ACCEPT - "Stalingrad"
2012, Nuclear Blast Records/Wizard
Всъщност, ясно беше, че след успеха на "Blood of the Nations" следващото издание на Wolf Hoffmann и компания ще върви в същата посока - тевтонски хеви метъл, родеещ се с образците от 80-те, но изсвирен и записан днес. С това изречение се изчерпва всичко, което трябва да знаете и може би искате от тази група.
Всъщност, нека започнем по ред. Албумът отваря класическата спийд резачка "Hung, Drawn and Quartered", последвана от химна - и в прекия и в пренос смисъл - "Stalingrad". Нататък има доста колебание в описа. На моменти се създава усещането, че песните за двата албума след реюниъна са създавани заедно, но част от идеите са останали за 2012 година. И то по-слабите. Макар че също звучат здраво. Отново в композициите има едно неприятно дежавю за нещо вече чувано. И тук то е още по-силно. "Flash to Bang Time" е типичен пример за това - задъхано темпо, шаблонен ритъм и обладан от бяс глас на Mark Tornillo. Наследникът на емблемата Udo Dirkschneider е вдигнал вокалите си до небесата. Крясъците му са толкова силни, ще пробиват говорителите. И докато в "Blood of the Nations" блендата на Tornillo звучеше като кръстоска между Bon Scott и Udo, то в "Stalingrad" все повече наподобява втория. Личи си стремежът на останалите да напаснат стила му към най-успешните си години. Романтичната "Shadow Soldiers" е единият от гвоздеите в албума, напомняйки на изгладения "Russian Roulette" (1986). "Revolution" е на другия полюс - напълно клиширан пълнеж, от който може да се лиши дори всяка треторазрядна немска банда. "Against the World" си заслужава само заради неокласическото солиране на хер Hoffmann. Никак не е пресилено твърдението, че гологлавият китарист е просто гений. Солата и рифовете са точни, ясни и пълни със заряд. Но и доста износени, защото са участвали и в други композиции под една или друга форма, в едно по-добро време. "Hellfire" е добро попадение на фона на "Twist of Fate", която е приятна, леко скучновата композиция. След нея избухва вторият енергичен изблик "The Quick and the Dead" - гениална композиция с превъзходен китарен дуел, полудял бас и завладяващ припев. Финалната "The Galley" буквално помита слабите страни в албума, като предлага над седем минути тежкарски и разнообразен, препълнен с игривостта на фънка хеви метъл.
Всъщност, докато в реюниън диска разнообразието беше продуктивано от факта - "опипване на почвата", сега се наблюдава едно уеднаквяване на композициите. Бързината е туширана, независимо, че я има, а ръбовете са изгладени до съвършенство. Песните имат плътност, но на места алубмът звучи плоско, без душа. А това беше едно от най-яките предимства на групата в този стил. Видяхте ги в Каварна. Буквално горяха на сцената. Но този пламък трябва да е подкрепен от здрава музика. Иначе и свещи са достатъчни.
Всъщност, в специалната версия на диска има бонус, който се зове "Never Forget". Песента е страхотна и с уникална мелодия. Явно по невнимание е изпаднала от основния опис. Защото, ако е нарочно, то музикантите са допуснали огромна грешка. Композицията е по-добра от половината "Stalingrad".
Всъщност, малко внимание и на обложката. И в предишната, както и в тази, лъха минимализъм и много символика, а в специалното издание другарите са се заиграли с легендарните запалени китари на "Restless and Wild". Дори описът на "Stalingrad" копира, онзи от 1982-ра - бърза откриваща песен, среднотемпово продължение и заковаващ финал. Но само с асоциации не става.
Всъщност, заглавието на албума е доста героично, ако целта обаче е руския пазар. Допълнението "Brothers in Death" звучи като реванш за военните действия, водени преди 70 години. И ако трябва да сме буквояди - в едноименната композиция е използван фрагмент от националния химн на бившия мастодонт СССР, а днес на Руска федерация (но с други думички). Предполагам като уважение към жертвите на войната. Ако се бяха поразровили малко в историята Peter Baltes, Wolf Hoffmann, Herman Frank, Stefan Schwarzmann и Mark Tornillo щяха да разберат, че през 1944 година, когато въпросната песен става национален химн на Съюза на съветските социалистически републики в Сталинград от година няма военни действия. Битката при "Градът герой" се води между юли 1942 и феврурари 1943. И тъй като песента е за тази битка - то в онази кратка част, трябва да звучи "Интернационалът". Защото точно той е бил химн на СССР през онзи исторически период. Толкова!
