Accept може би са по-успешни, отколкото през осемдесетте години. Това не е случайно - албумите, в които пее Mark Tornillo, се продават повече от добре, харесват се и на критици, и на фенове, а песни като "Teutonic Terror" и "Stalingrad" вече са неотделима част от концертите на групата. "The Rise of Chaos" е поредният албум, който показва, че от възраждането си преди осем години насам тевтонските метъл майстори вървят в правилната посока.

   Трябва обаче да признаем, че новото издание не удря силно като излезлия през 2014-а "Blind Rage" или "Stalingrad" от 2012-а. Дали защото този път скоростни парчета като "Final Journey" или "Hung, Drawn and Quartered" няма или поради някаква друга причина, при първо слушане "The Rise of Chaos" не е толкова впечатляващ. Може би замяната на Herman Frank и Stefan Schwarzman с Uwe Lulis и Christopher Williams, съответно на китарата и барабаните, си казва думата, макар че по отношение на звука и изпълнението разлика с предишните албуми не се усеща. За това вероятно спомага и недотам удачният избор на песни, които да представят албума. Макар и приятно, заглавното парче, към което беше заснет видеоклип, далеч не е най-доброто тук, а "Koolaid", иначе страхотна песен с доста интересно лирик-видео, не е достатъчно показателна за енергията, с която е пълно това издание.

   А енергия има много и това става ясно още с откриващата песен - "Die by the Sword" вероятно ще бъде нещо наистина убийствено на концерт - мощно, тежко и надъхващо парче, което със сигурност ще зарадва феновете на Accept и жанра като цяло. Споменаване заслужава и изпълнената с хумор и носталгия по славното минало "Analog Man", а също и мелодичната "What’s Done Is Done" - една от по-бързите композиции тук. В цялост, макар да не е експлозивен като предишните творби на групата, "The Rise of Chaos" е добре композиран и балансиран албум, в който всяка песен си тежи на мястото и пълнежи няма. Просто - умишлено или не - емоцията не е (чак) толкова силна, колкото беше в "Stalingrad" и "Blind Rage", и за да я усети слушателят напълно, трябва повече време.

   В крайна сметка, с "The Rise of Chaos" за пореден път става ясно, че възстановяването на Accept съвсем не беше напразно. Албумът можеше да е дори по-силен, но определено си струва да бъде чут.