AMORPHIS - "Skyforger"

Възможно ли е да се съберат толкова горест и тъга, толкова устрем и вдъхновение, толкова самотни лутания и тъжни мигове на обреченост, толкова триумф над материята и власт над стихиите, толкова крехкост и човешка ранимост в кутийка 12 на 12 см, съдържаща диск с времетраене около 48 минути? В "Skyforger" на Amorphis може.
   Деветият поред студиен албум на финландските мелодични детметъли и трети с вокалиста Tomi Joutsen, който е с групата от 4 години, стремглаво се изкачва по стълбата към небесния купол, градена от предшествениците му "Eclipse" (2006) и "Silent Waters" (2007). Трилогията продължава (но дали приключва, предстои да разберем) с история от финския фолклорен епос „Калевала" - "Skyforger" разказва драмата на вечния ковач, творец на небесата и на още много чудеса Сепо Илмаринен, който е надарен от боговете с талант и сръчност, но прокълнат в любовта, след като злодеят Кулерво убива съпругата му, а изкованата от злато и сребро изящна статуя, родена от непотушимия копнеж на Илмаринен, така и не оживява под ласките му.
   Нищо съществено не липсва на "Skyforger", което би го спряло да постигне златния статус на събратята си "Eclipse" и "Silent Waters" - първите албуми в повече от 15-годишната история на Amorphis, продали по над 15 000 бройки и оглавили класациите в родната за музикантите Финландия. Има ги и упойващите мелодии, и нескритата емоционалност, и поклоните към миналото, и дръзкия стремеж към бъдещето, има кристално чисто пеене и ревящи вокали, фини клавири и режещи китари, а всичко това, подплатено от изкусно написани песни и безупречна продукция, не може да не е билет към висините.
   Разточително богат на настроения, албумът се слуша на един дъх и като една песен, всяко парче някак плавно прелива в следващото. Почти игривото пиано, което открива "Sampo", към края на песента вече глъхне под ревящите вокали. След това ни обгръща булото на сребърната невеста в изпълнена с надежда и изтъкана от желания мелодия, която по-късно прелива във вой на отчаяние. "From The Heaven of My Heart" и "My Sun" потапят слушателя в крехки мигове на нежност, а техният контрапункт " Majestic Beast" е точно това, което подсказва заглавието - внушителен звяр, пулсиращ от дива енергия. Това е единственото парче с почти изцяло груби вокали, което със сигурност ще удовлетвори феновете на творчеството от зората на Amorphis. "Highest Star" започва с може би най-чувствителната мелодия, а гласът на вокалния хамелеон Tomi Joutsen е копринено фин на фона на флейтата.
    Заглавното парче е върховата точка на албума - с епичен размах, но и приглушени и кротки мигове, "Skyforger" дърпа звънки струни, но и гали с меки нотки от саксофон и флейта. На хоризонта му се срещат изкованите от ръцете на твореца Илмаринен ярки висини с тъмната и горчива мъка на самотата в дълбините на душата му, а когато към края на песента хор надига гласове в усилващ се ураган, тътенът на Йоутсеновия рев им отговаря и се понася на вълните им. Абсолютно зашеметяваща с мащаб и емоция песен.
   Безапелационно овациите обира огромният гласов диапазон и умението без усилия да превключва от чисти към груби вокали, с които се отличава Tomi Joutsen. Без преувеличение, този певец е най-доброто, което можеше да се случи на Amorphis. Композиторският талант и неуморната страст към завоюването на нови музикални хоризонти на китариста Esa Holopainen също не могат да останат незабелязани. Цялата група е един чудесно сработен екип и това закономерно води до музикално хомогенен и стилно издържан албум.
   Но като оставим логично необходимите за успеха съставки настрана и се вгледаме в дълбините, там откриваме огъня. Огъня от обложката на албума, който гори в корените на дървото, устремило се към облаците. Огъня в ковашката пещ на Илмаринен, под чийто чук хвърчат искри и се раждат чудеса. Огъня, около който нашите предци са се събирали, за да си разказват увлекателни истории. Огънят, който пламти във всеки един от нас.