Всъщност, сигурно прави впечатление, че никъде не се споменава името на Accept. Отново! Ами, много просто - те паднаха през 1997, малко след като издадоха последния си албум "Predator".
Всъщност, тези момчета могат много повече.
Alatriste
Всъщност, нека започнем по ред. Албумът отваря класическата спийд резачка "Hung, Drawn and Quartered", последвана от химна - и в прекия и в пренос смисъл - "Stalingrad". Нататък има доста колебание в описа. На моменти се създава усещането, че песните за двата албума след реюниъна са създавани заедно, но част от идеите са останали за 2012 година. И то по-слабите. Макар че също звучат здраво. Отново в композициите има едно неприятно дежавю за нещо вече чувано. И тук то е още по-силно. "Flash to Bang Time" е типичен пример за това - задъхано темпо, шаблонен ритъм и обладан от бяс глас на Mark Tornillo. Наследникът на емблемата Udo Dirkschneider е вдигнал вокалите си до небесата. Крясъците му са толкова силни, ще пробиват говорителите. И докато в "Blood of the Nations" блендата на Tornillo звучеше като кръстоска между Bon Scott и Udo, то в "Stalingrad" все повече наподобява втория. Личи си стремежът на останалите да напаснат стила му към най-успешните си години. Романтичната "Shadow Soldiers" е единият от гвоздеите в албума, напомняйки на изгладения "Russian Roulette" (1986). "Revolution" е на другия полюс - напълно клиширан пълнеж, от който може да се лиши дори всяка треторазрядна немска банда. "Against the World" си заслужава само заради неокласическото солиране на хер Hoffmann. Никак не е пресилено твърдението, че гологлавият китарист е просто гений. Солата и рифовете са точни, ясни и пълни със заряд. Но и доста износени, защото са участвали и в други композиции под една или друга форма, в едно по-добро време. "Hellfire" е добро попадение на фона на "Twist of Fate", която е приятна, леко скучновата композиция. След нея избухва вторият енергичен изблик "The Quick and the Dead" - гениална композиция с превъзходен китарен дуел, полудял бас и завладяващ припев. Финалната "The Galley" буквално помита слабите страни в албума, като предлага над седем минути тежкарски и разнообразен, препълнен с игривостта на фънка хеви метъл.
Всъщност, докато в реюниън диска разнообразието беше продуктивано от факта - "опипване на почвата", сега се наблюдава едно уеднаквяване на композициите. Бързината е туширана, независимо, че я има, а ръбовете са изгладени до съвършенство. Песните имат плътност, но на места алубмът звучи плоско, без душа. А това беше едно от най-яките предимства на групата в този стил. Видяхте ги в Каварна. Буквално горяха на сцената. Но този пламък трябва да е подкрепен от здрава музика. Иначе и свещи са достатъчни.
Всъщност, в специалната версия на диска има бонус, който се зове "Never Forget". Песента е страхотна и с уникална мелодия. Явно по невнимание е изпаднала от основния опис. Защото, ако е нарочно, то музикантите са допуснали огромна грешка. Композицията е по-добра от половината "Stalingrad".
Всъщност, малко внимание и на обложката. И в предишната, както и в тази, лъха минимализъм и много символика, а в специалното издание другарите са се заиграли с легендарните запалени китари на "Restless and Wild". Дори описът на "Stalingrad" копира, онзи от 1982-ра - бърза откриваща песен, среднотемпово продължение и заковаващ финал. Но само с асоциации не става.
Всъщност, заглавието на албума е доста героично, ако целта обаче е руския пазар. Допълнението "Brothers in Death" звучи като реванш за военните действия, водени преди 70 години. И ако трябва да сме буквояди - в едноименната композиция е използван фрагмент от националния химн на бившия мастодонт СССР, а днес на Руска федерация (но с други думички). Предполагам като уважение към жертвите на войната. Ако се бяха поразровили малко в историята Peter Baltes, Wolf Hoffmann, Herman Frank, Stefan Schwarzmann и Mark Tornillo щяха да разберат, че през 1944 година, когато въпросната песен става национален химн на Съюза на съветските социалистически републики в Сталинград от година няма военни действия. Битката при "Градът герой" се води между юли 1942 и феврурари 1943. И тъй като песента е за тази битка - то в онази кратка част, трябва да звучи "Интернационалът". Защото точно той е бил химн на СССР през онзи исторически период. Толкова!
Всъщност, сигурно прави впечатление, че никъде не се споменава името на Accept. Отново! Ами, много просто - те паднаха през 1997, малко след като издадоха последния си албум "Predator".
Всъщност, тези момчета могат много повече.
Alatriste
Други ревюта на ACCEPT