AHAB - "The Giant"

"The Giant" не е великански само в заглавието. Ако досега не сте си имали вземане-даване с немските фюнеръл дуумаджии - ето откъде можете да започнете. За разлика от първите им два диаманта, в този младежите от Мюнхен за извървели много дълъг път. Още обложката подсказва, че Ahab са се променили. Корицата на "The Giant" би залепнала на някой стоунър диск с психеделията си, но когато съдържанието под нея се разкрие в пълния си блясък, всичко си идва на мястото. В този албум бандата е надминала себе си и онова, което беше създала в "The Call of the Wretched Sea" (2006) и в "The Divinity of Oceans" (2009).

   В "The Giant" има шест тежки пиеси с обща продължителност един час. В тях Ahab са изтъкали Света на мрака не само с инструментите си. Всяка композиция е изпълнена с депресивен звук, брутално тежки, монотонни и режещи рифове. Атмосферата е мрачна и смъртно тежка.

   В миналия албум солата бяха леко загатнати. Тук прояждат тъканта на композициите, както солената вода прояжда метала.

   Изненадите не се изчерпват само с това. Daniel Droste е записал още повече чисти вокали. Меланхолията в тях пасва идеално на бездната от ревове. Подсилени с ехо, създават съвършената илюзия на обреченост. Шизофренични шепоти се преплитат с отчаяни вопли. Психеделичните акустични пасажи не внасят спокойствие. С тях напрежението се покачва всяка изминала секунда, за да избухне в зъбати и настървени рифове. Гневни, бавни и смазващи.

   Ahab не са се променили дотолкова, че от тях лицата си да извърнат феновете на класическия фюнеръл дуум. С малки дози чужди на стила елементи те са успели да подсилят внушенията си.

   Самият диск сам по себе си е безнадежден - втората природа на групата. Ако търсите позитивизъм, това не е вашата музика. Безнадеждност, която кара и Слънцето да помръкне, или просто затворете очи и си представете спокойна безбрежна шир. Представете си Синия океан - могъщ и притихнал. Погледнете под повърхността - синьото постепенно преминава в черно. Някъде там - две очи са вперени в слънчевите отблясъци, които къдрят повърхността. В тях се чете отчаяние - спасението отдавна е изгубено, остава само прегръдката на Смъртта.