AMORPHIS - "The Beginning of Times"
2011, Nuclear Blast Records/Wizard

Колкото и клиширано да звучи, Amorphis е една от тези групи, които създават не просто музика, а истинска органична и хомогенна сплав от звук и емоция, при това с помощта на изключително пестеливи минималистични похвати и оскъдна на пръв поглед инструментална техника. "The Beginning of Times" отново следва неотлъчно точно тази добре изпитана рецепта и ястието, което ни предлага за пореден път е дяволски вкусно, естетически издържано и гъделичкащо всяка фибра и всеки вкусов рецептор на жадното за душевни пътешествия съзнание. По подобие на предходния "Skyforger" от 2009 г. тук основна част от порцията е отделена на мелодията, изградена върху меланхолични китарни фигури с много уа-уа ефект (запазена марка на Amorphis) и атмосферични чисти и органови клавири, които този път като че ли изпъкват с една идея повече от което и да било друго творение на финландците, разреждайки строго поддържащата си роля и с небрежно пръснати тук и там магнетични мини-сола. Новост представляват няколкото включвания на женски вокали, които се сливат в ефирно двугласие с тези на Tomi, в моменти, когато малкият мъж с дългите расти е дал простор на гласа си, а не го дави в гърлени крясъци. Всъщност в "The Beginning of Times" е продължена директивата на намаляване на "грухтящите" вокални партии за сметка на чистите такива, която се забелязва още от шедьовъра "Silent Waters" (а още по-отчетливо в наследника му "Skyforger"). Едва ли бих могъл да отлича няколко изпъкващи композиции, тъй като силата на групата винаги е била в цялостното усещане и емоционална наситеност на елегичния букет от звуци, багри и отломки от музикалното атомно инженерство на северната душевност. Ако все пак се нуждаете от ориентир - чуйте сингъла "You I Need", който съдържа почти всичко, което албумът е подготвил за вас.
Минусът на "The Beginning of Times" е свързан точно с гореспоменатия албум от 2007 г., който бих определил като върховото постижение на Amorphis с Tomi Joutsen зад микрофона. Колкото и красива и епична да е музиката в новото им отроче, колкото и вратни косъмчета да изправя завладяващата й мелодичност, накъсвана тук-там от мощни ревове и тежки китарни откоси, у мен остава натрапчивото усещане, че всъщност слушам "Silent Waters" за трети път. В което принципно няма нищо лошо. Но би било интересно към какви нови музикални хоризонти биха могли да обърнат поглед Esa Holopainen и компания. А те са доказали категорично, че мирогледът им е широк.
В заключение едно малко предложение: Ако вече сте фен на групата и искате да слушате нов и същевременно "класически" Amorphis от най-висока класа, моят съвет е първо да нададете едно ухо на излезлия през миналата година дебютен албум на супергрупата Barren Earth - "The Curse of the Red River" (в който участие взима и бившият басист на Amorphis). След това си пуснете и настоящата творба на финландците - така насладата ви ще бъде гарантирано пълна, а всички нужди на един истински фен на Amorphis - задоволени до една.










Jimmy Pop
Други ревюта на AMORPHIS