AMARANTHE - "Maximalism"

Още при ревюто на втория студиен албум на Amaranthe, "The Nexus" (2013), предупредихме метъл пуританите, че ако болезнено понасят "неистинските" примеси към любимата им музика, най-добре да не четат следващите редове. Сега, с още по-голяма сила, наблягаме на това твърдение. "Maximalism" - новият албум на шведско-датската банда, е фриволно разкрепостен от всякакви стилови рамки. Шестимата музиканти, предвождани от обаятелната Elize Ryd, изобщо не са се интересували от щампи и клишета, а са творили свободно, със замах. Създали са силно, светло, лъчезарно творение. Оптимизмът на "Maximalism" ще бъде изпит като жива вода от фенове зажаднели за капка надежда и лъч светлина в заобикалящите ни с мрачни новини и тежки прокоби времена. Самата Elize Ryd е приела като своя житейска мисия красотата и позитивизма.

   Като цяло в албума е наблегнато на танцовия ритъм и мелодия, със силно присъствие на електроника и поп-елементи. В същото време почти във всяко парче могат да се чуят здрави изкусни китарни сола. Много интересно и интригуващо е разпределението на вокалните партии, които сякаш изграждат роли, типажи или определен тип светоглед. Песните са разнообразни, носят различно настроение, някои могат да се оприличат дори на мини-пиеси, сценки или основни щрихи от различни картини. Това прави "Maximalism" много разчупен и артистичен албум, в който са си дали среща не само различни стилове музика, но и различни видове изкуства. Amaranthe е млада банда, която все още се бори за утвърждаване. Музикантите влагат огромно старание, сърце и душа в това, което правят. Композициите им са много искрени и волни, като оставят феновете свободни във възприятията и интерпретациите на композициите, които чуват.

   Творбата започва силно и зареждащо с парчето "Maximize". Нежният глас на Elize Ryd е догонен и "залян" от ревовете на Henrik Englund Wilhemsson, а мекият глас на Jake E. Lundberg носи примирие. На следващата песен "Boomerang" краката ви сами потропват, а по-темпераментните може вече и да танцуват, като си припяват заглавието. "That Song", на която бе направен и видеоклип, внася малко по-носталгична нотка. Съвсем различно настроение носи директното, дори грубо парче "Fury", в което основната тежест на вокалите е поверена на Henrik, а към гласа му са добавени интересни ефекти. Албумът завършва с "Endlessly" - композиция, изградена в духа на прочувствените балади на Celine Dion. В предишно ревю вече писахме за аналогиите на Amaranthe с именитите им сънародници ABBA и Europe. Сега "Endlessly" неминуемо навява асоциации с прочутата песен "My Heart Will Go On" от саундтрака на филма "Титаник". Веднага ще отбележим, че изобщо не става въпрос за копиране, но в наше време е много трудно да се направи нещо ново в музиката, което да не прилича на вече изсвирено от някой друг. Дали пък съвременното новаторство не е в доброто смесване на познати елементи, защото е известно, че сплавите имат различни свойства от съставките си. Ако е така - Amaranthe с успех прилагат тази формула, като издават поредна творба на много високо ниво.