AMORPHIS - "Circle"

Напоследък финландските дет-дуум-фолк-прог-метъли (и още какви ли не спрягани подстилове) започнаха да редуват силните албуми с такива, които хич не ме грабват. "Silent Waters" например имаше за мен едно-две по-интересни парчета, докато "Skyforger" беше пълен с яки идеи.

   Слава на Вайнемойнен, единадесетият студиен "Circle" продължава здравата традиция - след леко безличния, мелодичен "Beginning of Times" силно ме зарадва фактът, че Tomi Joutsen и компания са решили да се завърнат към тежкото си минало. Отварящото "Shades of Grey" е повече от размазващо, с едни от най-зверските и ниски вокали на Tomi (яки дет ревове), който, както винаги, се олива от разнообразни бленди в албума, сякаш е някакъв хор, а не човек. Нечовешки са и рифовете на китарното дуо Holopainen / Koivusaari - и сечта в първата песен, и мачкащото начало на "Narrow Path", и бавната, безпощадна дуум-ритмика на "Nightbird’s Song" топлят всяка зажадняла за здраво меле душа. Бъдете спокойни, легендарните мелодики на северняците са си тук и отново са в основата на всичко. Силни припеви на "Narrow Path" и особено на "Into the Abyss", което блести и с оригиналния си неравноделен ритъм, и със запомнящите се теми. Разбира се, любимите ми парчета са различни от подбора за „хит-сингъл" песни на бандата, но пък от комерсиална гледна точка е ясно защо по мрачното, но лирично "Hopeless Days" и баладичния "The Wanderer" са снимани клипове.

   Този път легендарният финландски епос Калевала не стои зад текстовете. Това по никакъв начин не променя онази мащабна епичност, която се излъчва от всеки тон и удар на бандата, сякаш всяко парче е подготвено за тържественото отбелязване на края на света. Отделните песни отново са части от внушителен пъзел, от една силна история за трудния начин да откриеш себе си, да се пребориш с целия свят и да оцелееш.

   Според мен, това е албумът с най-тежкия звук на финландската машина, дали заради петструнния бас, използван от Niclas Etelavuori, дали заради новите идеи на групата, но обстрелът от уредбата ми, докато "Circle" се върти, е мечта за всеки почитател на мело-дет метъла - ниски, плътни бас и китари, кристални мелодики от сола и клавири, и напомпани ударни, на фона на които се преливат чистите и зверските напеви на Tomi Joutsen.

   Задължителен за слушане, ако човек е поне малко запален по финландската метъл сцена.