AMORPHIS - "The Beginning of Times"
2011, Nuclear Blast Records/Wizard
"Не съдете за книгата по корицата". Това е поговорка, която тази година Amorphis успешно успяха да оборят за трети пореден път (с някои условности от художествено естество - дори за четвърти). Под третата им поредна изключително стилна обложка отново се крие познатото високо качество със запазената марка на финландците, възхваляващи националния епос Калевала. Ако към това добавим и албума, с който светът на метъла откри за себе си прекрасния глас на Tomi Joutsen - излезлият през 2006 г. "Eclipse", ще получим една наистина впечатляваща декада в музикалната кариера на започналата като чистокръвна дет метъл група и впоследствие изляла яростта на хилядата си мрачни езера в тихите, но дълбоки води на своя собствен уникален и разпознаваем (и за сега изглеждащ неизчерпаем) творчески извор. Извор, от чийто живописен ръб, зловещо надвиснал над вековна пропаст, по залез слънце може да се види едва доловимата сянка на величествения ковач на небесата - вплел яките си напукани пръсти в клоните на Дървото на живота и неуморно размахващ своя божествен огнен чук - от самата зора на времето.
Колкото и клиширано да звучи, Amorphis е една от тези групи, които създават не просто музика, а истинска органична и хомогенна сплав от звук и емоция, при това с помощта на изключително пестеливи минималистични похвати и оскъдна на пръв поглед инструментална техника. "The Beginning of Times" отново следва неотлъчно точно тази добре изпитана рецепта и ястието, което ни предлага за пореден път е дяволски вкусно, естетически издържано и гъделичкащо всяка фибра и всеки вкусов рецептор на жадното за душевни пътешествия съзнание. По подобие на предходния "Skyforger" от 2009 г. тук основна част от порцията е отделена на мелодията, изградена върху меланхолични китарни фигури с много уа-уа ефект (запазена марка на Amorphis) и атмосферични чисти и органови клавири, които този път като че ли изпъкват с една идея повече от което и да било друго творение на финландците, разреждайки строго поддържащата си роля и с небрежно пръснати тук и там магнетични мини-сола. Новост представляват няколкото включвания на женски вокали, които се сливат в ефирно двугласие с тези на Tomi, в моменти, когато малкият мъж с дългите расти е дал простор на гласа си, а не го дави в гърлени крясъци. Всъщност в "The Beginning of Times" е продължена директивата на намаляване на "грухтящите" вокални партии за сметка на чистите такива, която се забелязва още от шедьовъра "Silent Waters" (а още по-отчетливо в наследника му "Skyforger"). Едва ли бих могъл да отлича няколко изпъкващи композиции, тъй като силата на групата винаги е била в цялостното усещане и емоционална наситеност на елегичния букет от звуци, багри и отломки от музикалното атомно инженерство на северната душевност. Ако все пак се нуждаете от ориентир - чуйте сингъла "You I Need", който съдържа почти всичко, което албумът е подготвил за вас.
Минусът на "The Beginning of Times" е свързан точно с гореспоменатия албум от 2007 г., който бих определил като върховото постижение на Amorphis с Tomi Joutsen зад микрофона. Колкото и красива и епична да е музиката в новото им отроче, колкото и вратни косъмчета да изправя завладяващата й мелодичност, накъсвана тук-там от мощни ревове и тежки китарни откоси, у мен остава натрапчивото усещане, че всъщност слушам "Silent Waters" за трети път. В което принципно няма нищо лошо. Но би било интересно към какви нови музикални хоризонти биха могли да обърнат поглед Esa Holopainen и компания. А те са доказали категорично, че мирогледът им е широк.
В заключение едно малко предложение: Ако вече сте фен на групата и искате да слушате нов и същевременно "класически" Amorphis от най-висока класа, моят съвет е първо да нададете едно ухо на излезлия през миналата година дебютен албум на супергрупата Barren Earth - "The Curse of the Red River" (в който участие взима и бившият басист на Amorphis). След това си пуснете и настоящата творба на финландците - така насладата ви ще бъде гарантирано пълна, а всички нужди на един истински фен на Amorphis - задоволени до една.
Jimmy Pop
Колкото и клиширано да звучи, Amorphis е една от тези групи, които създават не просто музика, а истинска органична и хомогенна сплав от звук и емоция, при това с помощта на изключително пестеливи минималистични похвати и оскъдна на пръв поглед инструментална техника. "The Beginning of Times" отново следва неотлъчно точно тази добре изпитана рецепта и ястието, което ни предлага за пореден път е дяволски вкусно, естетически издържано и гъделичкащо всяка фибра и всеки вкусов рецептор на жадното за душевни пътешествия съзнание. По подобие на предходния "Skyforger" от 2009 г. тук основна част от порцията е отделена на мелодията, изградена върху меланхолични китарни фигури с много уа-уа ефект (запазена марка на Amorphis) и атмосферични чисти и органови клавири, които този път като че ли изпъкват с една идея повече от което и да било друго творение на финландците, разреждайки строго поддържащата си роля и с небрежно пръснати тук и там магнетични мини-сола. Новост представляват няколкото включвания на женски вокали, които се сливат в ефирно двугласие с тези на Tomi, в моменти, когато малкият мъж с дългите расти е дал простор на гласа си, а не го дави в гърлени крясъци. Всъщност в "The Beginning of Times" е продължена директивата на намаляване на "грухтящите" вокални партии за сметка на чистите такива, която се забелязва още от шедьовъра "Silent Waters" (а още по-отчетливо в наследника му "Skyforger"). Едва ли бих могъл да отлича няколко изпъкващи композиции, тъй като силата на групата винаги е била в цялостното усещане и емоционална наситеност на елегичния букет от звуци, багри и отломки от музикалното атомно инженерство на северната душевност. Ако все пак се нуждаете от ориентир - чуйте сингъла "You I Need", който съдържа почти всичко, което албумът е подготвил за вас.
Минусът на "The Beginning of Times" е свързан точно с гореспоменатия албум от 2007 г., който бих определил като върховото постижение на Amorphis с Tomi Joutsen зад микрофона. Колкото и красива и епична да е музиката в новото им отроче, колкото и вратни косъмчета да изправя завладяващата й мелодичност, накъсвана тук-там от мощни ревове и тежки китарни откоси, у мен остава натрапчивото усещане, че всъщност слушам "Silent Waters" за трети път. В което принципно няма нищо лошо. Но би било интересно към какви нови музикални хоризонти биха могли да обърнат поглед Esa Holopainen и компания. А те са доказали категорично, че мирогледът им е широк.
В заключение едно малко предложение: Ако вече сте фен на групата и искате да слушате нов и същевременно "класически" Amorphis от най-висока класа, моят съвет е първо да нададете едно ухо на излезлия през миналата година дебютен албум на супергрупата Barren Earth - "The Curse of the Red River" (в който участие взима и бившият басист на Amorphis). След това си пуснете и настоящата творба на финландците - така насладата ви ще бъде гарантирано пълна, а всички нужди на един истински фен на Amorphis - задоволени до една.
Jimmy Pop
Други ревюта на AMORPHIS