AMARANTHE - "Massive Addictive"
2014, Spinefarm Records
Amaranthe отново са тук - красивата Elize Ryd и петимата й гардове и колеги. Излезли са като от научнофантастичен филм, от бъдещето, от компютърна игра, или от някое кътче на Матрицата. Увличат и пристрастяват - невидимо се пъхат под кожата, ласкаво примамват или направо настъпват мощно и масирано. "Massive Addictive" - така се нарича новият им албум, безапелационно оплитащ в мрежата си нови фенове, които искат още и още от дозата на удоволствието.
Amaranthe са щедри - разливат без да се скъпят искрящия си, позитивен, ритмичен и мелодичен електронен поп-метъл. Избухват като динамит ("Dynamite"), превеждат ви през най-опасните места ("Danger Zone") във фантастичния си свят ("Digital World") , чак до хоризонта ("Skyline"), където се губи чувството за реалност ("Unreal").
Amaranthe са нежни. Подаряват на феновете си две разкошни балади - "True" и "Over and Done" - романтично пиано и чувствени гласове, леко напомняне на именитите им сънародници ABBA и Europe. В някои от версиите на албума като бонус-тракове са включени акустични изпълнения на парчетата "Trinity" и "True". Двете песни са истинска наслада за ухото - високите трели на Elize се леят редом с мекия глас на Jake E Berg в почти акапелни изпълнения.
Но Amaranthe са и силни - обединени и сигурни в себе си. Двойното триединството ("Trinity") - трима вокалисти и трима инструменталисти е слято в идеална спойка. Спокойствието, което се лее от чистите гласове на Elize и Jake е раздирано от ревовете на Henrik Englund. Не може да не се отбележи обаче, че в "Massive Addictive" Henrik има по-малко включвания от предшественика си Andy Solvestrom в по-старите творби на бандата. Въпреки всичко ролята на харш-вокалите е осезаема и показва друга, по-агресивна и сурова страна на групата.
Мненията за Amaranthe не са единни. Някои ги приветстват като свежа обединителна тенденция в музиката - мелодичен пауър метъл, умело съчетан с електроника и евро-денс. За други може да са меко казано странни ("An Ordinary Abnormality"). Групата обаче има готов отговор за хейтърите - "Drop Dead Cynical".
HeathenHeart
Amaranthe са щедри - разливат без да се скъпят искрящия си, позитивен, ритмичен и мелодичен електронен поп-метъл. Избухват като динамит ("Dynamite"), превеждат ви през най-опасните места ("Danger Zone") във фантастичния си свят ("Digital World") , чак до хоризонта ("Skyline"), където се губи чувството за реалност ("Unreal").
Amaranthe са нежни. Подаряват на феновете си две разкошни балади - "True" и "Over and Done" - романтично пиано и чувствени гласове, леко напомняне на именитите им сънародници ABBA и Europe. В някои от версиите на албума като бонус-тракове са включени акустични изпълнения на парчетата "Trinity" и "True". Двете песни са истинска наслада за ухото - високите трели на Elize се леят редом с мекия глас на Jake E Berg в почти акапелни изпълнения.
Но Amaranthe са и силни - обединени и сигурни в себе си. Двойното триединството ("Trinity") - трима вокалисти и трима инструменталисти е слято в идеална спойка. Спокойствието, което се лее от чистите гласове на Elize и Jake е раздирано от ревовете на Henrik Englund. Не може да не се отбележи обаче, че в "Massive Addictive" Henrik има по-малко включвания от предшественика си Andy Solvestrom в по-старите творби на бандата. Въпреки всичко ролята на харш-вокалите е осезаема и показва друга, по-агресивна и сурова страна на групата.
Мненията за Amaranthe не са единни. Някои ги приветстват като свежа обединителна тенденция в музиката - мелодичен пауър метъл, умело съчетан с електроника и евро-денс. За други може да са меко казано странни ("An Ordinary Abnormality"). Групата обаче има готов отговор за хейтърите - "Drop Dead Cynical".
HeathenHeart
Други ревюта на AMARANTHE