AHAB - "The Divinity of Oceans"

Медуза Горгона е митично същество от древногръцката митология, което вместо коса на главата си има отровни змии. Легендата разказва, че който я погледнел в очите, веднага се превръщал в камък.
   1816 г. Западното крайбрежие на Африка. Датата е 2 юли. Близо до Сенегал френската фрегата "Meduse" е връхлетяна от буря. Корабокрушението - най-страшният кошмар на моряка, е реалност. Корабът засяда близо до брега със 150 пътници и екипаж. За да не потънат, те направили сал. Качили се на него в опит да се приближат до брега. И се озовали пред портите на Ада. Нова буря завлякла сала навътре в океана. От 5 до 17 юли 1816 година боговете отвърнали лицата си от него. Под горещото африканско слънце, без храна и вода - 13 безкрайни дни и нощи Страхът и Ужасът сковавали душите им и ги предизвиквали към немислимото. От 150, оцелели 15 обезумели, изтощени същества. Кръв, борба, смърт, отчаяние, канибализъм. 13 дни - Лудост.
   1818-1819 година. Френският художник Теодор Жерико рисува може би най-известната си картина "Салът на Медуза" (Le Radeau de la Meduse). За да пресъздаде до най-малкия детайл 13-те дни на безумие, той прави множество скици и етюди, глинени макети на човешки фигури. Така трагедията, надеждата за спасение, молитвите, драматизмът, владял оцелелите и изоставените, вече имат лице.
   2009 година. Посланието, които тези думи носят, се превръща в звук. Картината на Теодор Жерико "Салът на Медуза" става корица на втория дългосвирещ албум на немските фюнеръл думаджии Ahab "The Divinity of Oceans". 7 композиции пресъздаващи призрака на сала, носещ се по безбрежната океанска шир, разлагащите се, все още живи тела, безнадеждността, чувствата на обреченост и мъка, изтъняващата вяра в спасението и Спасителя. Седем дуум бисера, изковани от солената вода, безмилостното слънце, животинските инстинкти, загубата на Човека. Действителност, чувства и състояния, погребали хиляди.
   Още с дебюта си от 2006-а "The Call of the Wretched Sea", направен по класиката "Моби Дик", Ahab ясно заявиха, че ще влязат в авангарда на фюнеръл дуум метъла. И три години по-късно това се случва. "The Divinity of Oceans" е израстване. Дълбоките, ревящи вокали на Daniel Droste, пресъздаващи трагедията на всяка една Душа принесена в жертва на Океаните, се редуват с чистите му песнопения (нетипични за този стил). А те по никакъв начин не разведряват атмосферата. Точно обратното - още повече засилват внушенията за смазваща тежест, звучат като оплакване и отчаян зов към бездушната Съдба. Бавните и лирични и на моменти епични части, засилват усещанията за безнадеждност. Комбинацията им с бруталността и дет елементите превръща музиката в капан за Депресия. Хармоничните преходи свързват безболезнено и без сътресения частите на дългите минути агония. В този албум дори има опити за сола!!!
   И докато се "наслаждавате" на протяжните пиеси, родени от мозъците на Daniel Droste, Christian Hector, Stephan Wandernoth и Cornelius Althammer (известен с участието си в Mystic Circle), Салът на Медуза сам ще изникне пред очите. Смрадта от отворените рани и подутите тела, металния вкус на кръвта, обезумелите Човеци, преглъщащи собствената си урина, Смъртта, която се оглежда в безжизнените зеници, се стоварват безмилостно върху съзнанието. В гънките му своя отпечатък ще оставят картини на оглозгани кости, отвращението и гладът, пиршеството с месата на умрелите, нестабилното парче дърво, превърнало се в последен пристан за мнозина, водните гробове без надгробни камъни, изгубеното и неприето изкупление. Всички онези чувства, които правят от Човека ненужна купчина душевна леш. И в един момент тоновете вода се усещат физически. Миризмата на разложението се набива в ноздрите. Очите са заслепени от слънцето. Погледът се отвръща от безмълвните лица на удавниците и посинелите тела. Хоризонтът носи страх. Страхът от неизвестното се превръща в примирение пред Божествеността на Океаните. Това са постигнали с музиката си четиримата от Ahab. Еманация на отчаянието, тъгата и депресията.